Баки Хюсеинов смени уволнения заместник социален министър Явор Димитров през октомври миналата година. Той е от квотата на партия "Рома". Роден е на 13 юли 1964 г. в с. Хърсово, област Шумен. От 1991 до 2006 г. е кмет на с. Църквица. През 1999 г. завършва Висшата стопанска академия „Д. А. Ценов", гр. Свищов, специалност "Счетоводство и контрол". По време на интервюто той непрекъснато чете от някакви листа, върху които се е подготвил по предварителните въпроси.



- Г-н Хюсеинов, кое според вас място е по-удобно - кметското в село Църквица или креслото на заместник министър?

- Мисля, че не става въпрос за удобни места. Като бях кмет на село Църквица, правех всичко възможно да оправдая това доверие, което ми е гласувано. И това съм го правил през последните 16 години. Четири мандата бях преизбиран. Тук като заместник министър ми е гласувано доверие и аз трябва да направя всичко възможно да го оправдая.

- Какви социални проблеми решавахте в село Църквица?

- Проблемите в село Църквица бяха от най-различно естество. Един кмет се сблъсква с много проблеми - образование, здравеопазване, полиция, благоустройство и хигиенизиране, инфраструктура, бюджетиране на кметство, решаване на социални проблеми на хората. Един кмет трябва да бъде подготвен много добре, за да може да решава проблемите на хората. Защото знаете че в едно село всички търсят кмета на селото.

- Колко души живеят в селото и има ли млади сред тях?

- 1250 са жителите. Имаме и млади хора.

- В последния мониторингов доклад на ЕК България беше разкритикувана заради недостатъчно добрите условия за интеграцията на малцинствата. Какво правим в тази посока, имаме ли вече план за действие?

- Действително в последния мониторингов доклад на ЕК относно степента на готовност на България за членството в ЕС имаше отправени критики по глава "Социална политика и заетост" по отношение на достъп до образование и здравни услуги на ромската общност. Трябва да се има обаче предвид, че между двата доклада - от 16 май 2006 г. и 26 септември 2006 г., беше извършена съществена работа от правителството, която беше отразена като напредък. Въпросите, свързани с интеграцията и социалното включване на ромската общност, с основание вече не са в червената зона на ЕК. И не са като най-проблемни ромските проблеми в мониторинговия доклад., т.е. не са от проблемните области по отношение на критиките за членството. Във връзка с препоръките на ЕС българското правителство прие и реализира изпълнение на план още след доклада от 16 май, в който бяха заложени мерки за пълноценно включване на България в инициативата "Десетилетие на ромското включване 2005-2015 година". На 28 декември 2006 правителството също има приет план за действие за 2007 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС.

- А сега конкретно да кажем какво ще правим, за да се снеме напрежението в ЕК, че нещо с ромите в България не е наред?

- Напрежението е махнато, затова в последния мониторингов доклад е отбелязано, че имаме вече напредък. Министерство на труда и социалната политика инициира вторични законодателни мерки след това, с които се регламентира участието на България в инициативата "Десетилетие на ромското включване". На 8 юни 2006 г. бе прието ПМС за приемане на едногодишното председателство за инициативата...

- Това са ясни неща. Те се случиха преди вие да заемете поста. Какво ще правите оттук нататък?

- Приети са процедурните правила от Народното събрание за международната инициатива, националният координатор знаете, че е приет с министерско постановление. Това са вторични законодателни инициативи на министерството. Освен това имаме план за десетилетието на ромското включване, където са ангажирани всички министерства. И всеки месец се прави мониторинг по този план кой до каква степен си изпълнява задълженията по плана за декадата.

- Вие запознат ли сте с този мониторинг и може ли да кажете къде изоставаме по този план?

- Планът е направен за дълъг период - 2005-2015 година. Всяко министерство и институциите, които са ангажирани, имат по един експерт, който присъства в мониторинговите срещи при нас. И се прави мониторингов доклад. Тази година също ще се извърши мониторинг.

- И кои са конкретните проблеми?

- Проблеми в изоставане нямаме ние. Като цяло работим по всички приоритети на плана.

- Искате да кажете, че ромите в България живеят добре и напредват в социално отношение.

- Приоритетите, които са заложени в плана по декадата, са образование, здравеопазване, жилищна политика, заетост, антидискриминация и култура. По всички тези приоритети се работи. И мога да ви кажа какво точно се прави.

- Кажете какво се прави в областта на жилищната политика. Там миналата година не се усвои значителна сума от регионалното министерство по проект, която беше пренасочена в края на годината за други дейности?

