|
| Проф. Рангел Гюров |
- Проф.Гюров, според вас предстои два от сезоните да изчезнат - есента и пролетта, а лятото и зимата ще продължават по два месеца. Можете ли да кажете кога да чакаме началото на зимата у нас?
- Наистина смятам, че пролетта и есента ще изчезнат. Ще стават все по-къси и размити и на практика няма да ги забелязваме. Но по отношение на лятото и зимата по-скоро съм склонен да кажа, че ще се разширят. Въпросът е, че температурните особености в тези два сезона ще бъдат по-различни, както и атмосферните влияния. Така че през лятото ще бъдем свидетели на много горещи, но и на много студени дни - с температури до 15, дори 10 градуса. Необичайно е, но вероятно след няколко години ще бъде факт. Същото се отнася и за зимата. Необичайно високите температури сега показват, че ще имаме дълга и топла зима. Не се занимавам с къси прогнози, това е работа на метеоролозите, но около 20 февруари очаквам, че ще има студове и вероятно по-бурно време. Но така или иначе тази зима е мека.
- Не е ли парадокс да имаме такава слънчева зима? България преживявала ли е друг път подобни аномалии на времето?
- България е имала такива аномалии и има много сериозни доказателства за това. Много рекорди са счупени тази година, но и преди това е имало много топли, както и много студени зими. Аз съм привърженик на хипотезата, че причините за глобалната промяна на климата са естествени, а не е замърсяването. Замърсяването влияе на локалния климат. Има сериозни исторически данни, които показват затопляне от този род още по времето, описано в Библията, когато евреите напускат Египет заради едно дълго засушаване от 7-10 години, което на практика е ликвидирало селското стопанство и животновъдството. Сериозно затопляне е имало от 800 година до 1300 година в района на Европа. Затова пък от 1300 до 1308 година в Англия е имало такива бурни атмосферни промени, че 8 години непрекъснато вали дъжд и става истински потоп. След това започва много сериозно застудяване, което продължава почти 400 години. Това променя селското стопанство, архитектурата, предизвиква миграция от Северна Европа към южните й части, дори към края на периода отиват към Нова Зеландия, Австралия и Америка. Към 1850 година започва много явно затопляне в Европа, което според много учени продължава до наши дни. В този период обаче пак има много сериозно застудяване. За района на България има сериозно застудяване 1939-1945 година - времето на Втората световна война. Стари софиянци твърдят, че са минавали от врата на врата и са използвали т.нар. мангали - да си топлят ръцете по улиците, защото щели да измръзнат. Искам да кажа, че този процес по-скоро е естествен.
- Все пак каква е причината при тази слънчева зима изведнъж да дойдат страшни студове?
- От научна гледна точка това е напълно обяснимо. Когато има висока амплитуда, т.е. аномалия между относително висока и ниска температура, се предизвикват въздушни течения, които бързо сменят посоката си и това води до бърза промяна на времето от топло към студено и обратно, с бурни валежи и силни ветрове. Това се наблюдава не само в България, но и в цяла Европа. Но и не само там. Увеличи се броят на бурите и ураганите торнадо. В България също се появи торнадо. Преди няколко години в Южното Черноморие имаше истинско торнадо, което засмука солена вода и валя солен дъжд в Странджа. Нямаше да се изненадам, ако в такъв момент от небето падаха и риби. Така че феномени, които са типични за други географски ширини, станаха възможни и в България.
- Какво е обяснението?
- Обяснението е, че наистина има глобална промяна в климата и ние се движим по-скоро към понятието тропически климат, а не умерен. Явленията, които стават в тропиците, ще стават и в България - много дъждове, суша и бури.
- Кога трябва да се чака дъждовният период?
- Дъждовният период трябва да е към това, което сме свикнали да наричаме пролет - някъде към март, април. Това е на границата между двата сезона, така както е в тропиците. Дъждове ще има ранното лято и късното лято. През другата част ще имаме по-скоро суша.
- В момента като че ли учените се колебаят между това дали се задава ново бедствие под формата на суша или на наводнение. Може ли да се прогнозира какво трябва да очакваме това лято?
