Трябваше едни да изтъргуват нещо "почетно и нетленно", а други да се разсърдят, че са подминати в пазарлъка, за да напълним с актуалност една ретро дума. Оказа се, че наш владика е удостоявал с чудатата титла "архонт". И е окичвал с благородничество тоз-онзи, в едно не бог знае колко благородно задкулисие.

От новата дума излезе и симпатична производна: разархонтвам. Благодарение на богатия ни с префикси и суфикси език можем да я развиваме колкото си щем: наархонтвам, изархонтих, оархонтили се, недоархонтен, преархонтване...



Работа, достойна за кодош, но и за размисъл



Нашите нови благородници не са от най-известните ни сънародници, но безусловно имат устойчива популярност и икономическа мъжественост. Както заяви в интервю г-н Бинев, титлата му се е дала за мъжество, мъдрост, устойчивост и самоконтрол. Освен това свързва сана си с факта, че е оцелял през тези 17 години на преход, докато много други, подобни нему българи, не оцеляха. Той е прав - много от другарите му не оцеляха в най-пряк, барутно-тротилов смисъл на думата.

Споделя и своите възгледи за успеха на човека по пътя към благородството: "Да минава от 130 на 80 кг, да може да се бие добре, да има воля...Трябваше да има пари, да докаже откъде са тия пари, да знае на кого да ги даде...Всъщност архонтството е, като те ударят от едната страна, да извадиш дебелия край."

Това не звучи много християнски, но ние не придиряме - г-н Бинев се шегува. Каламбур.

Друг наш архонт - бившият председател на Съвета на директорите на "Топлофикация София" - г-н Йоцев, пък си направил и нещо като герб. На герба, както му е ред, лилии, кули, щитове... А под тях пише "Архонт Илко". Той е бивш зам.-министър на енергетиката и настоящ собственик на фирми и хотелски комплекс в Банско. Комплексът носи загадъчното име "Тамплиер"...

Без да придавам на тези неща повече от значението, което заслужават, ми се ще да кажа, че ги използвам само като илюстрация на една обща симптоматика. Симптоматиката е характерна за състоянието на народния организъм в активни, но объркани периоди.

Рязкото икономическо разслоение, оформило се през последните петнайсетина години,



умножи слоевете и етажите в социалното общежитие



По-високите етажи си осигуриха по-добри житейски условия, и съответно почна да ги вълнува мисълта за нетрайността на всичко това. Както и да ги бори основателното подозрение, че уважението към тях е лицемерно или изобщо липсва.

Някои наши съграждани искат да увенчаят заможното си, но несигурно и лишено от бог знае какво уважение място под слънцето с по-траен сан. Архонтството е само щрих в тези настроения. Тези съграждани са обратната страна на явление, в чиято основа са други, много по-многобройни наши съграждани, заселили ниските етажи. Те също изпитват мъчителни дефицити. Липсват им живи образци по житейска харизматика, не могат да си намерят кумири, герои - както щете го наречете.

Всъщност нашето общество в преход страда от СПАН повече, отколкото от СПИН. От СПИН страдат единици, от СПАН страдаме всички. СПИН знаем какво е; СПАН не знаем - то е Синдром на Придобитата Авторитетова Недостатъчност.

Правителството и опозицията искат да са авторитет - очевидно не са. Църквата иска да е авторитет - явно не й стигат сили за това. (Щом самата тя продава авторитет на хора, които искат вечност - а предизвикват закачки...)

Спортистите са авторитет, докато изгубят, актьорите са авторитет, докато ги показват, шоумените са авторитет, докато не почнат рекламите...

Лекарите искат да са авторитет - а кой им вярва, докато се карат за пари? Писателите искат да са авторитет - а кой ги чете?

Обикновените хора дирят Учител - намират го в странни места.

Плодят се и разцъфтяват миниобщества, в които гуруто, великият магистър, архонтът, майсторът или - защо не, първият секретар, указва пътя. (Всъщност първият секретар и ППО бяха не много скопосна реплика на предишни полутайни общества, устремени към всеобщото благоденствие и езотериката, а задоволяващи се най-често с разпределяне на оскъдни земни радости и интрижки.)

В това няма кой знае какви разлики между нас и света. Всички тези неща са естествени и колкото по-стратифицирано е едно общество, толкова повече ги има.



Разликите са в степените на простодушие



Ние се гмурнахме доста бързо от консервативен, провинциален и патриархален калъп в океана на технологичното и динамично общество на свръхразвитите. В резултат патриархалните качества се изгубиха и са осмени, а мястото им пустее. Тази празнота поражда трескаво и сиротно лутане в търсене на заместители на предишните авторитети. Заместителите вземаме наготово, откъм подражателната им страна.

Моделите за изграждане на авторитет у страните, откъдето черпим образци, са шлифовани с векове, и са се съзиждали върху доказани лични качества. За да станеш благородник там, първо е трябвало да блестиш на война със смелост, второ - да държиш на неща като дума и чест. При това постоянно. За да станеш светец там, е трябвало да светиш.

Мисълта ми е, че вътрешно копнеем по някой като свети Франциск Асизки, а класираме в почетния синклит някой с подобно име, брадичка и жартиери. Или обикновен бандит.

Изглежда незначително. Уви, не е.