Кратко съобщение по радиото (което и да е) ни информира, че проверка на РИОСВ (Районната инспекция за околната среда и водите) в "Кремиковци" не е установила никакви нарушения на работата на комбината и най-вече: "Няма данни за употреба на канцерогенен железен концентрат от Англия, разпространени от централен вестник". Потичат ми сълзи. Едва виждам пътя от тях. Шофирането ми е разстроено. Само че не от новината, а поради ироничното стечение на обстоятелствата, че пътувам по посока Ботевград и точно в този миг съм край металургичната гордост на България. Красива, оранжево-зеленикава мъгла превръща пейзажа в сцена на фентъзифилм. От моята гледна точка се вижда как цяла София е погълната от смога, който невинно "Кремиковци" пуска. Как смъдят очите, а би трябвало да съм свикнал.

По принцип пътищата на страната са традиционно опушени. Всеки е виждал пред себе си димящите ауспуси и е дишал черните облаци на



амортизираните камиони и автобуси



Съвсем в скоро време всеки автомобил у нас трябва да отговаря на нормите на ЕС за вредни емисии. Ако махнем някои от новите автомобили, практически в България всички коли трябва да спрат. Точно така, както би трябвало да спре да работи МК "Кремиковци". Комбинатът няма да спре. Според някакви обещания някъде към 2012 г. може да имаме някакво доближаване до европейските стандарти и дотогава може да си прави практически каквото си пожелае... дори да купи ЦСКА, вместо да инвестира в екология. Лично аз съм скептичен, че дори след 2012 г. нещата ще се оправят в комбината.

Скептичен съм и по отношение на вредните емисии на автомобилите, защото спазването на законите, честността - това са прекалено скъпи занимания. Ако си почтен, ще трябва да се бръкнеш доста дълбоко. Един нов катализатор струва няколкостотин лева. Ремонтът и настройките ще добавят още някой и друг стотак. Нормалният човек предпочита да даде един двайсетак на майсторите в сервиза, отколкото да банкрутира или спре колата си от движение. Точно така, както големите транспортни фирми го правят или както огромните комбинати замърсители.



Честността се оказва един сериозен минус



в живота на българина. Директно казано: честността може да погуби един човек, едно семейство. Цялото устройство на държавата така е построено (данъци, съдебна система, правилници, наредби, наказания), че тежестта пада върху почтеността. Едно малцинство, което се опитва да живее по правилата.

Понеже таксиметровото съсловие е най-медийно и модерно напоследък, нека дам пример с него. Масата от шофьорите са изключително почтени. Понеже от три месеца всеки ден ползвам такси, мога да се закълна в това. Те обаче едва свързват двата края. Постоянните данъци, ремонти, лизингови вноски, аренди, застраховки и т.н. ги правят "роби на труда". Въпреки че те също оцеляват, като прескачат малко закона. Те работят повече от позволеното, за да може да остане нещо и за тях. Сега, след убийството на техния колега в София, бяха поставени много искания. А искането трябва да бъде само едно: държавата да си върне контрола върху този бранш, което да гарантира повече доходи и повече почтеност в тази професия. Не върху изнудването, както е сега, а върху контрола.

Колкото и да е обигран човек обаче, винаги може да бъде измамен. Съществува една не малка



шайка от таксита мошеници,



които съвсем спокойно си виреят, необезпокоявани от държавата. Те стоят на ключови места - летището, гарите, спирките, откъдето идват хората от провинцията, и обират десетки българи всеки ден. Разбира се, те не поставят пистолет на челото, не казват: "Парите или живота". Те са илюзионистите. Използват идентични надписи като на почтените компании, само че вместо "ОК Супертранс", са "ОК ще ви оберем". Поставят идентични надписи на външното стъкло (които рядко човек заглежда), но те липсват от вътрешната страна. Когато една жена, дошла да види внуците си от Тутракан, се качи на такова такси, животът й ще се скъси. Ще се скъси, защото ще я таксуват по такъв начин, че може и половината й пенсия да хвръкне. Тя обаче няма къде да се оплаче, няма пенсионерите да блокират столицата, няма полицаите да посегнат на мошеника, защото "тя не е гледала достатъчно". Истината е, че тя просто е имала вяра в почтеността и си плаща за това. Почтеността в България не е добродетел. Както един от тези бандити-таксисти се изрази "Да работят баламите!". Ако измаменият човек си позволи да оспорва сметката или да поиска проверка, е много вероятно да дохвърчат десетки таксита и да пребият клиента. Това е пряката демокрация (жълтата) на таксиметровите шофьори.

