Имаше времена, когато изкарването на хляба не бе така изтощително важно и не изпълваше с тревога цялото човешко същество. А точно в годините, за които сега си спомням, хлябът пък съвсем беше излязъл от мода. Все тогава мимоходом, по съвсем друг повод, бях споменал в един вестник, че бащите ни са се борили за хляба, а ние - против хляба. Имах предвид, че всички се бяхме побъркали по диети за отслабване, в които по-вредно от хляба не фигурираше. Това предизвика остър протест от министъра на земеделието и заплаха от главния редактор, че при втори такъв случай ще ми вдигне хляба нависоко.

Моят хляб тогава и тъй не се стигаше лесно, та нямаше какво да ме плашат. Освен това хлябът ми и по онези времена беше твърде тежък, та не му стигаха силите на онова кекаво човече да го вдигне нависоко. От земята не можеше то да отлепи моя тежък хляб. Министърът бил споделил по телефона, че дядо му не давал да се псува пред хляба. Самият шеф пък бил забранил на жена си да се съблича пред хляба. Посъветвах го да не вечерят в леглото. Или в тоалетната. И въобще там, където жена му се съблича...

Всъщност работата беше съвсем друга. Самият аз вече имах подозрението, че бях изтърсил словоблудство, но това нямаше нищо общо с гнева на началствата. При тях хлябът вървеше по отделна сметка.



Хлябът и тогава беше оръдието на властта,



макар с хляб по онова време хората да си хранеха добитъка. Да се иронизира и обезценява хлябът за всички инстанции бе тревожно и недопустимо. Кой знае защо, те си вярваха, че хлябът е достатъчен за послушанието и верността. Смятаха, че това, което очакват от хората, ще го получат срещу единия хляб. И въобще не допускаха, че този бартер някой ден ще приключи...

Тези неприятности обаче бледнеят пред другите, които в ново време се изсипаха пак заради няколко изпуснати реда в печата. Есето "Хранене и мисъл" невинно разискваше заблудата на някои съвременници, че след като се хранят по-добре от другите, по-добре и мислят. Не беше много задълбочено, но пък и не беше злобно написано, та се изумих от реакцията. Нахвърлиха ми се познати и непознати, които нямаха причина да ме подозират в анонимно разчистване на сметки, но бяха необяснимо засегнати - някои от тях завинаги. Най-много се обидиха приятелите ми в чужбина, които, като бяха осигурили хляб и покрив, се надпреварваха да съветват как следва да си оправяме живота и всеки път да уточняват как "там" това се върши така, а онова - другояче.

Тогава още не бях забелязал, че вестниците се четат и в странство - инак, кълна се, щях да внимавам. Вярно, че понякога ме нервираше настойчивостта, с която ме инструктираха, но това те го правеха от добро сърце и не се отказваха дори когато ги отрязвах, защото сигурно си казваха, че



гладният българин задължително е и кибритлия



Всъщност никого не визирах в онези злополучни редове, макар да ме бе ядосала една новобогаташка, смело обявила се за изкуствоведка, която чух да дава акъл на няколко мрачни художници. По този случай мога да ви кажа следното: ако премълчите името на някого, за да не си създавате един враг повече, врагове ще ви бъдат всички, които ще се познаят в него.

Спомням си, че ме подкрепи само един лекар от Етрополе, който научно ми обясни, че при хранене кръвта слиза в стомаха, мислите протичат бавно, сладостно и гладко, та оставят у мислителя увереност, че са първокачествени. Същото се отнасяло и за писаните текстове: текат, леят се, не запъват. Той ми припомни и карикатурите в Ботевите вестници, където на тумбаците на отрицателните персонажи се мъдри изписано: "чувство". Е това вече не беше същото. За чувството съм съгласен, то си със стомаха открай време кореспондира - даже има чувства, които директно от стомаха и извират.

Но словото?

А мисълта?

Искам да съм ясен: изобщо не смятам, че



гладът гарантира качеството



Нищо подобно. В досието ми могат да се намерят доказателства, че не мисля така. Казвал съм го в прав текст. Например: че дори лъжицата не е открита от гладните. Или: да речем, че ако Нютон не бе похапнал предварително, сигурно щеше да изхрупа ябълката и тогава - адиос, закон за гравитацията, бай-бай. И че Америка също не е открита от гладните, защото корабите на Колумб не са тръгнали за храна, а за подправки. И не самата храна (каква храна, Господи!), която все пак са намерили и пренесли оттам, е подсилила и развила мисленето им за света, а нещо съвсем различно, което никой до днес не слага на трапезата.

Е - казват в този момент онези, които ме познават, - на него хлябът и така му е забранен, какво му пречи да пише каквото си ще! И те ще са прави, ако не беше другото, гадното: дори когато хлябът няма значение, страхът за хляба остава. И не изкарването, пазенето на хляба съсипва живота. А при толкова диети срещу хляба няма диета срещу страха...