- По приоритет "жилищни условия" се извърши съвместяване на задачите на националния план за действие по десетилетието с целите и приоритетите на националната жилищна стратегия. Знаете че има приета жилищна стратегия, която се изпълнява от министерство на регионалното развитие и благоустройството. Отговорната институция за жилищната политика са те и ние ще правим мониторинг в това отношение - до каква степен си изпълняват задълженията.

- Според вас държавата трябва ли да строи специални къщи за ромите?

- Този въпрос трябваше да се реши на мониторинговите срещи, доколкото знам. До каква степен трябва да се работи в това отношение. Там, разбира се, има определена визия, по която трябва да се работи.

- А какво е вашето лично мнение?

- Мисля, че по отношение на жилищната политика трябва да направим така, че да не нарушаваме правата на гражданите като цяло.

- В смисъл?

- В смисъл, че трябва да работим по плана, който е приет от декадата, по стратегията...

- Моят въпрос е трябва ли държавата да строи жилища на ромите, или по-скоро трябва да акцентира върху трудовата им заетост, така че да могат равностойно като останалите граждани да си ги закупят?

- Този въпрос не трябва да стои така. Просто този въпрос трябва да се реши от всички, които участват в декадата. До каква степен тези хора са засегнати примерно по приоритет "жилищна политика". В този аспект трябва да се разработи определена политика.

- Вашето мнение какво е, вие наблюдавате този ресор и трябва да имате някакво виждане?

- Трябва да погледнем социалната страна на въпроса. До каква степен тези хора са засегнати социално? И оттам нататък трябва да се реши въпросът. Въпросът не трябва да се решава на етническа основа. Затова този въпрос не стои просто така, а трябва да видим до каква степен ще ги социализираме и интегрираме в обществото. Това са въпроси, които са залегнати в Лисабонската стратегия...

- Според вас как точно трябва да бъдат интегрирани ромите. Трябва ли да се премахнат гетата?

- По принцип гетата не можем просто така да ги махнем, изведнъж. А по пътя на тези приоритети, залегнали в плана, те от само себе си ще се премахнат. Като работим по приоритетите, по метода на убеждението, хората просто ще се интегрират в обществото.

- Тези жилища за ромите трябва ли да бъдат построени на едно място, така че да ги капсулират като група, или на различни места?

- Като построим жилищата на едно място, пак става едно гето. Мисля, че не трябва да ги капсулираме на едно място хората. Въпросът е тези хора да могат да се интегрират в обществото, да могат да имат връзка и с другите етнически групи, да общуват с тях.

- Кои според вас са най-големите проблеми на ромите в България?

- Най-големите проблеми са социалните, образованието, здравеопазването. Жилищната политика също е голям проблем. Знаете, че в съответните гета има много незаконно строителство. Това са проблемите на ромите и държавата, естествено, работи по тях.

- Какви са оплакванията към здравеопазването? Че няма достъп до такова ли?

- По-скоро мога да кажа какво сме направили в образованието. Започна функционирането на един център за образователна интеграция на деца и ученици от етнически малцинства към МОН. Осъществена е регистрация на неговото седалище, оборудва се офисът му, подготвя се 3-годишна програма. По отношение на здравеопазването има национален план за действие по десетилетието на ромското включване, приет на 8 септември. Здравна стратегия има приета...

- От разговора ни оставам с впечатление, че предишният зам.-министър Явор Димитров си е свършил чудесно работата - приети са всички планове, задвижени са всички мерки. А пък имаше критики от министър Масларова, че много неща не са направени?

- Не мога да говоря за предишния заместник министър. Тези планове, тези стратегии се приемат сега, когато имаше червена лампа от Европейската комисия.

- Някои са приети преди вашето идване.

- Аз започнах работа на 20 октомври и оттам нататък ние сме приели много документи. Например процедурните правила са приети след моето назначаване. Заседанията на Международния управителен комитет са проведени след моето назначаване. В министерство на труда и социалната политика има съвет за интеграция на ромите, където се провеждат заседания с неправителствените организации. Идеята ни е да ги запознаем с определените приоритети по декадата.

- Може ли да се каже, че вече успяхте да навлезете в ресора си, колко време ви отне да прочетете всички планове и програми?

- Може да се каже, че вече изцяло съм навлязъл в ресора си. Аз отговарям за демографското развитие и равните възможности и равните права на гражданите и за социалните инвестиции. Не ми беше необходимо много време, защото аз поначало си бях в течение на тези неща.

- Ползвате ли съветници, както вашият предшественик?

- Не ползвам съветници. Залагам изцяло на екипната работа. Много добре се разбирам с колегите зам.-министри и директори на дирекции.

- Наясно ли сте къде точно сгреши вашият предшественик?

- Не искам да коментирам Явор Димитров. Има хора, които могат да говорят за неговите грешки. Никога не сме водили разговор с г-жа Масларова за предшественика ми.