Поредната партида от дружествата "Водоснабдяване и канализация" (ВиК) ще зарадват абонатите си с нови, по-високи тарифи от началото на следващия месец. Това става с благословията на Държавната комисия по водно и енергийно регулиране (ДКЕВР), която от лятото на миналата година се опитва да въведе ред във водния бранш. Това става възможно, след като бяха определени основните качествени и ценови показатели. Всички водни оператори в страната бяха задължени да изготвят бизнес планове, като представят инвестиционната си политика и предвижданията си за понижаване на загубите по мрежата.

На практика обаче за първи стъпки в регулирането на водния сектор може да се говори едва от началото на годината. Най-малко защото ВиК дружествата вече формират цени не само след изричното разрешение от хората на Константин Шушулов, но и на база на някои основни критерии, които бяха заложени в изготвените от тях пилотни бизнес планове. Но както почти винаги се случва,



нововъведенията тръгват с множество скандали



Бизнесът с водата не прави изключение, а драмите в него не са от вчера. Те стартираха още когато се разбра, че този сектор най-сетне ще започне да се регулира. И тъй като в тази сфера през годините се е упражнявал кой ли не, мрежата в цялата страна е доста амортизирана, изисква почти тотална подмяна и инвестиции от няколко милиарда евро. Според разчетите на Световната банка към април 2005 г. за обновяване на ВиК мрежата, за пречиствателни станции за отпадни води и довеждащи колектори са необходими около 6.9 млрд. евро. "Преизчислено, с всички привлечени източници за модернизацията на сектора, са необходими малко над 9 млрд. евро", отчете ресорният зам.-министър на регионалното развитие Димчо Михалевски пред "Сега". Ясно е, че при евентуална реновация на мрежата тези бомбастични числа няма как да не се отразят на цената на водата.

Според част от специалистите капиталовложенията във водния бранш се откупуват доста мудно. Което им дава основания да твърдят, че с модернизирането на ВиК сектора могат да се справят само мощни инвеститори, за които времето за възвръщане на инвестицията няма да е от толкова съществено значение.

Другата гледна точка е, че инвестициите във водния бранш могат да се откупят сравнително бързо, стига сметките и позиционирането на бъдещите играчи да е оптимално обмислено. Например разпределението на бъдещите концесии да е така направено, че един оператор да вземе в пакет печеливш и не особено атрактивен регион за водоснабдяване. Така инвестициите биха могли да се осигурят по-лесно по линия на структурните фондове на ЕС чрез преференциални кредити от международни финансови институции и, естествено, чрез частния капитал.

Но поддръжниците и на двете тези отчитат, че



има основен проблем - собствеността



Към днешна дата повечето от ВиК дружествата са общинска, държавна или смесена собственост (51% държи държавата, а 49% - местната власт). Изцяло държавни са 12 ВиК дружества, има 27 общински и 16 - със смесена собственост. Преди време от регулаторната комисия обаче бяха преброили и около 60 малки предприятия с неизяснен статут, които извършват ВиК услуги. Тогава хората на Шушулов бяха изпаднали в патова ситуация, защото не бяха наясно как ще се справят с частните фирми, които продават вода на ръба на закона. Нормативната уредба не задължава операторите да се регистрират или лицензират. ВиК фирмите трябва само да подават бизнес план и да получат одобрение на цените си от ДКЕВР. Тоест нямаше никаква гаранция (както впрочем се оказа и в практиката), че частниците ще се отчетат пред регулаторната комисия. Така Златни пясъци например купуваше вода от ВиК-Варна и я продаваше на хотелите на нелоши цени, а хората на Шушулов стоят с вързани ръце.

Сериозен проблем е, че немалко от съоръженията като помпени станции, тръби и т.н. влизат в капитала на самите ВиК фирми. Това дава основание и на общините, и на държавата да се притесняват, че при едно отдаване на дружествата на концесия или при друга схема за стопанисване



ключови съоръжения ще се окажат в активите на частници



А това си е малко опасно упражнение, тъй като доставката на вода се води един вид стока и услуга от първостепенна значимост. Т.е. не е желателно обекти със стратегическа важност да попадат в ръцете на частници.

Докато обаче се кове поредният закон, който трябва да подреди пъзела със собствеността, ведомствените пререкания в сектора не спират. ВиК фирмите негодуват, че регулаторната комисия не е склонна да повиши цените толкова, колкото те искат. Тарифите на водата в повечето населени места не са коригирани няколко години. Критична се оказа ситуацията за ВиК дружествата, които добиват водата с помпи, тъй като правят немалки разходи за ток, а през последните години цените на електроенергията се завишиха на няколко пъти. "Некоригирането на тарифите се отрази основно на операторите в Североизточна България, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Ямбол и други дружества, в които водата се черпи с помпи", коментира Веселин Алтимирски от ДКЕВР.

Но реалностите у нас често са такива. Първо законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги се писа твърде дълго. После месеци наред се избираха т.нар. водни комисари, които да отговарят за ВиК сектора. Освен това, както често се случва в българската политическа реалност, кадрите бяха така подбрани, че да пасват по-скоро на партийната окраска на тогавашните управляващи, а не толкова на ВиК бранша. В резултат на което



сред водните комисари се наредиха филолози вместо хидроинженери



Може да се гадае дали това е част от договорките в тристранната коалиция, или просто този сектор не е чак толкова приоритетен за правителството.

Че проблеми има, се видя и в последните месеци на миналата година, когато подчинените на Константин Шушулов масово почнаха да връщат бизнес плановете на ВиК дружествата. Скандалът с масовия поправителен стана явен, когато се намесиха и синдикатите. Защото препирните стигнаха до заплатите на работещите във ВиК сектора и нормативно признатите им разходи.

Експерти от регионалното министерство смятат, че в регулаторната комисия въобще не отбират от материята. Според тях масовото връщане на бизнес плановете беше предизвикано от изненадващото и тайно решение на хората на Шушулов да поставят допълнителни искания към ВиК фирмите, без да се съобразяват, че по този начин стопират инвестиционни заеми и средства, договорени по линия на европейските фондове за модернизацията на някои от ВиК дружествата в страната. Синдикатите пък смятат, че ДКЕВР нищо съществено не са променили като изисквания, а имат претенции само за разходите за командировки и представителни, както и за заплатите на работещите в сектора.

Така в един хубав следобед по настояване на синдикатите ресорният зам.-министър в регионалното ведомство Димчо Михалевски, шефът на ДКЕВР Константин Шушулов и представителите на водния сектор бяха принудени да седнат на една маса и



да направят поне привиден опит за помирение



Няколкочасовият дебат протече под формата на своеобразно "замеряне" с цифри и примери от всяка една от враждуващите страни. От регулаторната комисия онагледяваха непредвидените разходи с бомбастични суми, похарчени за банкети и представителни разходи от някои от ВиК дружествата. ВиК директори пък обясняваха, че е пълно безумие ДКЕВР да не разрешава доходите им да нарастват с повече от 5% спрямо тези от 2005 г., тъй като средната заплата в някои от фирмите дори не достига 200 лв. И небрежно правеха сравнения със заплатите на енергетиците, забравяйки, че все пак част от ВиК директорите на големите дружества получават заплати от около 2000 лв., които превишават дори тази на министъра на регионалното развитие.

Но както обикновено се случва, и това чудо приключи за не повече от три дни. Поне на пръв поглед. Защото новости тепърва ще има. А сегашното спокойствие във ВиК сектора по-скоро ще се окаже едно привидно затишие пред буря.