|
| Николай Кокинов |
- Г-н Кокинов, вие представлявате държавното обвинение по едно от най-шумните дела - това срещу братята Красимир и Николай Маринови-Маргините. Свидетелските показания дотук май пропукват обвинителната теза?
- Некоректно е да коментирам едно висящо съдебно дело. Каквото и да кажа, би се изтълкувало превратно. На никой съдия няма да му допадне една от страните да коментира доказателствата.
- Адвокатите често си го позволяват...
- Те могат да си го позволят, но аз мисля, че като представител на прокуратурата не бих могъл.
- Най-големият проблем по това дело в момента е здравословното състояние на Големия Маргин. Вие протестирахте срещу решението на градския съд да го пусна под домашен арест, за да се лекува. Защо смятате, че той трябва да е в ареста?
- Защото е опасно да стои навън и да има достъп до хора, които да го посещават, достъп до интернет и телефони. Човек с много пари би могъл да извърши различни неща.
- Да, но в ареста няма как да оперира дисковата си херния.
- Той от 15 години е следвало да се оперира. Не го е направил, защо пък точно сега? И какво ни гарантира, че ще го направи? Няма сила, която да го принуди. След 2 месеца дано да се е оперирал.
- С протеста си не подлагате ли на съмнение заключението на петимата експерти медици?
- Не разбирам от медицина. Затова и в залата експертизата бе приета. Но те не можаха да отговорят смислено на въпроса каква е прогнозата за Маринов, за колко време би се възстановил. Тази бъдеща несигурност за мен поражда много въпроси и ме тревожи. Но в крайна сметка така е решил съдът. Дано пък той да се оперира и процесът да тръгне по-бързо. Да не забравяме, че имаме и други задържани лица.
- Те сигурно на това основание също ще искат промяната на мерките си за неотклонение.
- Чисто логично предполагам, че ще го поискат в един момент, ако процесът започне много да се бави заради продължаващото заболяване на Маринов. Затова искам да избегнем този вариант. Прокуратурата имаше готовност да приключи делото до Нова година. Но Маринов трябва да е в адекватно състояние, да не го боли.
- Той наистина изглеждаше доста отчайващо в съдебната зала.
- Не мога да преценя. Не искам да кажа нищо лошо, но има добри актьори, които доста добре охкат.
- Смятате, че е възможно това да е една добра игра?
- Практиката ме е научила да допускам всичко.
- Да поговорим и за прословутите автоджамбази, които бяха гръмко задържани, а после съдът ги пусна. Готвите ли ново искане за задържане?
- Не в следващите дни. Но правим много сериозен анализ на събраните доказателства и изработваме, образно казано, схема за всяко деяние - от какво се доказва - от кои свидетелски показания, кои специални разузнавателни средства. Искаме да си направим ясна картина на съдържанието на делото и какво още трябва да сторим.
- Приемате ли това като гаф или пропуск на прокуратурата?
- Най-малкото не сме били достатъчно убедителни пред съда. От осем души само двама са задържани. Можело е да съберем още доказателства, за да сме по-силни като аргументи и позиция.
- Съобщението на апелативния съд беше доста остро - че в делото цари пълен хаос, че новите материали са всъщност стари.
- Не съм на това мнение. Неслучайно съдията пита в началото на заседанието: "Имате ли да представите нови доказателства?" Колегата от апелативната прокуратура е представил. Друг е въпросът, че те не са били приети. Сложих втори наблюдаващ прокурор, за да подпомогне работата. Готвим се. Искаме да съберем още неща. Целта ни не е само мярката за неотклонение. Искам това дело да влезе в съда с обвинителен акт и да има присъда.
- Кога е възможно това да стане?
- Опитваме се да стане максимално бързо. Реалният срок за мен не е толкова далечен. Предполагам, че в рамките на месец-два би следвало да го внесем.
- Има ли нужда от законодателни промени, за да се подобри работата ви?
- Биха могли например да се фиксират някакви срокове. За досъдебното производство има, а в съдебната фаза - не. По тази логика следва ли едно производство в съдебната си част да се развива повече от година? Струва ми се, че не е разумно. Би могло да се помисли за много неща. Например съдът да не може да връща дела на прокуратурата. След като се внесе един обвинителен акт, съдът трябва да се ангажира с решение по същество - оправдателна или осъдителна присъда. Това би го дисциплинирало. Всяка година има 30% ръст на обвинителните актове. Ако съдът няма възможност да ги връща, а трябва да ги реши, той ще ги решава в по-кратки срокове.
- В този ред на мисли, как ви се струва идеята материалите, събрани преди образуването на досъдебното производство, да имат доказателствена тежест в съда?
- Нищо лошо няма според мен. Трябва да се концентрира наказателното производство и да има по-голяма яснота по отношение на сроковете. Не може делата да продължават до безкрайност. Обществото губи доверие, не получава ясна и адекватна реакция. Губи се смисълът от самото наказание.
- Има много примери и за дела, които дълго време са били в досъдебна фаза, където господар е прокурорът?
- Разбира се. И при нас има много такива проблеми. Не казвам, че сме светци. Но да вземем за пример делото "Валтер Папазки". Колко години трая на първа инстанция - 6-7? Това е просто недопустимо. Цяла Европа това дело го гледаше и се смееше.
