Съюзниците във властта - Станишев, Сакскобургготски и Доган, ще гледат в различни посоки на двата вота тази година. Най-важни изборите са за левицата |
За някои от формациите идващите две битки - за евродепутати и местния вот, може и да се окажат последни. Затова за разлика от друг път подготовката за тях започва и по-рано. По-отрано тръгват и опитите както за междупартийно, така и за вътрешнопартийно надцакване.
Интересното в случая е не само отделната битка между партиите, но и коя политическа сила
на кой вот отдава предпочитание
и защо. И дали стратегията, избрана от тях, ще е успешна.
При БСП като че ли нещата вървят най-прогнозируемо. Социалистите се готвят поред на номерата - първо мислят за вота за Европейския парламент, а едва след това за местните избори през есента. Съвсем традиционно си свикват спецпленуми, на които решават кои да са им кандидатите и т.н. Само дето в случая с евроизборите има една подробност, която може да предизвика вътрешни драми. И това е фактът, че за пръв път номинациите няма да вървят отдолу нагоре, а ще се посочват от ръководството. Така партийните ядки, които живеят от избори до избори с разговори за международното положение, сега няма да се събират, за да издигат кандидати. А това неминуемо ще породи крясъци в долните редици на социалистическата партия. Както и в т.нар. вътрешна опозиция.
За разлика от другите партии, които очевидно не си дават много зор за вота напролет, БСП ще впрегне всички усилия в спечелването на тези избори. При това ще се опита да го стори убедително. Първо, защото така ще се утвърди като водеща политическа сила. Второ, защото ще може да говори, че победата е и доверие за политиката, която провежда в управлението (съвсем друг е въпросът дали е така) . И трето, защото една загуба на вота напролет може да доведе до непредвидими последици на изборите през есента. Колкото и мажоритарен да е кметският вот, все пак става въпрос и за избор на партийни листи за съветници, а оттам и затова каква е тежестта на дадена партия в отделните региони. Две загуби пък сериозно могат да трасират пътя, ако не директно към предсрочни избори, то поне към сериозно разклащане на статуквото. Затова за БСП тези избори ще са важни, а ръководството ще се опита да спечели няколко точки предварително, още преди старта на кампанията. Като само си издигне кандидатите и като има решаващ глас за
определяне правилата на играта чрез закон
Би трябвало и за НДСВ изборите да са важни. Не само защото за всяка една сериозна партия всеки вот е битка за признание. Но и поради факта, че именно жълтата партия е тази, която се бие години наред в гърдите, че е европейската партия. Че в името на европейското бъдеще сключва безпринципни коалиции и т.н. Обаче не се оказа точно така. Жълтите някак прескочиха номинациите си за евродепутати и отидоха чак на местния вот наесен. Безпрецедентно досега за политическа сила НДСВ номинира няколко градоначалници за следващ мандат десетина месеца преди самия вот. Да, за разлика от двата поред президентски вота през 2001 и 2006 г., когато НДСВ гледа от трибуните мача, сега жълтите ще участват в него. Но някак, без да го искат. Нормално е царската партия да насочи усилията си към местния вот, щом социолозите им дават минимални шансове за вота за евродепутати. Но този минимум не означава, че НДСВ трябва да показва пренебрежението си към въпросните избори. Наскоро зам.-шефът на партията Милен Велчев постави така целта на НДСВ за евровота - да спечели поне един депутат, и то с уточнението, че това ще е добро представяне. Е, не е ли унизително за една управляваща партия да си поставя подобна цел? Освен това на жълтите може и да им се окаже грешна стратегията - да прескочат усилията за вота напролет и да хвърлят всичко в битката наесен. Защото първите избори със сигурност ще са някакъв тест за разположението на партийните сили. А това няма как да не окаже влияние и върху местните избори.
За ДПС са важни и едните, и другите избори. И не случайно целите, които хората на Ахмед Доган си поставя, са високи.
