Първата година на членството ни в Европейския съюз се очертава да мине по-скоро под знака на управляващата коалиция, отколкото на нейната опозиция. Това не е непременно нито добра, нито лоша новина - всичко зависи от това как тази коалиция ще продължи да упражнява властта. А това е важно, защото страната ни влиза в съюза с едри родилни петна:

· силно подценена политическа тежест;

· не особено рационално управление;

· доста силно влияние на радикални групи;

· силно ерозиран евро-публичен образ

През 2006 г. тройната коалиция успя да заработи, след като през 2005-а едвам-едвам нагласяваше механизмите на взаимодействие и вземане на решения. Съветът на лидерите се установи като неформална, но действаща инстанция. Дори се установи повече, отколкото е здравословно за целите на рационалното държавно управление.



Ролята на парламента и правителството бяха олекотени



Множество от решенията, които трябваше да бъдат вземани на ниски равнища, бяха препращани все по-нагоре. Това гарантираше сигурност на властта, защото никой не поемаше управленски риск - за да не създаде предпоставки за конфликт между партньорите. "Да не би да искаш да развалиш коалицията", "Защо ми усложняваш отношенията с коалиционните партньори" и "Саботираш коалицията" - това бяха най-често чуваните фрази в кулоарите на властта всеки пък, когато някой решеше да поеме инициативата и да намери решение на малък проблем на ниско ниво.

Тази коалиционна предпазливост и бдителност на всички участници доведе до по-голяма политическа кохезия в управлението за сметка на темпоралността и динамиката. Времето никога и за нищо не стигаше. Никоя кадрова промяна не бе направена в предвидения й институционален момент, а някои така и не дочакаха до края на годината (туризма, статистиката). Всекидневната координация по злободневните теми на деня и особено междуминистерска координация по подготовката за структурните фондове непрекъснато блокираше. Изяждаше времето и завършваше безрезултатно с препращане на спорния въпрос към по-високото ниво. В края на краищата коалиционният мир се превръщаше в алиби за нищо-правене, от схема, гарантираща стабилно управление, в



схема за минимално управление



През 2007-а това положение на нещата непременно трябва да се преодолее, ако си поставяме за цел повишаването на политическата тежест на страната ни в ЕС. Съветът на коалицията трябва да еволюира и да ограничи дейността си само до генерални решения, които дават облик на провежданата политика. Трябва да се делегират права за вземане на решения на по-ниско ниво - минисъвети на коалицията на ниво министерства и работни групи; колегиумите на министерствата могат да вършат такава работа. Задължително трябва да се помогне на Министерството на финансите в дейността му по общата координация по подготовката на страната ни за структурните фондове. Оперативните програми все още не са добре напаснати, тук-таме има припокриване за сметка на важни сектори, които остават неадресирани. Случилото се с „Натура 2000" в края на годината определено засяга всяка една от оперативните програми, които имат за цел стимулирането на икономическото развитие.



Координацията по структурните фондове



ще става все по-важна и то не само на фазата на планирането, но на самото текущо управление. Но тя няма да може да бъде подобрена, ако на директорското кресло, отговорно за координацията по структурните фондове в Министерството на финансите, не седне други тип кадър. През последните години това се вършеше от лице, което без съмнение има качества, но не точно тези, които улесняват координацията. Когато се назначава новото лице, е добре да се търси не човек с директорски и началнически манталитет, а служител с консенсусни нагласи. Координацията не е заповядване, а търпеливо изслушване, напасване, мотивиране, дефиниране, преформулиране.

От такъв тип промяна, и то не само в Министерството на финансите, най-много ще спечели управляващата коалиция, защото ще разтовари върха на властта от излишно занимание с дребнави решения, но и ще го облекчи откъм нереалистични очаквания. Което, от друга страна, ще му остави достатъчно време за по-стратегически занимания и ще му освободи ресурс за адресиране на много по-генерални въпроси:

Първо, тристранната коалиция бе създадена, за да осигури членството на страната ни в ЕС. След като коалицията изпълни целта си, има опасност временният съюз да започне да изглежда не просто изчерпан, но и донякъде противоестествен.



Инициирането на дебат за новите национални цели,



както и смислените предложения в този дебат могат да придадат друго лице на сегашното управление.

Второ, реформите на прехода и подготовката на страната ни за членство в съюза изискваха и продължават да изискват силна централна власт. Едновременно с това процесът на децентрализация е започнал; предстои му нова фаза и ускорение. Силно предизвикателство пред управлението през следващите години ще бъде удържането на две паралелни, но координирани писти на вземане на решения: централната координация и управление на ефективното усвояване на средствата от структурните фондове и увеличаването на компетенциите и ресурсите на местните власти. Ако този баланс се провали, структурните фондове ще станат алиби за забавената децентрализация, или децентрализацията ще се превърне в извинение за частичния провал с фондовете. А за да се постигне балансът, е необходимо спешно да се пренапише стратегията за децентрализацията и нейното изпълнение да се постави в плътна координационна връзка с управлението на фондовете.

Трето, спешно трябва да се адресира и друг засега страничен продукт както на реформите, така и на тристранната коалиция. В страната вече се е оформило радикално малцинство, чието влияние може и да продължи да нараства, ако продължава да витае необговорена представата за наличието на привилегировани малцинства. Отговорът на този процес не е само в ръцете на Съвета на коалицията, но и в пространството на опозицията. Лидерът на ДПС като че ли вече изпрати послание в тази посока: не става дума за това, че през 2007 ще напуска властта, а че е склонен да я преосмисля, преоформя, отваря и споделя. Някакви нови процеси в БСП също показват, че на социалистите не им е чужда идеята, че оставили неохранявано крайнолявото пространство, което позволява на разни агресивни радикали да се разхождат в него с класически крайнолеви послания.

В противоположност, засега



дясната опозиция не дава знаци, че разбира за какво става дума



Остатъците от реформаторското мнозинство все още не схващат важността на мисията да се охранява отдясно крехката демократична институционална конструкция. Та позволяват необезпокоявано същите радикали да привличат с класически крайнодесни аргументи гласове и влияние. Не че някои от десните лидери не пробваха меки форми на десен национализъм, но това не бе резултатно както заради мекотата, така и заради реформаторското им минало.

Промяна в това отношение би могло да има само ако десните остатъци от мнозинството, което осъществи прехода, образува нов политически блок още на фазата на изборите за евродепутати и далече преди местните избори. След дългогодишните спорове и неуспехи избирателите ще схванат този блок като естествен и полезен само ако се създаде достатъчно рано. Досегашните лидери могат например да бъдат избрани в европарламента, което ще запази влиянието им, но и ще отвори пространство за нов конструктивен съюз.

Сега, в началото на първата година, все още не е ясно дали това обновление на опозицията ще се случи и дали ефикасността на координацията във властта ще се повиши. Ясно е обаче, че без тях нито ще придобием по-голямо политическо влияние в съюза, нито ще берем плодовете на едно по-рационално управление, нито ще намалим несигурността от влиянието на радикалните групи, нито ще подобрим образа си в Европа. Което, в дългосрочен план означава, че ще позволим родилните петна, с които се появяваме на бял свят в официална и публична Европа, да се превърнат в трайни и неотделими от образа на българското белези.

Да не го допускаме.