Може би ще се окаже парадоксално, но това, което уби Емил Емилов, е това, което спасява гилдията им - страхът от стадното чувство. Страхът, че може би ако не си платиш, ще те размажат от бой. Докато честните шофьори обикалят по адреси и действително са заплашени да качат който и да е заради оборота, то не малка част от



техните колеги превозват бандити,



проститутки, участват в автоджамбазки банди, но те нямат тези проблеми. Те имат пари.

Когато се правят поправките в каквито и да е закони, касаещи таксиметровите шофьори, то тежестта на закона трябва да се прехвърли върху мошениците. Искаш да караш на два лева на километър, няма проблем - плащаш четворно повече данъци. Измамваш човек - сбогом на лиценза. Участваш в побой над клиент - губиш работата си. Повторно участие - затвор. Нямаш стикерче на вътрешното стъкло - жестока глоба.

Само че това няма да стане. Няма да стане, защото някой трябва да плаща данъци в тази държава и това винаги ще бъде прехвърляно върху почтените шофьори, а не върху мошениците - те си плащат на друго място.

Изглежда някак безнадеждна цялата тази ситуация. Точно така, както се случва в правосъдието. Един съдия скоро ми каза, че правосъдието не означава справедливост. И то си е така - просто думата "справедливост" е абстрактно понятие, също както и "честността". Той дори успя да ме обезоръжи в един много прост казус. На един познат (униформен при това) колега му продава крадена кола. Има договори, има бележки, има свидетели. Колата обаче, понеже се издирва, се отнема от властта - сиреч престъпление има. Измамникът се страхува, че може да попадне в затвора и прави там някакви магии.



Сега той е уволнен, но свободен...



и невинен, според съда. Ако е невинен, то къде са тези 4000 лева, които липсват от целия фокус? Не се мъчете, това е цената, която плащаш, за да си почтен и да вярваш, че другите са такива като теб. Вярно е, че можеш да изглеждаш като глупак, но това е въпрос на избор.

Ако си плащаш честно данъците, може да работиш и на три места и парите пак няма да ти стигат. Ако искаш да си изряден към топлофикация, няма да те потупат по гърба, по-скоро е да си кажат "Я, този има пари - трупай върху него". Ако съседите ти тайно си включват радиаторите, няма закон и власт, които да спрат обира, който ти спретват. Ако те няма два месеца в дома, е много възможно за сметка от 10 лева да ти спрат тока, но ако сте море от длъжници, ще излезете на улицата и държавата ще ви позволи да крадете ток на воля. Ако спазваш предимството, дистанцията, знаците, условностите на пътя - вечно ще закъсняваш, защото тези, които не ги спазват, винаги ще бъдат преди теб. Ако не подкупиш полицай, е по-вероятно да те осъдят за две чаши уиски на толкова, колкото и един убиец на пътя. Ако настояваш за своите права, е вероятно да те глобят и заради неизмитото стъкло, изцапано от неподдържаните от "Чистота" пътища.

В България



няма закон, който да не можеш да заобиколиш,



ако имаш пари. Няма възмездие, което можеш да избегнеш (от държавата), ако имаш пари. Пари обаче почтено трудно се правят и затова повечето хора се уморяват. Те преминават към жълтата демокрация, което означава да търсиш правата си по друг начин. Таксиметровите шофьори са корави момчета и могат да запушат улицата. Ти обаче - не. Извън почтеността обаче има много пътища - можеш да намериш скъп адвокат, което да откупи престъпната ти душица; можеш да поръчаш да счупят краката на някого, да подпалиш некоректния си конкурент... Пътища много - извън закона.

Защо обаче трябва да сме съгласни центърът на властта да се премества от държавата към улицата? Това никога не е завършвало добре. Алтернативният въпрос е още по-суров: трябва ли да бъдем честни в една държава, която толерира измамата?