|
Партията на Ахмед Доган никога не е била долюбвана от останалите политически субекти, но като че ли на последните избори тази неприязън достигна своя връх. Начело на войната застана НДСВ, но то бе мощно подкрепяно от ДСБ, които яростно критикуваха т. нар. български етнически модел. Мълчалива поддръжка оказваха и активисти на БСП.
Атаките започнаха много преди изборите, когато НДСВ реши да въведе интегралната бюлетина. Нейната основна цел бе да се избегне изнасянето на бюлетини и формирането на т. нар. индийска нишка - все термини, пряко свързани с ДПС начина на правене на избори. Затова и хората на Доган реагираха, сякаш е започнал втори възродителен процес. От БСП творчески доразвиха идеята на НДСВ и предложиха бюлетините да имат нещо като бандерол - за
по-големи гаранции срещу фалшифициране на вота
Това предложение не се прие от НС само защото бе направено твърде късно.
Жълтите обаче не спряха дотук. Една от най-спорните клаузи в прословутото постановление 92 на МС за план-сметката за изборите бе, че във всяка страна може да има не повече от 50 секции. Това също бе пряк удар срещу ДПС, на които в Турция им бяха нужни двойно повече. За разлика от интегралната бюлетина обаче тук Симеон накрая отстъпи.
ЦИК пък взе няколко специални решения. Комисията постанови, че бюлетини, на които са изписани имена, няма да се считат за валидни, защото се говореше, че именно по този начин ДПС активистите ще принудят хората си да гласуват правилно. В последния ден от кампанията от ЦИК решиха, че печатът на всички СИК трябва да се нарани с остър предмет.
Всуе, файда йок! Всичко това не попречи на Доган - а може би дори му помогна - да мобилизира отново електората във и извън България. Спечели рекордните 34 мандата. В традиционно силните си райони ДПС бе безапелационно. То взе 5 мандата от 5 възможни в Кърджали, 4 от 5 в Разград, 3 от 4 в Силистра, 3 от 4 в Търговище. Движението проби и в райони, където досега не беше и сънувало депутати - Пазарджик, Плевен, Пловдив, Сливен, Смолян.
За добрите резултати на ДПС
безспорно влияние оказа и ниската избирателна активност, която увеличи тежестта на гласовете за движението. Факт е обаче, че всички политически партии за пореден път пропуснаха възможността да променят нещо в българския етнически модел, който все повече се превръща в остатък от миналото. А и неговата стабилност, с която се пъчим пред Европа, види се, е твърде ефимерна. В Кърджали хората се вдигнаха почти на бунт, след като се разбра, че и този път няма да имат българин за депутат. В Разград до последно се надяваха, че Валентин Церовски от НДСВ все пак ще вземе един мандат. И това едва ли се дължи на голямата любов на хората в Делиормана към майстора на евтини жилища и скъпи магистрали.
Този тлеещ антагонизъм в смесените райони е факт, пред който не трябва никой да си затваря очите. Основна причина за него, разбира се, са историческите предразсъдъци на българите към турците, които скоро няма да бъдат изживени. За последните 4 години управление обаче ДПС не направи почти нищо, за да се преодолее поне малко този проблем. Кадровата политика на движението по тези места бе, меко казано, неудачна. На отговорни постове се назначаваха хора, чиито единствени качества бяха подходяща партийна и уви етническа принадлежност. Често те предизвикваха смях с публичните си изяви.
Отговорността за всичко това
обаче не е само на ДПС, а и на останалите партии, които доброволно са оставили Доган да бъде нещо като феодал в смесените региони. ДПС електоратът се консолидира и втвърдява. Следвайки принципите на физиката, същото правят в отговор и българите, при това все по-явно. Справка - Волен Сидеров и "Атака".
Няма как този вреден ДПС монопол да бъде разбит, след като в помашките села в Благоевградско хората не са виждали на живо друг политик освен Доган. Те благоговеят пред него. Убедени са, че проблемите, които имат при изкупуването на тютюна, са по политически причини, защото червени и жълти фирми се опитват да прецакат ДПС. А продукцията им все пак се изкупува накрая само защото дългата ръка на Доган се грижи за тях. Хората там не искат и да чуят, че тютюнът все повече се превръща в нерентабилно производство, което се крепи на това, че субсидията за него е почти толкова, колкото за цялото останало земеделие.
Самият Доган също е наясно, че това положение не е най-доброто. Или поне беше наясно, защото при създаването на партията си й предрече десетина години съществуване. Идеята тогава бе, че ДПС трябва да преодолее болката, нанесена на турците от комунизма, и постепенно да ги интегрира в обществото.
Днес, 15 години след началото на промените, обаче
ДПС е по-силно отвсякога
И вместо да води турците към тяхното интегриране, то взе да приобщава българи. В което, разбира се, няма нищо лошо, ако не беше ясно, че тези българи отиват там не поради либералните си възгледи, а само и единствено заради кариерата. И защото тази кариера чрез движението се гради по-лесно, тъй като българите са твърде необходими на Доган, за да докаже, че партията му не е етническа. Някои от тях обаче - Йордан Цонев и Христо Бисеров, така или иначе са хора със съмнителна репутация, което съвсем не е плюс за ДПС.
Ако политиците ни в тяхната цялост наистина са загрижени за модернизирането на етническия ни модел, те би трябвало да не чакат следващите избори, а още отсега да се поинтересуват от мюсюлманите у нас. Да се поразходят из техните градове и села, да поговорят с тях за това-онова, въобще да правят политика и там. Да им дадат шанс за избор, какъвто в момента те нямат.
Защото към този момент всички наши партии повтарят, че етническият ни модел е добър, тъй като Доган е умен и умерен политик. В същото време лидерът на ДПС надживя Желю, Жан, Иван, че и Симеон май ще успее да преметне. Само че Сокола може и да надхитри всички, но не и Аллах. Дано той му дава живот и здраве още дълги години, но все в един момент Доган ще трябва да слезе от политическата сцена. Тогава не ни чака нищо добро, ако на негово място се появи някой не толкова умен и доста по-радикален.
