Визитка

Евгени Кирилов е депутат в Европейския парламент. Той е и депутат от БСП в четири поред български народни събрания. По професия е дипломат. Завършил е международни отношения и корабна архитектура. Владее английски, френски, немски и руски език.





- Г-н Кирилов, доста инициативи има през последните дни в Европа, свързани с медиците ни в Либия. Много шум за нищо ли ще се окажат те или...?

- В никакъв случай не е много шум за нищо. Ние вече сме на такъв етап, когато можем да кажем, че за дадена наша национална кауза, каквато е свободата на сестрите, има безпрецедентна международна подкрепа. Разбира се скептиците ще кажат: "И какво от това?" И ще отговоря, че щом сестрите са в затвора, явно всичките усилия, които са полагани, а са наистина много, са недостатъчни. Казах това и в пленарната зала в Европейския парламент. Затова трябва да продължим с ескалацията и да не смятаме, че е направено достатъчно, включително и със солидната резолюция на Европарламента. Защото нищо не е достатъчно, докато сестрите не излязат от затвора.

- Не е ли малко смущаващо, че гражданският протест, който тече в Европа, е организиран от белгийски медицински сестри, а у нас за толкова години бе направено по-малко?

- Винаги съм казвал през тези 8 години, че не бе редно да мълчим с цел да не засегнем тънката чувствителност на либийския режим. Не трябва да обвиняваме никого - нито гражданското общество, нито някои политици. Все пак те се съобразяваха с един възможен път, с това да се види може ли по един определен начин. Моето мнение още преди години беше, че по този начин ние подпомагаме ловката тактика на либийския режим с маневриране и временно успокояване, за да се протака агонията. Ако си направим реалистичен извод, ще видим, че режимът се страхува от своите хора. Толкова много заразени, не само деца. Това е трагедия и ако сестрите бъдат освободени или пък се появи в затвореното либийско общество съмнението, че може би няма международен заговор и нарочно заразяване, това ще се стовари върху този режим.

- И кога може да се разреши тази почти вечна трагедия?

- Тогава, когато същият този режим реши, че в международен план вредите за Либия са много повече от един риск либийското общество да разбере, че епидемията от СПИН може да се случи и без враг от чужбина.

- За тази цел Европа и САЩ трябва да преосмислят най-вече икономическите си отношения с Либия. Но ето, дори в иначе твърдата резолюция на Европарламента има оставена вратичка - преосмисляне на отношенията, но "във всички сфери, в които съюзът счита това за целесъобразно"?

- Това е най-силният текст от резолюцията. Прочитайки го професионално, ще видим, че щом се говори за преосмисляне на отношенията във всички сфери, това означава включително икономическата. Между парламента и останалите институции на ЕС има равенство и парламентът не може да налага. Затова той отваря вратичка, но не виждам нищо страшно в това. Европейската комисия просто може да започне да ескалира стъпките в тази посока и резултатът да е цялостен преглед на отношенията с Либия.

- Но Еврокомисията призова евродепутатите да не импровизират по отношение на Либия и да стъпват внимателно?

- Точката, която предложих и влезе в дневния ред на Европарламента, бе да се изслуша в началото позицията на Европейския съвет и на Европейската комисия. Личното ми впечатление е, че Европейската комисия малко залита по тези деликатни преговори. И когато чух комисаря Баро да включва тези думички в своето изявление, сметнах за задължително да реагирам. И ще продължим в тази посока.

Да се разчита само на тайни преговори е грешка. Естествено, разговори неофициални могат да се водят, но с тайните преговори вече имаме горчив опит. Натискът трябва да се усили дотам, че самата либийска страна да започне да говори. Но не да говори фантасмагории относно световния заговор. Ако се продължава с подобни изявления, включително на полковник Кадафи, тогава нека либийската страна да ги представи в международен план и да се реши в независим международен съд. Трябва вече да се води и по-публичен диалог. Дотук с етапа само на срещите, на които въпросът се поставя. Това вече е недостатъчно. Изтича времето само на говоренето за загриженост и поставяне на въпроса. Има нужда от нещо повече.

