След заветната дата 1 януари русенци се юрнаха да учат румънски. Катализатор на интереса към езика стана усиленият трафик между двата бряга на Дунав. Кметовете на Русе и Гюргево Божидар Йотов и Лучиян Илиеску се договориха да бъде пусната безплатна градска линия по Дунав мост. Двамата почти са стигнали до съгласие линията да стане постоянна, а цената й да е колкото един билет за градския транспорт.

Масовият набег на румънци по русенските магазини няма как да не се отрази върху цените на стоките, но и извади на преден план още един проблем - как да се улесни алъш-веришът. Това е на "народно ниво".



На общинско вече са предприети съответните мерки



Зам.-кметът Дончо Добрев заляга над учебниците по румънски. "Виждам, че съм направил няколко крачки, но тук, в Гюргево, разбирам, че не е достатъчно и трябва да се работи още в тази посока", обяснява скромно Добрев. Прекият му началник Божидар Йотов не изостава от него.

"Ръководството на русенската община обмисля да организира курсове по румънски, засега само частната инициатива се занимава с това", признава кметът Йотов. Неговата амбиция е да привлече за каузата с изучаването на езика и журналистите. Самият той смята да започне пръв. Кметът е демократ и няма да задължава общинарите да последват примера му. "Курсът няма да е интензивен, ще бъде в извънработно време, вероятно ще ползваме залата в Дома на учените. Няма да карам никого насила, но румънският ще бъде голямо предимство в работата ни с Гюргево", предупреждава Йотов.

Оказа се, че вече голяма част от служителите в община Русе са започнали да овладяват четмото и писмото на съседите самостоятелно. Засега те разчитат единствено на консултациите на шефката на отдел "Връзки с обществеността" Кети Терзиева, за която румънският е майчин език.

Божидар Йотов смята да предложи на гюргевския си колега Лучиян Илиеску



обмен на езиково обучение между училища



в двете съседни общини. Той припомни, че още през септември румънски фирми обявили работни места за българи. На трудовия пазар в северната ни съседка има изключителен глад за инженери, химици, икономисти и административни сътрудници. Изискванията към кандидатите освен съответната специалност са владеене на румънски и английски. "Най-подходящата възраст за изучаване на чужд език е ученическата и ние трябва да предложим на нашите деца възможност да овладеят съседския език", категоричен бе Йотов.

Телевизионният център Русе вече е подкарал поредица от предавания, която да улесни контактите на хората от двата бряга на реката, обясни журналистката Евелина Белчева. Там се разисква как става обмяната левове-леи и как да се регистрира фирмите в Румъния и обратно и прочие полезни въпроси от двустранен интерес.

"Интересът към румънския в Русе е отдавна, но просто досега е оставал на по-заден план", обясни експертът от Еврорегион "Данубиус Русе-Гюргево" Лили Ганчева. Организацията бе създадена през 2002-а, за да улесни контактите между двата града, а и да прави съвместни проекти от двете страни на Дунав.

Докато преди по-силен интерес към Гюргево са имали институциите, сега обикновените граждани и бизнесмените се устремяват към съседния град. Преди езикът е бил ползван предимно от представители на Гранична полиция, митницата, частни митнически агенции, предприемачи, БРП. "Проблемът е, че не разполагаме с необходимия капацитет от квалифицирани преподаватели", признава Лили Ганчева. На пазара липсват българо-румънски речници. Последното издание е от далечната 1966 г. и книгите вече са изкупени от антикварните книжарници на Букурещ. "Чудя се как досега никое издателство не се е сетило за речник и граматика. Повдигали сме нееднократно този въпрос от "Данубиус", но тъй като Румъния стоеше някак си на заден план, никой не ни вземаше на сериозно", ядосва се Ганчева.



Еврорегионът помага и на румънски бизнесмени



да учат български, защото в Гюргево положението е още по-тежко. Областната администрация, окръжният съвет, а и общината в Гюргево ползват за превод в момента услугите на експертите от "Данубиус". "Румънската страна е още по-неподготвена и е по-зле и от нас", твърди Ганчева. Тя се кахъри, че преди 6 г. в Софийския университет е имало само 6 бройки за румънска филология и толкова за българска в Букурещ. Според нея сега обаче това коренно ще се промени. В момента филолозите с румънски са много търсени, направо ги разпъват на кръст от работа.

Лили Ганчева се ядосва, че подготовката не е започнала още с преговорите за приемане на двете държави в ЕС.

Междувременно обаче се разбра, че 30 деца от СОУ "Христо Ботев" започват да учат факултативно румънски още втория срок. Това съобщи единствената учителка с румънска филология в Русе Анка Станева. Обучението ще бъде безплатно, разходите ще се поемат от училищното настоятелство заради огромния интерес.

"Идеята румънският да се учи като СИП в русенските училища е напълно изпълнима", потвърди и шефът на инспектората Димитър Райнов. Според него при проучване преди 2 г. се оказало, че над 150 деца искат да учат словото на съседите, а сега тяхната бройка сигурно е няколко пъти повече. Още преди години имало желаещи за пет-шест групи, както и учители. "За целта обаче директорите трябва да направят заявка до инспектората, ние сме готови да им помогнем", обясни Райнов. Проблемът обаче е сравнително ниското заплащане на лекторски на час - едва 3.90 лв., както и липсата на специалисти с румънска филология. Най-малкият възможен курс за разговорен румънски е от 60 часа.

Българският език е много по-труден за румънците най-вече заради кирилицата и особеностите на нашата граматика, твърди преподавателката Станева. Нашенци се затрудняват пък от падежните форми.

В Гюргево има сериозен интерес към българския, и то предимно в институциите, обратно на Русе. Проблем обаче там е липсата на преподаватели, затова румънците предлагали на Станева да води групи. "Техническите проблеми по предвижването дотам и обратно засега ме спират, има много разходи", обяснява преподавателката.

Въпреки че живеят на една ръка разстояние,



двата народа знаят твърде малко за културата си,



голямо информационно затъмнение има и за историята им. Но много са и нещата, които ги свързват. Например легендите за майстор Манол съществуват и в Румъния, строил е и там. А Асен и Петър, или както им викат комшиите Асан ши Петру, се водят в Румъния като техни князе. "Те са потомци на даките, а ние и на траките, братовчеди сме си, сега пак ще се съберем. Тепърва предстои да се опознаваме и обикваме", мъдро заключава Анка Станева.