През годините Иван Костов и Георги Първанов си размениха местата - единият вече е опозиция, другият е управляващ. Проблемите, които политиците трябва да решават, обаче са едни и същи. |
Хубаво е казал някои работи Иван Костов, напълно съм съгласен с него по отношение на оценките за Първанов, но не е ли неговата работа в стил "крадецът вика дръжте крадеца"?
1. По отношение на "Козлодуй" - добре, виновни са и Сакскобургготски, и Кунева, че се огънаха лесно за 3. и 4. реактор и не успяха да защитят по най-добрия начин българските интереси. Ама какво направи И. Костов? Същото! Кой подписа с ЕК Меморандум за предварително затваряне на 1. и 2. блок? Кой определи в този Меморандум периода 2006-2008 г. за затваряне на 3. и 4. блок, а?
2. По отношение на имотите на Симеон - да, прав е. Ама Симеон си върна поне половината имоти, ако не и повечето, точно по време на Костовото управление, без Костов да каже и една дума. Защо Костов като министър-председател мълча през цялото време по казуса на Конституционния съд за имотите на Симеон? Сега разправя, че НС трябвало да приеме закон, само това решение на КС не било достатъчно. Сигурно е така, но решението на КС бе през 1997. Защо 4 години Костов не намери време да приеме този закон?
Графът
Няма по-добър метод да опознаеш (и прецениш) някого от това да го послушаш колкото се може повечко. Колкото повече приказват политиците, толкова по-добре за нас (избирателите, имам предвид!).
Използвам само случая - за новата думичка, която се настани под езика на политиците ни от известно време и току изскочи: популизъм. Какво толкова им хареса, мисля си! И се сетих! Ами това им е задължение! Не иронизирам, задължение на всички политици, управляващи, ако щете дори и на обикновените чиновници на държавна служба, е да са популисти. Съвсем логично - та нали точно народът ги е сложил на тези места да му организират и управляват живота? Само едно не мога да разбера: за какво г-н Костов толкова разхвалява г-н Първанов, че е най-първият популист?
Зе Мария
Колчем чуя нещо с Първанов в него - и врътвам копчето на off. Какво да направя? Ми хубаво си говори човекът, мрънка си напевно - но аз по навик от Комсомола пущам кепенците, да не влизат вируси в съзнанието ми. Така съм отървал и второто коронясване, и речта, и всички салтанати по темата. Чак се сепнах днес! Това Първанов ли го е казал, не може да бъде -браво!
Истината е, че и двата му приоритета са отлично подбрани! Борбата с популизма и борбата с преяждането - все едно нас е питал.
Борбата с преяждането е ясна - тя е най-старото нещо на света. Нали се сещате за оня разказ от Джек Лондон, при който вълк и човек се дебнат кой пръв ще падне. Когато оцелял, човекът си криел под дюшека месеци наред сухари. Предупреждението на Първанов си е много на място - в коалицията има двама наядени и един, седял гладен десет години.
Борбата с популизма е всъщност ключът за палатката. Точно от година твърдим, че идеологическата борба отдавна е в историята. Иде реч за борба на елитите с масата. Не сме го измислили ние - чопили сме го от Чомски и компания.
Еми значи, Костов не е прав!
Напротив - желязно прав е, както обикновено му се случва. Ще обясня отзад напред. Дяволът е скрит в подробностите. Под тезата на борба с популизма, сиреч на борба срещу човека маса, Първанов не ви казва, че тази борба елитът я води вече от 10 години. Сиреч именно той излъчва човека маса, отглежда си го и така ръководи масата. С други думи, елитът от каскетите, пребивавал от 70 години във властта, е наясно, че трябват други средства днес. Намира си човек - любимец на масата, за да го баламосва, държи го в ръце и така командва бай Стамат и стрина Кичка.
Кой е елитът на БСП? Ами на НДСВ? Ами на ДПС? Кой да ги плесне през ръцете - очевидно е, че Първанов няма тази власт. Властта е у другарите, дето са в изпълнителната власт, силовата машина.
Значи и този призив всъщност си е морално, пожелателно послание - нещо като "Давайте да дадем"!
Но трябва да си призная нещо друго. Проблеснаха политически искри. Леко замириса на политически спор - теза, контратеза. Замириса на политика. И това е нещо хубаво. Нещо, което дава някаква надежда.
генек
Костов беше добър политик и премиер до момента, в който реши, че не народът, а той определя кой е добър. И се самозабрави. А сетне не издържа изпитанието на времето - не успя да бъде добър и след загубата. Не може вечно да се печели, а в загубата си личи кой каква сила на духа има. Сега и да дава съвети (често добри и правилни, полезни и перспективни), надали има някой да му вярва освен шепата силни демократи. А жалко - загубата не е само за него, можеше да стане наистина добър политик.
каруцаря
Този път на Костов му липсва теза. Верни са констатациите, но не ги доразвива. Първанов е в общи линии ясен на средноинтелигентния човек, както и далаверите и безумията на последните две правителства. Но за разлика от Костов правителствата на царя и Станишев успяха да си осигурят медиен комфорт и да пречупят всякакви опити за значима или масова съпротива, да пресекат демонизацията си в големи мащаби и с лавиране и множество компромиси с влиятелни наши и чужбински кръгове да изградят схемата за консумация на власт от ориентало-южноевропейски вид - смеска между гръцка, италианска и пиренейска тип държавност с остатъчни соц и латиноамерикански привкусици. Костов не можа да се противопостави на изграждането на съвременния модел на българска държавност от описания вид, а с липсата на теза в статията доказва, става ясно, че схемата ще мимикрира устойчиво и в реалностите на ЕС без вътрешна съпротива и с мълчаливото съгласие с отвращение от страна на Брюксел.
Апатията и непукизмът са очеваден белег и характеристика на поведението на населението, което беше и стратегическият ход на съвременната българска върхушка за бетонирането на позиции и механизми за (пре)разпределение на ресурси. Това беше най-значимата битка (а може би и война), която активната част от населението загуби. Костов също претърпя разгром на идеята му за подмяна на елита и механизмите за реализация и консумация на власт и организация на държавния апарат, който можеше да бъде предвиден още по време на управлението му заради провала на кадровата му политика във всички аспекти.