|
Царят не ще Доган. Станишев не се отказва от Сокола и ще-не ще трябва да заложи на лоялността му, защото не успя да получи желаното мнозинство. Десните се надяват да дойде и техният ред, но по въпроса за ДПС не са на едно мнение, както впрочем и по доста други. БСП не иска да чуе Симеон да е премиер, НДСВ не отстъпва от лидера си - иначе ще се разпадне. Доган не долюбва царя - и той него, но ще се преглътнат в името на властта, ако се наложи.
Днес никой не говори за полюси и идеологии. Може би защото полюсите вече сондаж не ги лови. Темата днес е кой с кого, тактиката е - гласуване на тъмно. Целта - да се прокара някакъв кабинет, без значение кой каква отговорност поема за бъдещето на страната.
Въпросът защо се прави така, го обясни популярно човекът, когото сегашни негови приятели някога наричаха политически брокер. С нагла откровеност Доган обясни как подопечното му ДПС е постигнало просперитет, обграждайки се с пръстен от фирми. Достатъчно е едно негово смигване и нещата се уреждат. Колкото е по-голямо политическото му влияние, толкова по-ларж са спонсорите.
Цинично, но вярно.
Сценаристите на "Шоуто на Слави" сметнаха изказването му за историческо и изпаднаха във възторг от "смелостта" да изрече тази очевидна за всички истина. В нормалните държави с подобни изявления се занимава прокуратурата.
По същия пасивен начин от години политическата класа се оставя Доган да й налага своето разбиране за политиката - "вие си правете вашите сметки, но каквито и да са те, аз ще бъда непременно във властта и ще диктувам условията". И през ум не й минава да го постави на мястото му. Да, вярно - кръгът на желаещите да участват в неговата компания намалява. Но винаги се намира някой в нужда. Днес е Станишев, вчера беше Сакскобургготски, завчера Надежда и Костов. Разликата е, че преди наричаха Доган балансьор, днес е популярен като най-успешният политически брокер. Критика към стила на ДПС може да се чуе само от най-дълбоките и безнадеждни опозиционери. Но и тяхната "принципност" има зависимост - тя намалява паралелно с доближаването им до властта.
Ефектът от тази Доганова политическа неизбежност е раждането на "Атака". Нарастването на подкрепата за нея е израз на гражданския
протест срещу безогледното политическо брокерство на ДПС.
Срещу дългогодишната практика да се прощава отстъплението от основни принципи на обществото и политиката. И срещу криворазбраната толерантност към малцинствените групи у нас - като се почне от опрощаването на сметките за тока и се стигне до по-пълното внедряване във властта на етнически принцип, плод на безогледни пазарлъци.
Но докато останалите партии получиха суров урок за участието си в тази схема чрез вота на избирателя, на ДПС това винаги се прощава. От години Ахмед Доган внушава, че заслугата за запазването на етническия мир в България е негова, защото е патриот и милее за европейското бъдеще на държавата. Истината е, че патриотизмът му се изчерпва с това да получи по-голямо влияние по същата онази смело описана формула за пръстена и спонсорите.
Затова Сакскобургготски вече не е толкова ентусиазиран от бъдещо партньорство с ДПС. А на Станишев тепърва му предстои да отстъпва за министерства, агенции и други постове. Разбира се, в случай, че успее да си осигури премиерския пост. Ако не, Доган спешно ще се преориентира и това няма да е изненада за никого.
Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов правилно отбеляза, че
съдбата на страната не може да зависи от ДПС
или друга политическа сила. Проблемът е, че до това се стигна с активното бездействие на политиците. Сегашната ситуация не е по-различна.
Всъщност най-голямата изненада на отминалия вот е не появата на "Атака", а това как ДПС смогна да вкара в парламента цели 34 депутати, когато дори в най-добрите си години опираше до 24. Да не би електоратът му да се е мултиплицирал? Да не би демографските проблеми на България да не са заобиколили само избирателите на движението? Или пък ДПС рязко е подобрило положението на симпатизантите си? Едва ли.
Извън всякакво съмнение обаче е, че ще му дойде времето, когато Доган пак ще се появи в някое предаване, за да обясни как се пазаруват гласове. И пак ще му ръкопляскат. Той пък ще повтори старото "без мен правителство не става". И сигурно ще е прав. За съжаление.
.
А на своите критици спокойно и с чисто сърце може да цитира Библията: “който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък...” 
