:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,666,052
Активни 678
Страници 8,617
За един ден 1,302,066

200 лв. пожизнено за академиците

9 години след въвеждането на допълнителни пожизнени възнаграждения за академиците и член-кореспондентите на БАН, държавата намери сили да направи третата поред актуализация в тях.

200 лв. стана от вчера пожизненото месечно възнаграждение на академиците вместо досегашните 120 (от 1999 г. насам). От 90 на 150 лв. се вдига сумата за член-кореспондентите. В момента БАН има 57 академици и 96 член-кореспонденти при максимално позволени съответно 80 и 120.

Въпреки ръста, и двете възнаграждения продължават да са с 30% по-ниски спрямо нивата от 1996 г., когато са въведени. Тогава академиците са взимали като добавка 2 пъти минималната заплата (300 лв. по сегашни стандарти), а член-кореспондентите - 1,5 пъти минимумът или 225 лв.

И занапред обаче академиците и кореспондентите, които получават допълнителното пожизнено възнаграждение, ще губят правото на друга добавка - за научна степен доктор и доктор на науките. От 1999 г. за първата се плаща 9 лв. месечно, а за втората - 15 лв. Държавата склони т.г. да вдигне сумите, но само за доктори и доктори на науката в администрацията. Те получават съответно по 40 и 90 лв. над заплатите си.
23
1809
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
23
 Видими 
02 Юли 2005 00:52
Така, така. 200 лв за академиците. По 400-500 лв за дебилите с офицерски пагони, по 500 лв за спортистите..
Колкото по-малко си дал на народа си , колкото по-малко си работил - толкова повече ще получаваш на старини. Социална "справедливост по пътя към ЕС".
Прекрасно доказателство за приоритетите на държавата в продължение на десетилетия.
02 Юли 2005 13:55
Хайде първо прочети кои са академиците, провери какъв е приносът им и тогава пиши глупости.


