Може би някой бе казал на Путин, че годишната конференция за сигурност в Мюнхен е мястото, където европейците и американците винаги се карат публично кой е виновен за противоречията в Североатлантическия съюз. А може би той се е чувствал като Данаил в рова с лъвовете и му е било все едно дали е засегнал някого.

Каквито и да са били съображенията му, руският президент предизвика остри спорове с първото си участие в мюнхенската конференция, където от 43 години се събира каймакът на атлантическото ръководство. Най-напред той охули САЩ, че действат безогледно и не спазват международното право. После подхвана европейците - и особено немските домакини, - които разкритикува за разширяването на НАТО отвъд традиционните му граници.

Но ако Путин е възнамерявал да задълбочи разкола в НАТО, агресивната му реч предизвика



обратен ефект



За първи път от почти едно десетилетие високопоставени политици, дипломати и министри на отбраната от 26-те страни на НАТО успяха да стегнат редиците си пред лицето на общия си враг. Фактически появата на старото добро руско плашило, с което да се води борба, донесе облекчение.

Ако Путин бе изиграл своите карти по-хитро, би постигнал необходимия ефект. Много от аспектите, които той разкритикува, не се харесват и на европейците: не на последно място това се отнася до нестабилността на еднополюсния свят.

Несъмнено между САЩ и най-близките им съюзници има сериозни разминавания. Те се проявиха особено остро през войната в Ирак, макар че се зародиха по-рано. Американците и европейците имат различни виждания за какво е необходимо НАТО, трябва ли алиансът да стане глобален и как да се укрепи военната му сила.

Тази година



главният въпрос е Афганистан



Американската делегация, която се оглавяваше от военния министър Робърт Гейтс и от кандидата за президент Джон Маккейн (сенатор републиканец), фокусира вниманието си върху нуждата да се хвърлят повече европейски войници, оръжия и пари в тази мрачна страна. По нейно мнение това ще помогне на НАТО да не загуби най-голямата си "гореща война".

"Бъдещето на нашия съюз е тясно свързано с изхода от операцията в Афганистан, заяви сенаторът Маккейн. Нашият успех или неуспех ще се отразят не само на сигурността на всяка от страните участнички, но и на авторитета и ефективността на НАТО." Гейтс бе по-язвителен: "Съюзът, в който влизат най-развитите промишлени страни в света и разполагащ с над двумилионна армия - без да се броят американските военни, - трябва да може да събере достатъчно сили и ресурси за победа в Афганистан."

Както изглежда, европейците (а в Мюнхен тази дума означава германците) просто заеха отбранителни позиции. Те смятат, че американците са загубили твърде много време в молби за изпращане на войници и са говорили твърде малко за възстановяване на Афганистан. Повечето немски представители казаха, че увеличаването на броя на войниците не решава проблема: доказателство дават руснаците, които в Афганистан бяха три пъти повече отколкото натовските сили.

Заедно с разминаването по въпроса за тактиката в Афганистан, между страните има и много по-дълбоки противоречия за самото НАТО. Гейтс настоява, че това е военен съюз, който трябва да се съсредоточи върху основната си роля, но като отделя на световния тероризъм не по-малко внимание, отколкото на традиционнното военно дело.

Министcтърът на външните работи на Германия Франк-Валтер Щайнмайер напомни за стария подход на немците: трябва да се обсъждат по-големите въпроси за глобалната сигурност - като енергийната сигурност и глобалното затопляне. В този смисъл НАТО трябва да се заеме с по-широк кръг въпроси.

Противоречията остават. Но тази година настроението на конференцията бе по-добро. Почти никой не спомена Ирак. Що се отнася до Путин, той помогна да се подобри атмосферата, макар че отмъкна всички заглавия на вестниците.