- Такава ли ще е съдбата и на делото "Топлофикация"? То е доста тежко и вече се разрои. Досега има 4 дела заради аферата.
- Не мисля, че съдбата му ще е такава. Разрои се, защото се опитваме да обработим и да внесем в съда всичко, което е възможно, без намеса на фактори като съдебни поръчки и информация от чужбина. Опитваме се да бъдем по-активни.
- Ще има ли още задържани във връзка с тази афера?
- Всеки, за когото се съберат доказателства, ще бъде задържан.
- А какво се случва с арестите в министерството на икономиката? Вдигна се голям шум преди десетина дни и оттогава - нищо. Говореше се, че не са изключени още арести. Но това досега не се е случило.
- Там довчера се занимавахме с мерки. Анализираме и събираме нови доказателства. Обвиненията са за длъжностни престъпления. Не е изключено да има още арести. Анализираме информацията от специалните разузнавателни средства. Имахме някои намерения, но преценихме, че не сме достатъчно силни, за да повдигнем обвинения.
- Допускате ли, че е възможно подобни злоупотреби да са ставали без хора на по-високи постове?
- Като прокурор не мога да си позволя да допускам, без да имам обосновка. Ако нямам доказателства, значи да набеждавам някого в престъпление.
- Има ли вече резултати от работата на спецзвеното от прокурори към СГП?
- Колегите усещат по-голяма отговорност. На практика те имат идеалните условия да си вършат работата и го правят активно. Има добри постижения. До месец-два ще има обвинителен акт.
- По кое дело?
- Няма да го коментирам, но имаме готовност.
- Спецзвеното ли е рецептата за бързо приключване на разследванията.
- Когато създадеш условия на един човек да работи, ти имаш право да изискваш от него много.
- А колегите им, които не са в звеното, не се ли натовариха много и с техните дела?
- Натоварени са. Опитваме се да покажем, че при добри условия се показват добри резултати. Целта ни е това да се мултиплицира и колегите тук да бъдат в същото положение. Висшият съдебен съвет ни отпусна още 20 щатни бройки и ще се обявява конкурс. Това е сериозна бройка, близо 30% увеличение на състава. 29 от колегите са командировани. Движението на кадрите е огромно и това затруднява делата. Ангажиментите са много, колегите са поставени в трудни, да не кажа невъзможни, условия да произвеждат качествена продукция. Неминуемо големият обем води до намаляване на качеството на работата.
- Ще бъдат ли разкрити някога поръчковите убийства - на Илия Павлов, Емил Кюлев, Иван Тодоров-Доктора...
- Органите на МВР да ги разкрият. Никой прокурор няма да разкрие извършителите, като си стои в кабинета. Докато с оперативните методики не се разкрие съпричастно лице, не ни е работата. В Англия например полицията разследва и едва когато стигне до заключението, че има основанието дадено лице да бъде привлечено като обвиняем, го докладва на прокурора. Прокуратурата научава на много късен етап, че се води някакво разследване. Полицията има много голяма автономия и прокурорът не се затормозява със странична дейност. За цял Лондон с 10 млн. жители отделът по убийствата в прокуратурата е от 12 човека. Делата им за убийства са около 200 за година.
- Нали е господар на досъдебното производство. Не е ли по-добре да го следи отрано и отблизо, за да дава насоки?
- В Лондон не е така, но формулата явно е печеливша.
- Какви цели си поставяте като шеф на СГП?
- Да оправдаем обществените очаквания. Целта е да се сведе до минимум срокът до внасянето на едно дело в съда. Това е проблемът на системата.
- Как ще стане това?
- Като се оптимизира работата организационно и законодателно.
- Ще има ли ревизия в СГП?
- Първо трябва да си изясня състава. Аз съм от 1999 г. в СГП, зам.-шеф съм от две години. Знам кой какво може и как го прави. Не ми е нужна ревизия. Иначе дори като и. д. съм налагал дисциплинарни наказания за нерешаване на делата в срок.
- Градската прокуратура е една от най-важните в страната. Тук са делата срещу хората от властта. Има ли опит за натиск?
- Винаги го е имало. Това е доста ветровито място. Непрекъснато има натиск - обществен и медиен.
- А политически?
- На мен никой не ми се е обаждал, за да ми каже как да реша дадено дело.
- Вие внесохте обвинителния акт по делото "Луканов". И там натискът не беше малък.
- На мен ми дадоха делото, след като беше приключило разследването. Изтичаха максималните срокове на задържане. От петима обвиняеми трима имаха самопризнания, бяха ги правили в продължение на година. Нормална реакция е да го внеса. И до ден-днешен не мисля, че съм сгрешил.
- Но делото падна в апелативния съд. Това не е ли провал за обвинението?
- Какво значи провал?! Никой не е обвинил прокуратурата или следствието. Апелативният съд не кредитира самопризнанията заради съмнение от насилие. Военният съд обаче оправда тия, срещу които беше отправено това съмнение. Кой е крив и кой е прав - нека решава Върховният касационен съд. Много въпроси има. Аз продължавам да съм убеден, че подсъдимите са виновните. Дали схемата продължава нагоре, е друг въпрос. Имаше доказателства до Ангел Василев. Аз имам лично мнение, но нямам право да го изказвам, защото нямам доказателства.
Авторе , 