СПИСЪК НА АКАДЕМИЦИТЕ (ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЧЛЕНОВЕ) НА БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Александър Георгиев ПЕТРОВ физик (р.1948 г., ст.н.с.Iст.1990 г., акад. 2003 г.)
Александър Хараланов АЛЕКСАНДРОВ инженер-лесовъд (р. 1938 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)
Ангел Симеонов АНГЕЛОВ инженер, ел.-изч. техника (р. 1929 г., чл.-кор. 1981 г., акад. 1989 г.)
Антон Николов ДОНЧЕВ писател (р.1930 г., акад. 2003 г.)
Атанас Иванов АТАНАСОВ агроном (р. 1943 г., чл.-кор. 1997 г., акад. 2003 г.)
Благовест Христов СЕНДОВ математик (р. 1932 г., чл.-кор. 1974 г., акад. 1981 г.)
Борис Гоцев ТЕНЧОВ биофизик (р. 1946 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)
Борислав Дечев БОЯНОВ математик (р. 1944 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 1997 г.)
Валери Нисимов ПЕТРОВ писател (р.1920 г., професор, акад. 2003 г.)
Васил Григоров ГОЛЕМАНСКИ биолог-зоолог (р. 1933 г., чл.-кор. 1997 г., акад. 2003 г.)
Васил Стоянов СГУРЕВ електроинженер (р.1936 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.)
Васил Тодоров ГЮЗЕЛЕВ историк (р. 1936 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)
Вера Петрова МУТАФЧИЕВА историк и писател (р. 1929 г., акад. 2004 г.)
Георги Николов МИЛОШЕВ геофизик (р. 1933 г., чл.-кор. 1997 г., акад. 2003 г.)
Дечко ПАВЛОВ Дечков електрохимик (р. 1930 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.)
Дочи ЕКСЕРОВА химик (р. 1935 г., акад. 2004 г.)
Евгени Богданов БУДЕВСКИ физико-химик (р. 1922 г., чл.-кор. 1984 г., акад. 1995 г.)
Евгени Викторов ГОЛОВИНСКИ биохимик (р. 1934 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.)
Емануил Николаев КАРАНОВ физиолог (р. 1936 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)
Иван Василев ДУРИДАНОВ езиковед (р. 1920 г., чл.-кор. 1981 г., акад. 1995 г.)
Иван Николаев РАДЕВ литератор (р.1943 г., ст.н.с.Iст. 1992 г., акад. 2003 г.)
Иван Николов ЮХНОВСКИ химик-органик (р. 1937 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.)
Иван Петков ПОПЧЕВ елeктроинженер (р. 1936 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)
Иван Стоянов ГУЦОВ химик (р. 1933 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)
Иван Тодоров ТОДОРОВ физик (р. 1933 г., чл.-кор. 1967 г., акад. 1974 г.)
Илия ТОМОВ Илиев медик (р. 1929 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1995 г.)
Камен Стефанов КУМАНОВ биохимик (р.1937г., ст.н.с.Iст.1989 г., акад. 2003 г.)
Кирил Любенов БОЯНОВ инженер-информатика (р. 1935 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 2003 г.)
Кирил Николов ВАСИЛЕВ философ (р. 1918 г., акад. 1989 г.)
Константин Димитров КОСЕВ историк (р. 1937 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 2003 г.)
Людмил Владимиров ХРИСТОСКОВ сеизмолог (р. 1936 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)
Людмил Иванов СТАЙКОВ режисьор (р. 1937 г., акад. 2004 г.)
Мако Петров ДАКОВ лесовъд (р. 1920 г., чл.-кор. 1967 г., акад. 1981 г.)
Матей Драгомиров МАТЕЕВ физик (р.1940 г., ст.н.с.Iст.1984 г., акад. 2003 г.)
Никола Василев СЪБОТИНОВ физик (р. 1941г., ст.н.с.Iст. 1993 г., акад. 2003 г.)
Никола Григоров ПОПОВ икономист (р. 1922 г., акад. 1989 г.)
Николай Иванов ПОПОВ медик (р. 1938 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)
Николай Николов ИРИБАДЖАКОВ философ (р. 1920 г., чл.-кор. 1974 г., акад. 1981 г.)
Николай Янков КАУФМАН изкуствовед-фолклорист (р. 1925 г., чл.-кор. 1997 г., акад. 2003 г.)
Панайот Ранков БОНЧЕВ химик (р. 1933 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)
Петър Радоев ПОПИВАНОВ математик (р. 1946 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)
Петър Стоянов КЕНДЕРОВ математик (р. 1943 г., чл.-кор. 1984 г., акад. 1995 г.)
Петя Иванова ВАСИЛЕВА лекар-офталмолог (р. 1940 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)
Радой Петров ПОПИВАНОВ биолог-генетик (р. 1913 г., чл.-кор. 1967 г., акад. 1974 г.)
Румен Георгиев ЦАНЕВ биохимик (р. 1922 г., чл.-кор. 1974 г., акад. 1979 г.)
Светлин РУСЕВ Вълчев художник (р. 1933 г., професор , акад. 2003 г.)
Станимир Любенов ТРОЯНСКИ математик (р. 1944 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 2003 г.)
Стойчо ПАНЧЕВ Вълчев физик (р. 1933 г., чл.-кор. 1984 г., акад. 1997 г.)
Тодор Георгиев НИКОЛОВ геолог (р. 1931 г., чл.-кор. 1984 г., акад. 1997 г.)
Христо НЕДЯЛКОВ Христов диригент (р. 1933 г., акад. 2004 г.)
Цветан Димитров ЦВЕТКОВ криобиолог (р. 1943 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1995 г.)
Цено Стоянов ХИНКОВСКИ животновъд (р. 1927 г., чл.-кор. 1981 г., акад. 1989 г.)
Чудомир Кирилов НАЧЕВ медик (р.1936 г., ст.н.с.Iст. 1990 г., акад. 2003 г.)
Чудомир Христов ГОЛЕМИНОВ юрист (р. 1930 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.)
Янко Боянов АРСОВ Инженер (р. 1934 г., акад. 2004 г.))
Ярослав Георгиев РАДЕВ юрист (р. 1920 г., чл.-кор. 1977 г., акад. 1981 г.)
Ячко Павлов ИВАНОВ инженер-реолог (р. 1932 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)


