Възможно ли е волята на народа да бъде представлявана от една малка елитна група (трима души например), която да действа от тяхно име. Да провежда политика, скрита за мнозинството, но практически да прехвърля отговорността на институциите. Абсолютно е възможно и се е случвало неведнъж в историята на демокрацията. Най-яркият пример в това отношение е Робеспиер. Той смятал, че най-добре знае какво е добро за Франция, и предпочел да не оставя политиката на случайността. Терорът, който той въвел в революционна Франция, му коства главата, но пък този формат е следван не от един и друг тиранин по света. Якобинството не е отживелица и вероятно днес могат да се намерят белезите на неговата проява дори и в България.

Това ли имаше предвид Георги Първанов в речта си пред парламента при церемонията за встъпване в новия си мандат?

"Не намирам за редно взимането на решения по възлови и конкретни въпроси в тесния кръг на Съвета на коалицията и подменянето на демократичните процедури", беше кинжалното изречение в словото на държавния глава. Дали това е критика, че Съветът, съставен от лидерите на трите управляващи партии, подменя легитимната политическа система? Изместен ли е висшият орган в управлението на страната - парламентът, както и изпълнителната власт в лицето на правителството? Якобински клуб ли е Съветът?

На пръв прочит човек би казал: да, тези тримата - Станишев, Доган и Симеон, си правят каквото си искат - имоти, сделки, фондове. Няма начин да няма някаква конспирация тук.

Това според мен е далеч от истината и



далеч от реалните послания на президента



и последвалите ги коментари. Още повече е далеч от разкриването на истинските двигатели в политиката и най-вече във "взимането на решения по възлови и конкретни въпроси".

Факт е, че в България подобия на якобински клубове винаги е имало, макар и на доста махленско ниво. В тях са вземани решения, не толкова за държавното и политическото устройство, колкото за конкретни политико-икономически интереси. Наричали сме ги по различен начин, но винаги са се свеждали до кръгове и обръчи: "Орион", "Олимп", "Агнешки главички", "Фитинги", "Доган", чиято единствена цел е била овладяване и управление на капитала в държавата. Те за разлика от Съвета на коалицията винаги са носели белезите на секретността. Съгласете се, че никога не е имало пресконференция след вечеря на Иван Костов в ресторант "Олимп". Което не пречи да предположим, че някъде там е взето решението ресторантьорът Славчо Христов да придобие държавна собственост, че и да оглави банка. Същото се отнася и до другите овали в политиката и винаги е ставало въпрос за едно и също нещо - пари.

Странна бе реакцията на повечето участници в тези окръжности след речта на Първанов. Иван Костов подкрепи президента, който навремето го наричаше "не Командир, а Кръстник", за нелегитимността на Съвета на коалицията. Все пак добави, че думите му са повече декларативни. По-интересен бе коментарът на Доган.

Той каза: "Приемам тази критика като основателна, особено що се отнася до значими за страната цели и приоритети, трябва да има диалог с президента, съгласуване и взаимодействие". В цялата фраза се отличава и би следвало да се подчертае "диалог с президента". Никъде Сокола не подчертава Народното събрание като ощетено от Съвета. В крайна сметка точно Георги Първанов е гарант на тази коалиция. По тази причина много по-резонно е той да размахва пръст не на самото управление, а защото в последно време е държан настрана от вземането на решения. Репликата на Доган звучи като "Йок проблем, ще се разберем".

Съветът на коалицията не може да бъде Якобински клуб. Пречи му публичността. Липсата на концентрация на власт в тройката най-вече се доказва от действията на ниските етажи на властта в БСП, които напоследък доста често бламират правителството. Бламирането става с доста популистки възгледи, но, общо взето, дават представа, че решенията се налагат вън от легитимните институции.



Последният пример бе с новия закон за лекарствата



Текстовете, които се опита да прокара кабинетът, трябваше да изкарат на светло истинските собственици на аптеки, което би довело до по-голяма яснота колко и какви данъци плащат търговците на лекарства. Изпълнителното бюро, в което, само да припомня, участват почти всички министри от БСП заедно с премиера, бламираха тази част от закона. По същия начин постъпи и парламентарната група на "Коалиция за България". Това бе и становището на НДСВ.

В крайна сметка здравната комисия не прие правителствения вариант, а предложението на

депутатите от БСП и НДСВ. По принцип винаги може да се спори по точния текст на един член или друг, но като цяло важно е да се подкрепи една философия. В случая става дума за изкарване на светло на механизмите, които водят до корупция. Очевидно някой друг контролира решенията в парламента и това далеч не са политиците.

Особеното е, че правителството пък не направи никакъв публичен опит да защити собствения си законопроект, за да се стигне до ясна дискусия, която да очертае правилния подход. Напротив - и кабинетът, и Министерство на здравеопазването не показаха никаква заинтересованост от бламирането на собствения им проект.

Но както казах, това е само последният случай. Предишните, ако броим до три, бяха нормативните актове за данък печалба върху хазарта и поправките в Наказателния кодекс за сводничеството.

В събота вечер в София сводници спокойно преследваха клиент и стреляха по него в центъра на града. Свидетели сме как се извършват гигантски далавери с фондове и с остатъците от държавната собственост, как незаконно се продават фалшиви фактури като пресни зеленчуци по кръстовищата на столицата и това е абсолютно безнаказано. И това не е хаос. Всеки от малките бандити си плаща по веригата и дяловете попадат в едни и същи кръгове.

Да се върнем към началото. Възможно ли е волята на народа да бъде представлявана от малка елитна група (трима души например), която да действа от тяхно име. Да действа, но практически да прехвърля отговорността на институциите. Да, възможно е, но в България няма личности като Робеспиер, който да заложи главата си в името на някаква кауза. Съветът на тристранната коалиция може да взема патови решения от сорта на това дали горите на Симеон да попаднат "Натура 2000" или не, как Доган ще спазари тази или онази подкрепа. Може да реши дали да си разговаря с президента. Но нито президентът, нито премиерът, нито председателят на Народното събрание имат толкова власт, че в един тесен кръжец да решават как да изглежда един закон или едно решение. Истинският клуб е извън този Съвет и е в сянка. Той по-скоро прилича на съвета на якудза. Или по скоро това са множество клубове - гигантските фармацевтични компании, които предпочитат да се запази сегашното положение на пълна мъгла; енергийни интереси около ядрената политика; мафията, които печели както от контрабандата на стоки, така и от иманярски находки, от трафика на жени и бели роби и всичко, което се сетите. Всички те си имат ясно делегирано представителство в Народното събрание и битката за техните интереси виждаме всеки ден.

Съветът на тристранната коалиция е просто едно шоу. Тройка по никое време.