За разлика от други държави, които участват в урегулирането на ситуацията в Близкия изток, Китай поддържа отношения с всички страни там. Ден след като от Пекин си тръгна шефът на иранската атомна делегация Али Лариджани, на визита в китайската столица пристигна израелският премиер Ехуд Олмерт. Дали САЩ имат причина за безпокойство?

Преди месец МВнР на Китай организира първия в страната неправителствен семинар за намиране на път към мира в този неспокен регион, в който участваха лица на високи постове както в палестинската, така и в израелската система на властта. Те стигнаха до консенсус, който се хареса и на домакините. В специална декларация бе съобщено, че Китай трябва да увеличи своето влияние в Близкия изток и да стане член на т.нар. "квартет", в който днес участват САЩ, ЕС, ООН и Русия и който координира всички мирни усилия. Пекинският печат цитира един от палестинските участници, който заяви, че участието на Китай в мирния процес ще компенсира пристрастността на "някои страни", които участват в него.

Никой обаче не се интересува от факта, че за четири години откакто има свой специален представител в Близкия изток, Китай не е представил нито една оригинална идея.



Пекин има какво да предложи



на всички заинтересовани страни. За страните, които експортират петрол, Китай се е превърнал в едни от най-сериозните потребители и инвеститори. От януари до ноември на м.г. той е внесъл около 45% от близкоизточния петрол. Страни като Иран и Сирия биха приели ролята на Китай в мирния процес като подарък в противовес на влиянието на САЩ. Още повече, че китайските забележки спрямо Америка в много аспекти повтарят позициите на Техеран и Дамаск, особено по отношение на правото на вето в Съвета за сигурност на ООН. Заедно с това Китай не повдига въпросите за демокрацията в двете страни и това също им е приятно.

Към Пекин уважително се отнася и Израел, който отчита потенциалното китайско влияние в региона. Китайската страна споделя отрицателните възгледи на Израел към войнстващия ислям заради уйгурските (мюсюлмански) сепаратисти в югозападната част на Китай. Освен това Тел Авив вижда в него сериозен пазар за своята отбранителна продукция, независимо от добрите му отношения с арабските страни и Иран, което още повече дразни американците. Миналата седмица Китай представи изтребител от ново поколение "Цзян-10", при който по мнението на западни експерти са използвани немалко израелски и руски технологии.

Китай реши да не оказва натиск върху Иран да спре своята ядрена програма. През първите 11 месеца на м.г. Техеран беше за Пекин третия по-големина доставчик на петрол след Ангола и Саудитска Арабия с 12% от всички доставки. Китайската страна също така без ентусиазъм се отнася по въпроса за кръвопролитията в населената предимно с християни област Дарфур в арабски Судан. Макар че от януари до ноември 2006 г. Судан е доставил на Китай само 3 на сто от общия му внос на петрол, Пекин инвестира огромни пари в неговата петролна инфраструктура, което ще позволи на Хартум да стане едни от водещите износители на нефт.

Китай използва всяка възможност



да удари по влиянието на САЩ



От гледна точка на Пекин прекалената ангажираност на Вашингтон в Ирак усилва позициите на китайската страна по отношение на Тайван. Америка не иска да се занимава с нови проблеми на още един фронт и затова постоянно оказва натиск на Тайван да не предизвиква Китай със своите намеци за обявяване на независимост.

Както в Судан, така и в Иран Китай често възпрепятства американските инициативи в ООН, които могат да бъдат възприети като "тактика на силната ръка" срещу страни, които се отдалечават от нормите на международните права. Китай се страхува, че сам може да стане следващата мишена.

Но в последно време политиката на Пекин е да се приближи до позициите на Америка. През ноември м.г. постоянният представител на Китай в ООН Ван Гуания прояви необичайна активност в опитите си да убеди Судан да се съгласи на приеме мисия на ООН в Дарфур. Не мина и месец и Пекин предложи да даде 1000 войници за миротворческата мисия в Ливан. А на 23 декември заедно с други членове на Съвета за сигурност на ООН Китай одобри въвеждането на санкции срещу Иран чрез ограничаване на търговията с ядрени и ракетни материали. Но трябва да се отбележи, че тези ограничения няма да създадат особени проблеми на Техеран. Самият факт обаче, че бяха подкрепени от Пекин, може да се смята по-скоро като сериозен символичен жест.

Независимо от неудоволствието на Китай във връзка с американското нахлуване в АФганистан и Ирак, Пекин не предприе никакви мерки, за да осуети или възпрепятства тези действия на американците. Китайската страна дори отдели над 300 млн. долара за възстановяване на Афганистан и започна преговори с Ирак, които могат да завършат с опрощаване на милиарди долари от иракския дълг към Пекин. Навремето Китай беше един от водещите търговци на ракети и ядрени технологии в региона, но от началото на 90-те години на миналия век разбра заплахата от безконтролното разпространение на оръжията и втвърди своята система за експортен контрол. Тя обаче и до днес не се отличава с голяма прозрачност.

Китай се тревожи, че гаранциите за доставките на петрол от Близкия изток, а следователно и сигурността на самия Китай, зависи от военната мощ на САЩ. Засега Пекин не разполага с въоръжени сили далеч от своите граници. Миналата седмица обаче китайските държавни медии съобщиха, че Китай има всички средства за построяването на самолетоносач, просто още не решил кога да стори това. Властите в Пекин се опитват максимално да разнообразят своите източници за доставки на петрол, като купуват повече горива от Русия, страните от Централна Азия, Африка и Латинска Америка.

Експертите обаче смятат, че зависимостта на Китай от енергоносителите в Близкия изток ще се запази дълги години. Затова той е принуден да участва в стабилизацията на този регион. Китай може и де не е съгласен с методите на САЩ, но тяхната обща цел засега ги прави партньори.

Бившият американски дипломат Джефри Бейдър, който в момента работи в Института Брукингс във Вашингтон, смята, че съпротивата на Китай срещу американските инициативи в Судан и Иран ще зависи от това дали позицията му ще се подкрепи от Русия. Ако Москва премине на другата страна, Китай ще направи същото, смята Бейдър. Пекин просто няма желание да се бори сам срещу Америка, твърди бившият дипломат.