В центъра на София има един известен покойник. Известно е, че където има мърша, има много хищници.

Макар много акули да се въртят около нашия покойник, той не е мърша. Той е апетитен като сочна праскова... Изкусителен имот за милиони левове. Ако го имаха, бандити биха се отказали от търговията с пилешки бутчета и картофи, а политици биха се лишили от министерско място.

Да построиш сграда в София е лесно, дори и в най-забранените места - паркове, градинки... Питайте архитект Янев и а-ха-депутата Софиянски.

Не е за вярване, но имотът до Министерството на финансите, на ъгъла на "Раковска" и "Гурко" се оказа проблем за играчите на пазара и затова никой още не е успял да построи нищо там.

След 1990 г. са правени няколко опита това място да бъде изровено я за хотел, я за нещо друго. През цялото време двигател на операциите са едни и същи лица, но това е друга тема.

Министърът на финансите Милен Велчев успя да прескочи летвата почти накрая на мандата си. Той прокара в може би последното ефективно заседание на Министерски съвет решение за апортирането на "Дома на покойника" в общо дружество с британската компания "45 Уест", която на собствени разноски трябва да построи хотел на 18 етажа (по непотвърдени данни) и сграда за нуждите на финансовото ведомство.

Министърът скочи високо и тъкмо съдията да вдигне белия флаг, той с петички закачи летвата и сега тя силно се клати. Заедно с нея и политическата му кариера, личният му имидж и този на цялата му партия. Сега чакаме дали летвата ще падне или ще се задържи. По-скоро ще падне.



Фактите



Самият имот е разделен на четири парцела, като три от тях са на Министерството на финансите, а един е на Министерството на отбраната. Проектът на МФ обаче без основания се разпростира и върху този на МО. За да се реализира, трябва да бъде разрушен Информационният център на НАТО (бивш "Дом на покойника"), собственост на МО. Да оставим настрана, че току-що влезли в НАТО, вече им бутаме сградите, но чисто законово никой няма право да бута НАТО-Покойника. Ето защо:

Министерството на отбраната има документите за собственост на сградата на "Раковски" 106, както и разрешение за строеж от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Сградата е придобита още през соцвремена със заповед на председателя на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет от 1 юли 1988 г. С нея имотът на военното министерство - "Бамбука", е заменен за имота "Чайка". През март 1997 г. сградата е актувана като публична държавна собственост. Според акта имотът се стопанисва от МО, съгласно заповедта за замяна от 1988 г. През 1999 г. сградата е предоставена на създадената тогава Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация".

Точно и ясно - имотът е публична държавна собственост и не може да бъде пипнат и с пръст. Поне засега.



Съмненията



Решението на правителството само по себе си е със съмнителна законност по няколко причини. В случая МО, като страна по въпроса, е дало негативно становище с необорими факти. Сиреч, един от лидерите на партията НДСВ и министър на отбраната Николай Свинаров е бил против това решение. Защо премиерът не е взел това предвид? Не е ясно или е ясно, но недоказуемо.

В мотивите си за сделката МФ изтъква нуждата от повече пространство за своята администрация и липсата на достатъчно средства за самостоятелно изграждане на подобно здание. Може и да нямат пари, което пак е съмнително, но да кажем - прави са. Хайде да попитаме сега министър Велчев какво се случва със сградата на ул. "Раковска" и бул. "Сливница" (бивш щаб на Сухопътни войски), която им беше предоставена от военните. Сградата е на 12 етажа, с невероятна инфраструктура, още по-невероятен ремонт за около 14 млн. лева (по различни данни), и в момента се използва само от около 80 души персонал на финансовото ведомство. Те се ширят на един етаж, а останалите са празни. Нека припомним и сградата на бул. "Цариградско шосе" (до ИПК "Родина"), която също е дадена на МФ. Възниква и един комичен въпрос: това Министерство на финансите ли ще бъде или Министерство на имотите?



Грешките на акулите



Това е втората атака към този имот в рамките на няколко години. Предният път апетитите дойдоха от кмета Стефан Софиянски, който искаше да построи на същото място хотел, но не с англичани, а с израелци (той има траен опит с израелските фирми, който в момента се изучава от прокуратурата). Военните обаче предвидливо и навреме оправиха цялата си документация и кметът подви опашка.

Сега паст отвори по-едра акула. Но в суматохата нещо се е объркало. Едно от обясненията е, че в Министерството на финансите са работили по стар нотариален акт за имота, вероятно от 1992 г., и сгрешена схема. В новите нотариални актове присъства следното уточнение: Върху имота, предмет на настоящия акт, частично попада едноетажна сграда - масивна със застроена площ от 936 кв.м., построена 1977 г., навес 328 кв.м и тераса 204 кв.м (сиреч Покойника).

Идеята да се строи и на това място нарушава Закона за държавната собственост, защото според него имотът не подлежи на разпоредителни действия.

Ако всичко беше формално законно, на никого от властта нямаше да му пука какво си мислят гражданите на София и щяха да си изградят нагло хотелчето. Но вече е стъпкана тревата в градинката на прокуратурата, образно казано. И тя се задейства - нареди проверка.



Поуката и моралния аспект в историята



Да оставим настрана, че някой е решил да топне кунки в медеца; да оставим настрана, че правителството е направило безобразие с решение да апортира на безумно ниски цени безценен имот; да оставим настрана факта, че държавата с народна пара ремонтира "Дома на покойника" за стотици хиляди левове и сега пак тя иска да го разруши; да оставим настрана конфликта на интереси - един министър урежда сделка на пазар, на който брат му и най-приближените му съветници са големи играчи. А сега да подредим пъзела от всичките тези неща, които оставихме настрана - получава се личицето на политическата класа. Каквото и да говорят, винаги искат да направят и по някоя друга сделка. Подобни акции не са изключение, а практика на последното правителство. Дори е достатъчно да споменем само сделката за имоти на ЦСКА.

Ясно е, че всеки град трябва да се развива и в него трябва да се строи. Но ако една власт е принципна, към подобни сделки от обществено значение трябва да се подхожда конструктивно и законно. Ако сега акулите допуснаха грешка в последния етап на сделката, следващият път може и да не я повторят, предвид че инициаторите още са на светло. Точно затова е нужно окончателно решение на въпроса.

Първият важен въпрос в случая е: ще запазим ли малкото останали градинки в София или ще строим? Ако ще строим, то нека има публичен търг, нека има проекти, от които хората предварително да разберат кой какво ще строи. А ако ще запазваме градинките, което е по-цивилизовано - нека следващият парламент и правителство ударят по масата и заковат решението за десетилетия напред.