Тази стара-нова истина разбрахме благодарение на телевизията и рекламата. Рекламните прекъсвания на телевизионната програма стават все по-чести, все по-досадни, все по-непоносими. Особено късно вечер и особено по частните тв канали. (Тогава направо ти се иска да виеш!).
Наистина, господ ни е дал за утешение дистанционното.
Благодарение на него можем - играейки си - да превключваме на други програми. Само че телевизионните "гадове" отдавна са се усетили и рекламните блокове по родните канали текат по едно и също време. Остават чуждите канали, които, макар и в друго време - също синхронно прекъсват не по-малко, а понякога и повече.
Това прекъсване включва не само "чисти" пазарни клипове. Понякога съчетава рекламната атака с присъщата на всяка комуникация контактна (фанатична) функция - приповдигнато издекламирано, елементарно и досадно поднесено "поддържане на контакта". Става дума преди всичко за така наречените "авторекламни" излияния.
Вярно е, че постепенно се свиква. Но повторението е както майка на знанието, така и на загубата на чувствителност. Очите и ушите ни хващат мазоли. Разумът - също. И безразличието ни спрямо призивите за купуване и консумиране се бетонира все по-яко.
Рекламната действителност се превръща в някаква паралелна (утопична) реалност. Тя обективно съществува редом с нас, гледаме я (понякога с любопитство), но все по-малко ни въздейства. Тук най-законно влиза в действие принципът на автоматизацията, открит от руските формалисти по отношение на поетическия език. Както в поезията, и тук е необходимо някакво "очуднение", което да разбие стъклената стена на навика.
Зрителят, който щрака с дистанционното, е днешният внук на някогашния фланьор (случаен минувач-зяпач) на В. Бенямин. Той е съвременният лаком воайор в тоталния тв супер-маркет, където всичко може да се види, а понякога и да се купи. Всъщност, самото виждане е вече форма на присвояване - псевдопритежание.
Четенето в аудиовизуалната епоха не е същото. Зрителните асоциации (които по принцип често съпътстват читателския акт) днес имат по-значително присъствие. Особено важна е ролята на компютъра. Един привидно страничен, но показателен пример е фантастиката.
До появата на компютърната анимация литературната фантастика нямаше съперници. Въпреки отделни атракционни попадения на изобразителното изкуство и киното, литературно-фантастичната изобретателност беше недостижима. И основополагаща. Днес не е съвсем така - моделиращите възможности на компютъра ни заливат с най-невероятни образи от всякакви екрани. Те все повече формират нашето въображение, предлагат форми и механизми за най-смелите ни фантазии...
Разбира се,
вездесъщият принцип "като печелим, какво губим" -
действа и тук. Защото въображението може да бъде обяздено от определени масови стереотипи - както става в масовата култура, мода и реклама. И още - компютърните улеснения може прекалено да успокоят авторите, приспивайки тяхната изобретателност.
Проблемът за наложената отвън скорост на аудио-визуалния спектакъл и неговото преживяване заслужава по-специално внимание. Масовите съвременни форми (от екшън до шоу и реклама) са атракционно динамични. Те формират друг тип възприятие у новото поколение - както "хоризонт на очакване", така и "темп на възприятие". Това ускорено възприятие-преживяване с развлекателна нагласа очевидно конфликтува с по-бавните (стари) сериозни филми, които дават време за проблемно съпреживяване-осмисляне. Склонността към атракционно възприятие-преживяване може да влезе в конфликт и с нормалното четене, което винаги е по-бавно и спокойно. При подобна конкуренция то може да се стори скучно, старомодно, недостатъчно "яко" и "крейзи". Страхувам се, че това е една от съществените причини за отлива на младите хора от сериозното четене.
Ясно е, че рекламните прекъсвания няма да спрат. Добре би било обаче да бъдат съобразени с материала, който прекъсват. Иначе ще е като с тв приветствие от Негово Светейшество българския патриарх, след което почва реклама за "гражданска отговорност". Показателно за културата на телевизионера. |