Българите все повече ще се превръщат в истински граждани, които ще настояват техният глас да се чува от политиците. |
Дали пък ЕС няма да се окаже
катализатор на процеса на възраждане на гражданското общество у нас?
Възраждане, а не формиране, защото у нас такова е имало. В края на XIX и началото на XX в. именно гражданското общество успява да извоюва самостоятелна българска църква и да постави Великите сили в ситуация, при която те са били принудени да се примирят със създаването на българска държава. Крушението на националния идеал, както и 45-те години комунизъм след това обаче нанасят силен удар върху съзнанието ни на граждани. Може би ЕС ще спомогне да си върнем самочувствието, което нашите прадеди са имали. И ние ще се уповаваме на съюза, както те на Дядо Иван.
Протестите от последните дни, разбира се, са различни. Някои от тях, като този за акциза на ракията, са стихийни и емоционални. Други - например срещу "Натура 2000", са добре организирани с ясни и точни искания. Трудно обаче на всички тях би могло да им се лепне етикет "евроскептицизъм". Хората в Разлог например конкретно попитаха управляващите защо при определянето на териториите, влизащи в "Натура 2000", не са се съобразили с изискването на ЕС да се отчита икономическата и социалната ситуация в съответния регион.
За тях ЕС е опора срещу съмнителни действия на властта
Между протестите обаче има едно нещо, което ги свързва - искането към политиците да не се държат с електората като с поданици. И ако не да се съобразяват изцяло, то поне да информират обществото за едно или друго свое действие. Прави впечатление обаче, че това послание не се схваща от нашите партийци. Опозиционерите просто решиха да се възползват по стар навик от вълната на недоволство и да я яхнат, ако могат. Управляващите пък демонстрират безразличие, на което би завидял дори английският кралски двор. "Уличните изстъпления са разрушителна стихия, обричаща страната на зацикляне в омагьосания кръг на хаоса, спекулата с ценности и стойности, трайната бедност и безизходица. Днес чуваме отново призиви за атаки срещу парламента, но нека е ясно, че това са покушения срещу жизнените интереси на същите тези най-изстрадали хора, които щурмоваците уж защитават." Така шефът на НС Георги Пирински коментира наскоро от парламентарната трибуна случващото се у нас напоследък.
Лидерът на ДПС Ахмед Доган този път също не бе в час. "Не е мое задължение да върша просветителска работа", отговори той на въпрос защо т.нар. елит не се е постарал малко повече да информира хората у нас какво ги чака в ЕС.
Политиците ни твърдят, че те са вече интегрирани в ЕС, защото покрай преговорите са разбрали какво ще се случи, когато станем страна-член. Това може би е вярно, що се отнася до европейските фондове и далаверата покрай тях. Само дето за пореден път бъркат в поведението си спрямо собствените си избиратели. Управляващите организираха пищни тържества за влизането ни в ЕС, по улиците грейнаха билбордове, които поздравяват българите с новите университети, летища и т.н. Подобни акции безспорно имат своето значение, но с тях съвсем не се изчерпва всичко, което един европейски политик трябва да прави, ако иска да има успех. Основното е да спре да залъгва избирателите си с идеологеми и заучени фрази за стихия, зацикляне, хаос и т.н. А да се ангажира конкретно
с позиция по всички въпроси, които вълнуват общественото мнение
Защото българските граждани един ден ще са европейски и де факто, не само де юре. Вписването в европейските измерения за гражданско общество все повече ще става едно от задължителните условия за успешно правене на политика в България.