- И какво е то? Дали отделни държави и политици са готови да жертват икономически изгоди?

- Тези прояви на гражданското общество в страните-членки на ЕС, дори и в САЩ, поставят следния въпрос пред политиците: какво правите? От една страна жестоко, драстично нарушени човешки права в Либия, а от друга диалогът и бизнесът си продължават все едно нищо не се е случило. Покрай делото в Либия вече дори започнаха да се появяват цинични изказвания в страни-членки на ЕС, че ако някъде замирише на нефт и газ, правителствата не мислят толкова за човешките права. И всички колеги, които се изказаха в Европарламента, говориха, че не може да има компромиси с ценностите и човешките права. Оптимист съм, че ще вървим все повече в тази посока. Досега въпросът само се поставяше. Сега сме на един нов етап, в който европейските държави трябва да направят нещо повече. Защото ще се чувстват неудобно предвид смъртните присъди, мъченията, опорочения съдебен процес.

- Същото важи и за САЩ. И при тях всичко е само на декларативно ниво?

- САЩ също трябва да планират нещо повече от декларативното ниво. Време е и американската позиция да добие по-ясни контури. Ние сме благодарни за всичко това, което се прави. Неслучайно посланик на САЩ в Триполи все още няма. Но трябва да признаем, че това се оказва недостатъчно.

- Роднините на сестрите призоваха държавата да се съгласи с исканията на Кадафи за размяната срещу атентатора от Локърби Абдел Басет ал Меграхи?

- Това ще ни въведе в една нова спирала на протакане на агонията и няма да ни доведе до нищо добро. Обвързването на двата процеса, които нямат нищо общо един с друг, е контрапродуктивно. Либийските анонси целят именно това. Либия е трайно заинтересована да продължава този процес колкото се може по-дълго време.

- А какво мислите за желанието на роднините да съдят виновните за трагедията българи. Това е и една от целите на създаването на специален фонд за набиране на средства за защита на медиците?

- Трябва да разберем тези хора. В моя избирателен район са роднините на Нася. Срещал съм се с тях. Страшна трагедия. Не искам да коментирам всички техни идеи, защото това са човешки, разбираеми емоции. Друг е въпросът, че на този етап нашите усилия трябва да са в друга посока - не в търсене на вина, а в пълно обединение. Така и става. Цялата ни нация е зад една кауза и съм горд от това. Може би ще дойде време, когато ще се направи цялостен анализ и тогава вече и държавата ще си изработи твърда доктрина за това какво правим за в бъдеще, за да не се повтарят тези трагедии.

- Приема ли вече ЕС, че с нарушаването на правата на българските медици се засягат правата на техни граждани?

- Абсюлотно. И не става въпрос само за думи. Наистина е така. Досега ставаше въпрос за обида за България. Сега вече е и обида за цяла Европа, защото това са граждани на ЕС.

- Какви са реалните ни шансове вече като страна-член на ЕС да постигнем преразглеждане на постигнати договорености с Еврокомисията? Правителството например говори за екшън-план за отваряне III и IV блок на АЕЦ?

- Щеше да бъде контрапродуктивно, ако преди да бъдем приети в ЕС, започнем да говорим за предоговяране, включително за това как няма да затворим реакторите. Дори не става въпрос за Козлодуй. Въпросът е принципен, защото представете си, че всяка страна-членка на ЕС започне да отказва да изпълнява ангажиментите си. Сега обаче като страна-член е съвсем правилно да си изработим подобен план за действие и да положим всички възможни усилия. Но не бива да си правим илюзии, че шансовете ни са големи. Длъжни сме да опитаме, защото това е наш национален интерес. За мен шансът за успех е не повече от 10%, но и това не е малко. В най-тежкия случай поне трябва да получим повече компенсации. Първата ни задача обаче е да стигнем отново до отваряне. Има благоприятни ветрове в тази посока.