02 Юли 2005 15:59
Некой от пак обърка нулите... С 200лв не могат си плати дори парното (по новите цени)... Академик е звание пожизненно, а не до пенсия ! С какво ли депутатите са заслужили високите си зарплати ???
02 Юли 2005 20:01
а бе братя стругацки, ти познаваш ли някои от тези академици? защото аз познавам, началници са ми били и знам що за стока са. чиста номенклатура, които нямат нищо общо с науката. например ангел симеонов ангелов чиято основна научна деиност приключва през 1959 година с написване на кандидатска дисертация в москва. след това апаратчик в ЦК, заместник на начо папазов(оня същия на които се подиграваше радои ралин), посланик в япония. знаеш ли как стана член кореспондент този 'учен'. с 21 публикации всичките в сявторство, от доцент(нечувано!) . цялата научна общественост пламна тогава, БАН беше засипан с писма, как може такава мижитурка да бъде предпочетен пред истинския професор боровски от МЕИ?през целия си живот е бил администратор и партиен работник.
и до ден днешен този тип не е защитил докторска дисертация, не е професор. не мисе разправя колко грешни народни пари е потрошил.
02 Юли 2005 20:03
21 публикации на ниво студентски конференции. нито една в реномирано списание, нито една в чужбина
02 Юли 2005 21:31
Малей-й-й, и Мако Даков ли ще лапа по 200 лв. на месец?? Ма тоя най-малкото, което направи е, че затри горите в България!!
02 Юли 2005 21:38
Тъй, тъй, значи БАН има 97 члена, на които им се вдига. ... А кво ша пряват другите членове, на които не им се вдига
02 Юли 2005 22:29
Ехееееееее, в България имало академици?!
02 Юли 2005 23:57
Големи примитиви има измежду пишещите тук.

    Не съм някой световен учен, за да давам оценки от последна инстанция, но поне 7-8 от академиците (математиците) ги познавам или имам преки впечатления и съм сигурен, че заслужават както да са академици така и да бъдат наградени за това, което са направили за България. Да сложим и Антон Дончев, В. Петров... Сигурен съм, че списъкът може да стане много дълъг... Че Мако Даков бил академик (от 1981 г., между другото, не като споменатите по-горе, отскоро), какво да правим сега? За едното (или няколкото) недоразумения, да плюем срещу всички???
03 Юли 2005 12:11
горният,
хаиде научи се да броиш, защото математиците са точно 5.
аз ти дадох пример за ангел ангелов, но мога да ти дам още . обори ме!
що за писател е антон дончев с един детско юношески роман почиващ върху исторически фалшификации?
що за поет е валери петров? преводач да, но поет?

