03 Юли 2005 10:15
каква коалиця, Пара, като те не си дават царя. Ей тука нещата са обяснени! От Стандарт. Симеон още сънува втори мандат Царят разочарова народа повече и от Жан Виденов Екатерина Николова Точността е уважението на кралете. Върху този прост принцип се гради културата на Стара Европа. Хората със синя кръв нямат друг начин да изразят доброто си отношение към останалия свят освен с точност. Позицията им на две не става. Защото короната две мнения няма. Думата им е закон. Защото с нея се секат глави. Закъснението дори с 1 секунда е престъпление. То означава неподчинение, а неподчинението ражда анархия. Династиите в Европа спазват и днес тези неписани правила. С едно изключение - Симеон Втори. Артистичен пенсионер, който иска да работи цар, понеже е роден монарх И ако не може цар, то поне премиер. А ако не може и премиер, е - тогава президент. Сякаш това, държавната власт, е кило домати. Вече седем дни от изборите на 25 юни Симеон не се умори да занимава цялата държава със себе си. И с фикс-идеята да бъде премиер. Нещо повече - Сакскобургготски направо рекетира страната. Не минава ден без България да бъде разтресена от поредния слух за безумна коалиция, която със зор докарва 121 депутатски места и избира Симеон за премиер. НДСВ нахално протегна ръка първо на ДПС. Нищо че 4 години царят използваше хората на Доган. После жълтите се предложиха на БСП, буквално часове след като лично Симеон обясни как няма да прави коалиция с тях. Като получи шамарите и от двете страни, царят опря до Надежда и Костов През последните дни не минава час, без някой царски активист да се обади по радиото или телевизията колко важно било начело на държавата да стои точно Сакскобургготски. Защото Европа го познава и му има доверие. Дори отритнатият от самия цар и цялото НДСВ Димитър Ламбовски взе, че изплува вчера и обяви, че ако не е Симеон - край, закриваме държавата! Колко струват и в какво се плащат гласовете на глашатаите, е отделен въпрос - на съвестта на Симеон. Ако има такава, разбира се. За държавата е по-важно друго. На какво отгоре Симеон има претенции да бъде премиер? За 4 години Сакскобургготски няма нито едно спазено обещание. Нито една дума, от която да не се е отметнал. 800-те дни, в които българите щяха да усетят бързо и несимволично увеличение на доходите, станаха 8000. Заплатите не стигнаха европейските, само пенсионерите си знаят как кретат с 69 лева. Цените скочиха, животът поскъпна. А детските, които щяха да се увеличат в пъти, пораснаха от 8 на 18 лв. За декларацията на Симеон "следващ цар няма да има", която още на другия ден стана "ще има и аз ще кажа кой", изобщо не си струва труда да говорим. Той, царят, така си приказва Всъщност няма никаква нужда от тежки спорове успех или провал бе управлението на Симеон спрямо предишните кабинети. Сухите цифри от вота показват точно какво иска народът. Дори царят обича да казва: "Глас народен, глас Божи!" След управлението на кабинета "Костов" ОДС претърпя тежка загуба, но въпреки това за синята коалиция гласуваха 830 338 българи. Дори след най-катастрофалното правителство в новата ни история - това на Жан Виденов, БСП успя да вземе на последвалите извънредни избори през 1997 г. 939 308 гласа (22, 07%). Какво се случи на 25 юни? След пълен и, както го нарича НДСВ, "успешен" мандат на кабинета "Сакскобургготски" царските хора заслужиха доверието на едва 725 314 българи. Простата сметка показва, че даже Виденов е разочаровал по-малко българите от Сакскобургготски. След гладната зима на 1997 г. Жан получи над 200 000 повече, отколкото Симеон сега. Две трети от гласувалите за НДСВ през 2001 г. 1 952 513 българи пък осъзнаха, че са били излъгани. И не повториха грешката си. Сакскобургготски си получи оценката. Но продължава да се държи не просто като цар, а направо като бог. Хората му се опитват да клатят държавата със сценарии как НДСВ ще отстъпи премиерския пост на БСП само ако Симеон получи ясни гаранции, че ще го изберат за президент. А самият Сакскобургготски започна публично да се гаври с най-успешните си министри Не се посвени да нарече Милен Велчев комедиант. Независимо че всяка от цифрите, с които Симеон се гордее, отчитайки 4-годишния си мандат, е резултат от труда именно на Велчев. Откровен цинизъм бе офертата за пазарлък: Симеон пуска премиерския пост, но запазва имотите си. Е, за какво ни е премиер, който се гаври с най-близките и най-верните си хора? Историята учи, че царят за това е цар - за да взима понякога решения, които нарушават личния му интерес, но защитават обществения. Дойде му времето на Симеон да помисли върху това. Защото за българите има само един цар в най-новата ни история - Борис ИИИ, който според народната вяра плаща с живота си спасяването на 50 000 евреи и отказа на България да воюва с Русия.
|