|
| Всички мерки за намаляване на задръстванията в столицата засега са неефективни. |
А беше време, когато половин час бе достатъчен да се добереш до почти всяко работно място. Да, с градския транспорт, защото липсата на места за паркиране в центъра елиминира удобството и бързината на колата. Опитваш се да мислиш за нещо друго, но се сещаш за репортажа от снощните новини - още една малка община обещава по 1000 лв. на всяко новородено, а жителите на друга събират пари, за да могат да платят допълнителна сума на някой лекар, който се е съгласил да заживее в периферията на страната. В центъра й столичният кмет Бойко Борисов между другото е казал, че нищо не може да се направи, за да се облекчи животът в София, след като населението й е около 1.8 млн. души и продължава да расте.
И да може да се направи нещо, няма да има време, защото се задават избори - кметски, а преди това европейски. Но греши кметът, тъй като нещата са така свързани, че решението на проблема с трафика на София е
част от генералната цел за икономически растеж
и европейска интеграция. Ето защо е така: За 4-5 години (приблизително толкова продължава кредитно-строителният бум, който изглежда усили проблема със свръхзаселването на столицата) времето за придвижване до и от работа нарасна почти два пъти, примерно от трийсетина минути на близо час. Умножено по две, това прави 60 минути всеки ден, загубени по пътищата. Тъй като животът не е само работа (дори животът на частника), приемаме, че половината от тези изнервящи минути са за сметка на свободното време. Ще го оставим настрана, макар свободното време и чистата околна среда да са част от благосъстоянието, равностойно на материалните блага.
Другият половин час се равнява на 1.17 млрд. пропилени лева, което ще рече 2.35% от БВП на страната (Използвани са данните за БВП на един зает, прогноза за БВП за 2006 г., коефициент на заетост в столицата, неофициални данни за живеещите в София и броят на работните дни в годината; за изненаданите ще припомня, че София дава около една трета от брутната добавена стойност, произведена в страната.). Може дълго да се спори за минутите и за загубените проценти, но дори 0.8% сто от БВП, което са десетина минути дневно, са достатъчно сериозно число, за да си струва приказките.
И това не е пълната цена на преселението към София
Всеки може да пресметне колко повече бензин харчи, докато търси обиколните улички, или колко още вредни газове се изхвърлят от колите, които чакат реда си в задръстванията. Умножете по един милион, колкото казват, че са колите в столицата. А колко ще струва проблемът с боклука, който противопостави остро хората от провинцията на софиянци?
Трябва да се отнесем с разбиране към тяхното недоволство. То ни подсеща, че медалът има обратна страна и трябва да включим в сметката и пропилените разходи във вид на изоставени сгради и рушаща се инфраструктура в изоставените райони, които биха могли да носят пари. Няма оценка за мащабите на този процес, но има програма за регионално развитие (тоест за усвояване на еврофондовете по това перо). От нея разбираме само, че изоставените земи са 8% и че пътищата са в окаяно състояние, и то по данни от 2003 г.
Контрастите се виждат и с просто око - напук на навалицата в столицата в някои краища са проблем дори ежедневните доставки на хляб, да не говорим за училища, здравни услуги и т.н. Така че нека не забравяме, че истеричното ежедневие в столицата е само върхът на айсберга.
Ето, скоро ще потекат евромилиардите, ще се оправи инфраструктурата и когато метрото най-после бъде завършено, трафикът в столицата ще намалее с 12% и всеки жител на крайните квартали ще стига до центъра за 12 минути. Трябва само да минат още пет-шест години, а дотогава ще се надяваме, че кметството ще регулира движението чрез таксата за преминаване през центъра, новата трафик полиция и дори ще построи тунели, мостове и подземни паркинги. Междувременно ще се оправят магистралите и околовръстното шосе, така че да не се налага на хората и камионите да се струпват в центъра на столицата.