хаиде сега спецялисте математиче да ме открехнеш за великите научни постижения на благовест сендов и да речем сина на радои попиванов. искам citation index i impact factor
03 Юли 2005 12:15
Пецо Попиванов е много сериозен учен. Че баща му е бил министър, си е съвпадение. Била съм свидетел на цялата му кариера и знам името, с което се ползва в гилдията.
Хайде холан, и тука мухълите накацаха.... ще мерят приносите на Сендов,
за 200-та лева?
БКП в СИБИР! ДОЛУ!
03 Юли 2005 12:48
геновева,
това че си позната на световно неизвестни учени не ги прави световноизвестни. а на попиванов баща му беше и академик, не само министер на здравето, с което нямаше нищо общо, защото не беше лекар. имаше и един друг академик, на които бащата също беше академик като него, и двамата известни само в партиината низова организация. не можах да разбера отношението ти към сендов, положително ли е или отрицателно. ако е положително, трябва да му докажеш приносите му до избирането му за академик, някаде в 60-те години по автоматични сметачни машини. чакам с нетърпение да чуя как сендов е усъвършенствал руското сметало.
03 Юли 2005 13:00
ха ха точно наименование гилдия. в гилдии се обединяват занаятчиите, гилдия на терзиите гилдия на гаитанджиите гилдия на каруцарите и т. н. гилдия на математиците има маи само в булгария. но да излъчват академици-не е ли твърде пресилено? все пак за такова звание са необходими световни признания и т. н.
между другото от тези изброени нищожества познавам лично поне 4ма завеждащи отдели в централния комитет на българската комунистическа партия, а тук са цитирани като инженери. интересно, много интересно, направо цял свят да ви се смее. ама тои не се смее защото както вече нееднократно споменах сте световно неизвестни.
03 Юли 2005 14:23
Долу БКП!
Земи отвори Гугъля, поне това можеш, а не с кръчмарски аргументи кой кого познавал и откъде. Мястото, където скоро ще стане вече 40 години откак оценяват моя труд и способности, е същото, където оценяват и Попиванов, така че от стълбичката малко хабер си имам, наложи ми се през годините. Извинявайте, ама не мога да взема участие в този високо-дълбокосъдържателен спор, отивам на проба. При шивачка от гилдията, с много висок импакт фактор.
03 Юли 2005 14:30
america1332002,
Абе "умник", какъв си ти та ще оценяваш академици и кой бил световно известен а кой бил световно неизвестен. Ти световно известен ли си? Какво си направил?
Нещастник!
03 Юли 2005 17:30
Е па като стана дума, да кажа, че и за познавам некои от академиците. Например математиците Борислав Боянов, сега декан на ФМИ, и Троянски - тия що годе стават, поне си разбират от работата и имат некъв авторитет, ако и да не са показали гениалност. Обаче гледам между имената се мъдри и академик Кирчо Боянов - инженер-информатика Тоя Кирчо е едно изкопаемо спряло развитието си някъде с появата на полупроводниците. Абсолютно никакъв инженер не е, ужасяващо неграмотен и изкуфял, информатик пък говорим, липсва му всякаква теоретична подготвка. Истинска подигравка с науката, че тоя са го избрали за академик (трябва да е било скоро, щото по мое време не беше още).
03 Юли 2005 18:30
катана, ако не беше толкова прост щеше да знаеш че за оценка се прилагат световно приети критерии (написал съм ги по горе)и нашите академици с партиен билет са на светлинни години от тези критерии. а какво правя аз ли? ами ела да ми слушахш лекциите. имаш ли пари за самолетен билет?
03 Юли 2005 18:38
кирил боянов беше жалко доцентче в още по-жалкия икономически институт карл маркс. с информатика има толкова общо колкото баба ми с астрономия. завършил е радйотехника. по едно време обаче другарите го оцениха като партиен кадър и му дадоха да ръководи института по микроелектроника. така го ръководи , че за няколкко години го фалира. сега там отглеждат кокошки или не знам какво. провалите потрошените милйони долари обаче не пречат на кариерат в такива изостанали страни като българия и бенин. а иначе в цивилизована държава щеше да си е зад решетките.
като гледам изкарвам от равновесие червените бабички-по шивачки тръгнаха...лъжат червените бабички, откъде пари за шивачка, в америка всичко носи конфекция, а в българия шивачка-бреи....
03 Юли 2005 18:50
академик-животновъд, това е вече чудо невиждано!
доколкото ми е известно дори в бенин не присъждат научни звания на говедарите!
03 Юли 2005 20:23
Не забравяйте оФцата Доли...
03 Юли 2008 20:59
Голям смях ще падне, когато бъде направена проверка, колко от академиците и член-кореспондентите са били членове на Българската комунистическа партия и нейни активисти. Другите са сътрудници на Държавна сигурност. Трети просто няма. България няма нобелисти. Интересна в това отношение е книгата на Зоя Гарелкова "Засекретените гафове на академика от БАН", в която авторката сочи плагиат на един от академиците - Александър Александров. Беше повдигнат въпрос за плагиата, който друг академик - Иван Юхновски - прикри. Вижте отзива ми за книгата на колежката - Голям смях ще падне, когато бъде направена проверка, колко от академиците и член-кореспондентите са били членове на Българската комунистическа партия и нейни активисти. Другите са сътрудници на Държавна сигурност. Трети просто няма. България няма нобелисти. Интересна в това отношение е книгата на Зоя Гарелкова "Засекретените гафове на академика от БАН", в която авторката сочи плагиат на един от академиците - Александър Александров. Беше повдигнат въпрос за плагиата, който друг академик - Иван Юхновски - прикри. Вижте отзива ми за книгата на колежката - http://society.actualno.com/news_125298.h tml#comments
Любима Йорданова -
04 Юли 2008 04:47
Аз пък съм смаян от дълголетието на академиците - доста от тях са над 80, че и над 85. Почти няма под 70. Моите двама познати проф. Н. Ирибаджаков и К. Василев са сред най-старите, както и чл.-кор. Д. Спасов. Имах честта да видя един път и акад. С. Гановски, сгърбен одве. Харесвах Ирибаджаков и Спасов, макар комунисти и ни лъжеха едно време за запада, който познаваха, но интелигентни хора, европейци и добри писачи. Василев и той партизанин, но доста по-лековат, макар по-превеждан в чужбина (СССР и КНР най-вече).

