Малките крайморски градчета са големи курорти през лятото, но съвсем схлупени зиме. Когато стане студено, там народът се прибира по домовете си, улиците опустяват и просто няма какво повече да се случва. Не и в Несебър. В този град е пълно с едни екзотични политико-бизнесмени, за които застудяването е сигнал, че е дошло времето да си уредят някои лични сметки. Така е вече десет години.

По традиция всичко започва невинно - с размяна на обвинения между двамата най-главни в града - кой колко е откраднал. После в шоуто се включва и масовката от съответните им приближени. По сценарий следва атентат срещу местен политик. Накрая за финалните думи на сцената цъфва местната голяма звезда - Митьо Очите, който заявява, че е невинен.

Всичко това дотолкова е втръснало на несебърлии, че никой не се учуди, когато неотдавна председателят на местния парламент Димитър Янков обяви на всеослушание: "Кметът е крадец. С такъв човек не искам да се занимавам. Прокуратурата да се захваща с него. Той трябва да е в затвора". "Не искам да контактувам с този човек. Нямам намерение да водя диалог с такава личност", му отвърна градоначалникът Николай Трифонов.

Впрочем Янков изрече словата си, докато подготвяше дружното



отпътуване от Несебър за Япония



на всички общински съветници. Те единодушно си гласуваха тази важна за бъдещето на града командировка, без която просто няма как да продължат политическата си дейност. Изявлението си пък кметът Трифонов направи, докато стягаше багажа за официалното си посещение в Република Сан Марино, където трябваше да подпише особено важни договорености за благото на несебърския и санмаринския народ. Както се вижда, назряващият конфликт в Несебър по никакъв начин не оказва влияние върху важните обществени и международни дела на неговите управници.

Освен политически Янков е доста добре представен и в несебърския бизнес, тъй като стопанисва няколко хотела в Слънчев бряг. Откакто се издигна в местния хайлайф, той е винаги и в центъра на скандала. Бил е в ареста по обвинение, че не си плаща данъците. Бил е разследван като подбудител на атентат срещу бившия кмет на Несебър Живко Георгиев. От своя страна пък Янков бе единственият бизнесмен, който на глас обяви, че голям български политик му е искал подкуп. Преди седем години той даде интервю, в което разказа как тогавашният шеф на бюджетната комисия в НС Йордан Цонев, сега депутат от ДПС, му е поискал $ 200 000 на ръка. В годините, когато Слави Трифонов бе низвергнат от всякакви телевизии, Янков го покани да управлява една от дискотеките в Слънчев бряг.

На този фон биографията на кмета Трифонов е повече от семпла. Бивш партиен кадър, официално той сега е само кмет. Винаги когато го попитат дали е вярно, че също има хотели, макар и не на свое име, отговаря лаконично: "Докажете го".

Допреди година двамата бяха първи дружки. По всичко личи, че са се скарали жестоко. Никой обаче не иска да си признае за какво. Янков твърди, че бил жестоко засегнат, задето кметската администрация лишила няколко деца в местните училища от кифли за закуска. Трифонов пък предпочете да замълчи с наведена глава, когато "Сега" го попита каква е причината за тази разпра помежду им. Очевидно е, че в града с един от най-богатите общински бюджети у нас конфликтът между двамата първи надали е заради няколко кифли.

Всъщност настоящата история започна в последните студени дни на миналата зима. Тогава



едно крехко създание обходи редакциите



на няколко специално подбрани медии и им подхвърли папка с документи. Точно както го описват по книгите: доставчикът обяснява, че съвсем случайно е намерил едни неща, които няма начин да не представляват интерес, после с усмивка си тръгва. В папката имаше копия на договори, които трябваше да разобличат подмолната дейност на несебърския кмет Николай Трифонов. Подредени бяха няколко документа за отстъпено право на строеж и продажби на терени в Несебър на високопоставени лица от страната или техни роднини. Любопитното е, че всички тези големци са били третирани като малоимотни и като такива са взели парцелите на аванта. За да е по-голяма стиковката, същият комплект материали цъфна и на бюрото на тогавашния шеф на звено "Полиция" в Бургас Галин Згуров - точно по времето, когато там бяха поканени репортери. Материалите стояха нахвърляни съвсем небрежно отгоре, но достатъчно видимо, за да бъдат забелязани от гостите в стаята.