Дори нови детски градини може да се построят, макар да изглежда, че авторите на програмата за регионално развитие не са чували за този проблем, както и за много други. Впрочем драматичната липса на места в яслите е проблем за повечето големи градове, чиито кметства изглежда са проспали ясните сигнали на демографската статистика. Но въпреки ръста на раждаемостта през последните пет години броят на децата в предучилищна възраст общо за страната е по-малък, отколкото през 90-те, така че и за тази криза главният виновник е вътрешната миграция. Специално в София дефицитът се дължи и на закриването на детски градини, но броят на затворените заведения (18) е по-малък от броя на тези, които сега трябва да се построят. Подобни проблеми възникват каскадно. Затова можем да се обзаложим, че докато се построят обещаните 11 нови детски градини в София (макар сметките да показват, че са нужни над 20) и 6 за Варна, ще се появят тесни места и в училищата. Вероятно и другаде.
Тези примери са важни, защото показват, че свръхзаселването на София вече не е проблем на урбанистиката, нито на организацията на движението, а на икономиката. И щом е така, той трудно ще се преодолее само с нова архитектурна концепция или с нови забрани.
Как да се спре миграцията към София
и обезлюдяването на провинцията? Очевидно не е достатъчно само да се обещават данъчни преференции за откриване на нови работни места в бедните райони. Мотивите на тези, които прииждат в столицата, са очевидни - не само безработицата е нищожна, но и заплатите в София са почти два пъти по-високи (840 лв. средна заплата според последното проучване на "Индъстри Уоч" и "Витоша рисърч"), което оправдава плащането на наеми и по-високата издръжка на живота. Но защо никоя мултинационална компания - от тези, които аутсорсват стотици работни места в България, не иска да разположи центъра си във Видин или в Добрич? Защо те предпочитат да прекарват часове в задръствания, да плащат по-високи заплати и хиляди евро наеми по десетгодишни договори, вместо да вдигнат нов бизнес център в провинцията? Отчасти защото подобна инвестиция е по-несигурна, но най-вече защото сама птичка пролет не прави.
В основата на голямото преселение стои процес, който е сходен на това, което икономистите наричат мрежов ефект - ситуацията, когато привлекателността на някоя услуга расте, колкото повече хора я ползват. Типичният пример са телефоните или онлайн общностите, чието разширяване увеличава стойността на услугата. Тъкмо заради този процес стремежът към центъра е характерен за икономиките, основани на услугите. Санитарен фаянс може да се произвежда и в малък град, стига да има обучени работници, но театър или телефонна компания на такова място нямат смисъл. Дори крадците знаят, че колкото по-голяма е навалицата, толкова по върви "бизнесът". Превърнато в прогноза, това означава, че колкото повече се развива икономиката, толкова повече центърът ще изтиква периферията, ако събитията бъдат оставени на естествения им ход. Така че общинарите донейде са прави да гледат на
свръхзаселването на столицата като на стихийно бедствие
Не са прави обаче да се опитват да го решат чрез административни мерки, защото те ще бъдат заобикаляни. Както показа опитът на страдащата от същия ужасен трафик Атина, гражданите винаги надхитрят властите и крайният резултат може да е по-лош от първоначалния.
Също толкова неуместни са твърдите мерки от типа на входната такса за идващите от провинцията или софийското жителство. Но нека не се заблуждаваме, че може хем да се отпушат улиците на София, хем всички да са доволни. Например, ако общината реши, че картите с намаление няма да важат за час пик, това би предизвикало недоволството на пенсионерите, които и без това са достатъчно ощетени. По-добрият вариант е да се стимулира по-ранното отиване на работа, но истината е, че общината няма какво да предложи насреща - особено на тези, които ползват собствените си коли. И тъй като кметът рядко си говори с правителството, не би могъл и да се споразумее за промяна на работното време на чиновниците. Накратко - административната изобретателност няма да помогне.
Подобряването на организацията на движението и на пътната инфраструктура са задължително условие, но опитът ни е научил да сме скептични, когато става дума за много пари. Достатъчно е да се подсетим за Околовръстното шосе, което стои като паметник на неслучайното безсилие на властите.
След като проблемът не е само в трафика и е икономически, то и
решенията трябва да са икономически
Нямам предвид обаче заканата на Борисов да направи София скъп град, за да стане неизгодно преселването. Опитът ни е научил също да не възлагаме големи надежди и на данъчните преференции за откриване на нови работни места в провинцията. Те осигуряват частични решения, а цялостното е да се приближи периферията към центъра. Това се постига с комуникации, ето защо, когато се правят планове за усвояване на милиардите евро, приоритет трябва да бъдат инфраструктурата и развитието на информационните технологии, а не сиромашките помощи, които се дават на калпак.