От 18 евродепутати - поне трима да са от ДПС
А това е нужно на ДПС, за да получи по-добро международно признание, особено сега - на фона на силната атака вътре в страната срещу Доган. Затова е и битката на ДПС в парламента - в закона да се запише, че всички български граждани, независимо къде живеят, имат право да гласуват за евродепутати. Защото гласовете от Турция са особено ценни и важни за Доган.
Не само заради антипатия към ДПС, но и по една по-прагматична причина по-малките партии в парламента желаят българските граждани, живеещи в Турция, да нямат право на глас. И тя е - колкото по-малко вземе Доган, толкова по-големи са шансовете и на някоя и друга малка формация да вкара свой евродепутат.
За "Атака" вотът за евродепутати е в кърпа вързан - със сигурност ще имат представителство. Въпросът е само колко души ще вкара в Европарламента Волен Сидеров. Поне такава е прогнозата на социолозите. Националистическата партия изглежда спокойна за тези избори и дава да се разбере, че местният вот ще е по-важен за нея. Защото това ще е шанс реално да участва в управлението на страната - чрез местните парламенти и кметовете. След влизането ни в ЕС идването на еврофондовете и даването на общините сами да определят данъците и таксите си ролята на местната власт доста ще се засили. Поради тази причина още отсега "Атака" е започнала своята битка. Изглежда, че една от тактиките, които партията на Сидеров ще използва е
да вбива клин по места между коалиционните партньори
във властта - БСП и ДПС. Целта ще е скарване между двете партии в смесените региони. Напълно възможно е например "Атака" в Кърджали да издигне хора на БСП за кметове. Става въпрос за региони, където левите са склонни да подкрепят ДПС. А когато се появи партия, която издига кадри, на които собствената им партия не обръща внимание, тогава стигаме най-малкото да разкол във въпросната партийна организация. В някои случаи проблемът може да стигне и до София. Не случайно на места в червените редици вече се говори за коалиция "Всички срещу ДПС".
БСП вече припозна "Атака" и ГЕРБ като свои основни конкуренти и на двата избора, макар и да не го признава гласно. Затова още отсега отделни социалисти зоват за отхвърляне на всякакви намеци за възможен съюз с Бойко Борисов. Нещо повече - дори може да се каже, че с битките на Борисов с почти всички ръководни кадри в БСП предизборната кампания в София вече е започнала. Очевидно е, че местният вот е по-важен и за ГЕРБ. Пак по същата причина - реална власт и шанс да се покаже като алтернатива на властта. Може и да се прави, че е отсвирил евровота, но за Борисов той е важен само поради една, но достатъчно важна причина - международна легитимация. На Борисов не му е нужна никаква коалиция нито на едните, нито на другите избори. Защото за разлика от другите партии извън БСП и ДПС той е в силната позиция.
Всяка една от десните партии обаче има нужда от коалиция. Но нито една от тях не го признава. Защото дори да са заедно на вота напролет,
шансовете на десните са минимални
Въпреки това е може би добре да се явят поотделно - за да проумеят най-накрая кой колко тежи. И понеже най-вероятно така ще стане, вече се наблюдава и надцакване между доскоро смятаните за партньори Борисов и Петър Стоянов. Сините например предлагат в закона да бъде записано, че при кандидатиране за евродепутат човекът, който може да бъде избран за такъв, няма да има възможност да се откаже в полза на следващия. Повече от ясно е, че това е удар по Борисов и Сидеров. Защото ако текстът се приеме и двамата са водачи на листи, няма да имат право да се откажат в полза на следващия. Ясно е, че Борисов и Сидеров не желаят да ходят в Европа. Обаче ако са начело на листите, шансовете на ГЕРБ и "Атака" са многократно по-големи. Борисов пък направо се подигра на десните, като им каза - елате в листите ми, ама чак след десето място.
Битката вече е в ход. Играчите са на ринга. Страстите тепърва ще се нажежават. Остава да видим колко души ще си купят билети за зрелището.