Акад. Цено Хинковски, животновъд, го помня от календарчетата на БАН и ме кефеше с името и специалността си. Акад. Юхновски днес го слушах по новините на БНТ да разяснява за азотния окис. Според мене Валери Петров и Вера Мутафчиева са си академици, А. Дончев и аз го смятам за средна ръка юношески писател.
15 Юли 2008 23:51
Публикувана е петиция за реформа на науката в България

доц. д-р Любима Йорданова


Днес, след сериозни разговори в научните среди като следствие от проведената наскоро немско-българска научна конференция “България и Лисабонската стратегия”, се стигна до решение да публикуваме текст на “Петиция за реформа на науката в Република България”.

Петицията е адресирана до парламентарната Комисия по образованието и науката и Министъра на образованието и науката.

Апелът е:

• Приоритетно да бъде подготвен и обсъден от Комисията по образование и наука при Народното събрание пакет от законопроекти, обединени в Закон за висшето образование, които да обединят: а/ реформата във висшето образование и науката; б/ финансирането чрез държавния бюджет, бизнеса и европейските програми; в/ реда за присъждане на научните звания и научната и образователната степен доктор; г/ реда за децентрализация на Българската академия на науките и на Висшата атестационна комисия. Всички законопроекти трябва да се разглеждат заедно в Пленарната зала на Народното събрание – и на първо, и на второ четене и да бъдат синхронизирани,
• Съществен момент от реформата да стане децентрализацията на науката в Република България с приключване работата на Висшата атестационна комисия и Централно управление на БАН. Децентрализацията на Българската академия на науките може да започне с отделяне на Академията и регистрирането й като дружество и обособяването на институтите и лабораториите й в три центъра: а/ център “Биологични и медицински науки”, б/ център “Технически и точни науки” и в/ център “Обществени и хуманитарни науки”, които да поддържат хоризонтална мрежа от контакти помежду си и със сродни звена в чужбина. Децентрализацията на българската наука е в хармония с ангажиментите ни като държава-членка на Европейския съюз.

Голямата ни молба към българските журналисти е да разпространят в мрежите си новината, за да стигне тя до повече български граждани.

Петицията е на разположение за подпис от българските учени и гражданите, които желаят да ни подкрепят, на адрес:
http://www.bgpetition.com/reforma_na_nauk ata/index.html

ЩЕ СЕ РАДВАМЕ, АКО НИ ПОДКРЕПИТЕ.

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД