Първо да кажа, че нямам нищо против тази телевизионна инициатива. В никакъв случай не е по-глупава от това да целиш на тото отговор, който не знаеш, или да ручаш жабета (в прекия и преносен смисъл) цели месеци с надеждата да се увенчаеш накрая със слава, па ако може и със сума. Игра, състезание, шоу - хората обичат такива неща, поне повече от балета или музеите, въпреки че не го признават лесно пред комшиите от третия етаж.

Да помислиш за великите българи е добре най-малкото защото те кара да помислиш.

Друг е въпросът, че резултатите от инициативата на БНТ са още едно доказателство за трескавия и сиротен блян по Авторитет у сънародниците ни. Казвам сиротен, защото 170-те хиляди гласували са отражение на такива шеметни пируети в народната Алея на славата, че самата алея ми убива желанието за разходка из нея в тържествен ден. Бих предпочел да ида за риба. Кирил и Методий ли е великият българин, Гунди ли, Васил Левски ли,



Иван Костов ли, Тодор Живков ли, цар Крум ли...



Обърква се човек.

И що е величие - да се прославиш със спечелен медал, с повече убити врагове, със святост, с дълъг и охолен живот на творец-галеник или с мъченическа смърт на бесилото? (А дали след време в Ирак тази игра няма... да излъчи един прясно обесен велик?)

Не знам що е величие, то ми се види кратка и непосилна за целия човешки живот светлина. Но може би вие знаете, да не спорим за това.

Само че що е и българин - Кирил и Методий с майка славянка и баща Лъв, Доган, Азис, Георги Димитров от Коминтерна, Волен Сидеров от българщината или Беинса Дънов с нюейджовата си наднационалност?

Както и да е. Мисълта ми е, че позорът и величието, или каквото и да има зад тях, са по-скоро сред нас. Всеки ден. И не само сред нас - у нас също, което е най-същественото и най-трагичното в случая.

По-добре да ги засичаме тук и сега, нежели да бием със собствените икони най-близкия тъпанар по главата, а той радостно да ни отвръща със същото.

Чух, прочетох нещо съвсем прясно по темата. За двамина наши в чужбина. Едната е Иванка от немския остров Руйген. 30 години живее там, тя е родом от Пловдив, мъжът й немец. Лека-полека е почнала да помага на деца от страната ни, които имат проблеми с очите. Ретинопатия. Първо едно дете, после друго, стигнала е вече до 34. Дава им безплатен подслон, превежда, води ги до клиниката, такива неща. Мобилизира понякога местни организации и граждани за помощ по същия въпрос. Иванка и Уве имат малък хотел, не са бедняци, не са и богаташи.

Велика ли е Иванка? Не, не изглежда; възпълна възрастна жена, бюргер отвсякъде, мъжът - и той така. Какво да я правим, в кой списък да я пъхнем?

Ами нищо, само ще й напиша името с големи букви:



ИВАНКА БОХМАН и мъжът й УВЕ. Браво.



А ето друг херой. Някой си Тодор, българин от Варна. Карал си колата през Сърбия на път за Димитровград. Близо до Ниш катастрофирал. Излязъл от пътя и се забол край река Нишава преди Сичевачката клисура. Не пострадал, но колата затънала. Опитал сам да я измъкне, не успял. Тогава замолил за помощ в близкия крайпътен ресторант. Собственикът Горан и двама негови работници веднага се притекли на изпадналия в беда Тошо. Искали да изтеглят возилото му с джипа на Горан. Докато се суетели около инцидента, Тошо загледал хубавия джип. После се метнал на него, запалил и пред смаяните погледи на сърбите отпрашил. Към родината.

Е, самата история има безрадостен за Тошо финал. Сърбите се разпсували, както си знаят, после звъннали на полицията в Пирот. Преди града полицаи излезли да завардят пътя, но Тошо бутнал бариерата и минал. След града обаче го спрели по-успешно и го арестували. Върнали на Горан джипа, малко охлузен отпред. Тошо е в ареста, закъсал отвсякъде.

Да оставим настрана, че по скалата на човешката мерзост особено високо стои експлоатацията на чуждата отзивчивост. Примерно да звъннеш някому за вода, щото уж ти прилошало, а после да го вържеш и ограбиш. Или да събираш пари за болно дете, а после да се смееш в кръчмата, докато изпиваш припечеленото от мекушавите балъци.

По тази скала Тошо безусловно е рядко низък индивид. Но и такива има - той е само един от голямата група на тези, за които няма позор, ако не те хванат; и няма престъпление, ако избягаш.

А как ли се отнася към величието? Сигурно не много се отнася - има си други приоритети. Интересно кого би класирал в списъка; коя таргет група би го спечелила за гласоподавател, кой би му бил фаворит? Христо Стоичков, Христо Ботев, хан Аспарух?

Но да кажа и неговото име все пак - Тодор Христов. От Варна. Българин. И да напомня, че ако са повече такива Тошета, може



да не се намерят спасители за някой бъдещ,



да не дава Господ, случай като този при река Лим.

А за да не решите, че само за нашенски гурбетчии говоря - ето и за двама у нас. Осмокласниците Росен Чимпяров и Иван Марков от с. Веселиново през ваканцията решили да запълнят дупките по улицата си. И го направили - с пясък от реката. Без да им плаща никой.

Може Тошо, като излезе от ареста, да мине оттам с някоя чужда кола, и да му е добре - няма да му друса.

А може и друго - в това да е част от величието. Че винаги е време разделно. За всеки, всяка минута.