- Мисля, че и двете ще ги очакваме. Ще има засушаване от няколко години, а няколко години ще има наводнения. До по-рано това се редуваше на по-дълги периоди. Сега по-бързо ще се сменят. Въпросът е какво да се прави в селското стопанство. Защото, ако една година само е сушава или дъждовна, това няма да повлияе на цялото общество. Но когато 5-6 години продължи суша или дъждовен период, започва да става бедствие.
- Наистина ли е възможно такова дългосрочно прогнозиране, защото българските учени твърдят, че е несериозно да се прогнозира за повече от седмица?
- Българските учени би трябвало да се запознаят с тези модели на японците и на американците. Американците имат модели и планове за реакция, ако климатът се промени драстично в следващите 5 години. Възможно е да се направи такава прогноза - добре се знаят причините, които предизвикват тази глобална промяна на климата.
- Искате да кажете, че японците могат да предвидят какво ще е времето на 3 март 2010 година следобед в София?
- Точно така, могат да го предвидят - и на 3 март, и на 8 март в рамките на 2 часа, и то много точно. Идеята на тези прогнози е как да насочат икономиката и стопанството на страната в един такъв период - кой отрасъл от икономиката да финансират. Защото, ако знаят със сигурност, че ще има суша, те ще стимулират развитието на технологиите, а няма да стимулират засаждането на посеви.
- Имате ли представа дали това е прекалено скъпа инвестиция и дали България може да си я позволи?
- Инвестицията не е толкова скъпа. В Япония работят четири системи, които са на различни собственици - на министерството на транспорта, на държавата и още две частни системи. С последната от тази година стават пет. В България една система, която може да работи добре и да се върже със световните мрежи за прогнози, не би струвала повече от 1 млн. лв. Това е една смешна сума, но тя може да дава много добри отговори за бъдещето на България.
- Министър Емел Етем вече беше в Япония. Смятате ли, че е почерпила най-добрия опит и в момента у нас се прави подобна система за прогнози?
- Определено смятам, че това, което в момента се прави от министерството на държавната политика при бедствия, не е в правилната посока. В момента се финансира изграждането на един приемен космически център, който след това да извършва прогнози. Наливат се пари за нещо, а след това ще се мисли какво да правим вътре в него. В самото министерство няма добри експерти на щат, които знаят какво трябва да се направи. Според съобщенията в медиите ще се правят прогнози, но те няма да са за превенция. Прогнозите, за които те говорят, са колко хора биха умрели при едно земетресение и какви средства трябва да се отделят за последствията. Или при наводнения. Прогнозата е за след бедствието, а не за превенция кога ще стане това и какво да направим. Целият модел на това министерство е сбъркан. Абсолютно неправилна политика - така харчим десет пъти повече средства.
- Истината е, че за превенция тази година ще се отделят около 7 млн. лв. от бюджета на постоянната комисия за бедствия, а в същото време бяха дадени около 9 млн. лв. за закупуване на 80 джипа за министерството, които след бедствие да могат да стигнат до разрушенията...
- Това е потвърждение на това, което казвам - че се трошат пари в абсолютно неправилна посока. Но това може да е някакво друго изискване, което да е политически или икономически изгодно. От гледна точка на науката това е погрешно.
- Вашият департамент разработи система за ранно предупреждение при бедствия. Какво стана с този проект?
- Преди две години и половина я разработихме, но нищо не стана, защото министерството не се заинтересува. Този проект така или иначе ще види бял свят, защото с него се ангажира Нов български университет, ще търсим и външни спонсори. Скоро смятам да посетя и столичния кмет Бойко Борисов и да му предложа партньорство.
- Ако вашата система заработи, колко по-рано би могла да предупреди хората?
- При земетресенията ще гарантираме физическото оцеляване на хората. Те ще бъдат предупредени достатъчно рано, поне да са избягали. Това е най-лошата прогноза. Имаме амбицията да даваме достатъчно добри прогнози около коя дата се очаква да има земетресения.
- От министерството на бедствията обаче твърдят, че така може да се създаде паника и затова не трябва да се посочват конкретни дати?
- Това са просто наивни изказвания, които по-скоро са насочени да не се прави това нещо. В Япония действа такава система и хората не са в паника.
- Предстои ли голямо земетресение в София?
- Предстои. В София вече "мърда" сериозно и не трябва да се прави никаква шега с тази история. "Мърда" и във Вранча, която не в България, но земетересението не познава граници. Цинизъм е да не казваш на хората, че такова нещо няма да стане.