Разбира се, всички тези скандални разкрития бяха надлежно описани и изкоментирани в медиите. Кметът бе много виновен, поради което дори и не търсеше право на отговор. Малка подробност е, че правото почти безконтролно да раздава парцели на малоимотни бе дадено на кмета с почти единодушно решение на местния парламент, включително и с гласа на все същия Димитър Янков. Можем само да гадаем дали организаторите на тази конспирация с подхвърлената папка не са целели да притиснат кмета да бъде по-отстъпчив в скандала си с Янков. Явно обаче това не се е получило.

Поради което в късната пролет, пак по изпитания сценарий, беше подхвърлена втора папка. В нея пък се разказваше за друга сделка на кмета с неговия приближен общински съветник и също голям за мащабите на Несебър бизнесмен Венелин Ташев. Трифонов му бил подарил цяла улица, ставаше ясно от съдържанието на папката. Вероятно резултат отново не е бил постигнат, защото документите от Несебър продължиха да валят и през цялото лято. То не бяха ревизии на всякакви агенции и органи, сделки за продажба на това или онова. Фактури и какво ли още не. В един момент медиите дотолкова се бяха заситили с материали от Несебър, че вече не смогваха да ги публикуват.

През ноември двете страни решиха да сменят тактиката си и за всеобщо забавление на зрителите



наближи времето за появата на Митьо Очите



Няколко общински съветници, приближени на кмета Трифонов, внесоха предложение в местния парламент за оставката на шефа Янков. Инициатор за подписката бе споменатият по-горе Венелин Ташев. Буквално на другия ден в боулинг залата на хотел "Мариета Палас", собственост на Ташев, нахлу Очите, съпровождан както винаги от цяла група сподвижници. По това време там се забавлявала сестрата на Ташев - Неделина. Очите й ударил един шамар, обяснил й, че брат й е за бой и че трябва да е радостен, че още диша, потрошил с аверите си това-онова и си отишъл. За да е по-силен ефектът, на другия ден Очите и компания посетили и другото заведение на Ташев в Несебър - "Хелп", та потрошили и него. Пътьом обяснили на сащисаните посетители и охраната, че а са гъкнали, а са ги потрошили и тях, наред с инвентара.

Докато полицията търсеше Очите, за да го арестува за нарушаване на обществения ред, политико-бизнесменът Ташев разясни, че цялата кампания срещу него е поръчана от шефа на парламента Янков. "Това лице е замесено винаги когато стане голям инцидент в Несебър. Името му се споменава като основен заподозрян при бомбения атентат срещу бившия кмет на Несебър, при неизяснената смърт на извършителя на този атентат - Камбоджанеца. Срещу самия мен има извършено покушение и бях с 6 куршума в тялото, взривяваха ми и колата. Винаги основен заподозрян е Янков, но държавата не си свърши работата", изрече Ташев. Янков, естествено, отрече и заяви, че това са пълни глупости.

Дотук втръсналият несебърски сценарий, повтарящ се вече десет години, почти се изчерпа. Останаха само финалните епизоди с Димитър Желязков-Очите. Той първо бе арестуван. После директорът на бургаската полиция изрази оптимистичното си мнение, че този път съдът ще го вкара в затвора. Сетне магистратите го освободиха, защото нямало кой да се грижи за двете му невръстни деца. Накрая Очите заяви пред медиите, че въобще не е набил сестрата на Ташев. Просто отишъл и приятелски я тупнал по бузката, защото, наместо да му пусне любимата соул и ар`н`би певица, била заредила в уредбата диск с парчета на Мишо Шамара. "А вие можете ли да играете боулинг, докато слушате Мишо Шамара?", попита Очите в съвсем свободен несебърски стил.