- Г-н Шейтанов, защо все още не предприемате стъпки за вашето конституиране като защитник на две от медсестрите в Либия?
- Моето допускане в Либия като защитник по едно конкретно дело изисква ресурс от време и пари и трябва да бъде съобразено със сегашния етап на делото. Стигнах до извода, че моите идеи и аргументи могат да бъдат включени в арсенала на защитната теза и без личното ми присъствие в Либия. Няма нужда всички да правим едно и също. Имаме нужда от разумно разпределение на задачите. Разговарял съм с част от българската защита. Те знаят моите аргументи и ако са преценили, са ги включили в жалбата. Ако делото продължи и след предстоящото заседание на Върховния съд, мога да преразгледам сегашното си решение. Но само ако това бъде от полза на българската защита. Подчертавам - на българската защита.
- Не разбрах създават ли ви се пречки от Министерство на правосъдието, или вие просто изчаквате подходящия момент?
- Подбирам момента.
- Така не губите ли време за конституиране?
- Аз не съм загубил никакво време. Молбата да ми се предоставят материалите по делото като на пълномощник на две от медицинските сестри е представена още преди година и половина на вниманието на междуведомствената комисия по делото в Либия. Не адвокатите са тези, които ще забавят делото.
- Как работите с другите трима защитници и участвахте ли в подготовката на жалбата, която адвокат Бизанти внесе на 17 февруари?
- Разговарял съм с координатора на защитата и с един от защитниците. Те знаят онова, което аз мисля по въпроса. Не е нужно да им давам предложения в писмена форма. Колеги с 30-40 години адвокатски стаж нямат нужда някой да им пише в писмен вид идеи.
- Носите на ревера си лентичката "Не сте сами". Подкрепяте ли кампанията и смятате ли, че тя ще допринесе за благоприятен изход за медиците?
- Смисълът на кампанията "Не сте сами" е много по-дълбок, отколкото предстоящото решение на Върховния съд на Либия. За нас либийското правосъдие не е последният етап в борбата за спасяването на българските медицински сестри, а кампанията "Не сте сами" олицетворява в цялост едно национално усилие, една национална кауза, която ще поддържа интереса към този случай и ще активира българската държава и след като Върховният съд на Либия се произнесе.
- Защо според вас хилядите българи, които се събраха на площада пред "Св. Александър Невски" реагираха така емоционално на разказа за мъченията, а това не се случи преди 4-5 години?
- България много отдавна преживява тежко тази тема, но реакцията се забави преди всичко по вина на хора, които навремето работеха по делото и за които изваждането на показ на истината за мъченията представляваше техен личен проблем. Тъй като по този начин тяхната собствена работа може би щяла „лекичко" да бъде затруднена. Позицията ми на човек, който изкара на бял свят темата за мъченията още от 4 юни 2000 г., та досега, е, че интересите на няколко чиновници не бива да надделяват над целта да се спасят подзащитните.
- Забелязахте ли тези т.нар. чиновници на площада пред „Св. Ал. Невски"?
- Лично аз не, но други ми казаха, че са присъствали.
- За кои хора ви казаха?
- Мисля, че имената не са най-интересният момент в този наш разговор. Те са хубави, изправени момчета, които достойно носят на реверите си същата лентичка, а навремето имаха немалък принос, за да се хронифицира този проблем и българките 8 години да страдат в затвора. Няма да конкретизирам нещата повече.
- Какво стана със старата ви идея делото да бъде изнесено в друга държава?
- Тя вече е реализирана.
- Как?
- По начин, който всички юристи разбират. Не се налага в момента да се уточняват подробностите. Когато нещата навлязат в онзи процесуален етап, на който може да се говори, аз ще заговоря.
- В момента само в България има заведено дело срещу 11 мъчители...
- Доколкото си спомням, България не е част от Либия и изваждането на един от аспектите на делото от Либия на територията на България е част от идеята ми да се изнесе процесът извън Либия.
- Може ли да се мисли и за друго място?
- Не само може, то е необходимо и в момента се полагат съответните усилия.
- След 19 декември 2006 г. Триполи започна мощна пропагандна атака. Може ли да коментирате сигналите, които идват оттам?
- Либия се опита да възстанови в делото старата теза за намеса на чуждестранни разузнавателни служби. Тази теза има много дълга брада, повече от 9-10 годишна. Цял свят знае, че заразяването с вируса на ХИВ става по полов път. Тази причина не е обществено приемлива за Либия. Вторият начин е чрез неправилно боравене с медицински консумативи и апаратура. И това не е приемливо за Триполи. И така се стигна до вечния политически враг на сегашното ръководство на Либия - МОСАД и ЦРУ. Изключително устойчива в националното съзнание на либийския народ е тезата за намеса на някаква чуждестранна сила във вътрешните им работи.
- Но това беше отхвърлено от съда през 2002 г.?
- За да се отхвърли от съда тази теза, българската защита тогава разви една много сериозна дейност. В най-малко пет от своите десетина изказвания пред либийски съд съм си позволявал да изтъквам, че намеса на българските или каквито и да било тайни служби трябва да се докаже. Трябва да бъдат посочени вдъхновителите и те да бъдат поставени на подсъдимата скамейка заедно с изпълнителите.
- Този въпрос 8 години по-късно си го зададе и Кадафи в обръщението си в навечерието на Нова година?
- Г-н Кадафи няма практиката да си губи времето, като задава въпроси с 8-годишна давност. Тогава, когато прокуратурата лансира тази обвинителна теза, извадих срещу нея няколко много сериозни аргумента. Първият, че не са подведени под отговорност вдъхновителите. Второ, че този заговор не може да се осъществи от неподготвени за подобни действия хора. Трето, няма защо да се търси несъществуващ враг в лицето на България, след като тя е доказала на практика в продължение на десетилетия, че не е подривала устоите на сигурността на либийската държава, а тъкмо обратното - допринесла е за нейното укрепване. В моята защитна пледоария от 2 и 16 юни 2001 г., цял пасаж е посветен на това защо България не заговорничи срещу Либия, а в продължение на 4 десетилетия участва в създаването и укрепването на здравната й система. И в същата пледоария има едно изречение, което преди 6 или 7 години е предшественик на това, което в момента се изнася по българската преса, то гласи: "Известен е и личният принос за сигурността на ръководителите на либийската държава от страна на българските медици и строители по време на бомбардировките над Либия през 1986 г." Поради нагнетена обстановка тогава и поради това, че Народният съд бе съдът на Държавна сигурност на Либия, то не беше развито подробно. Но е достатъчно съдържателно. Така беше защитена каузата на България там, където й беше мястото - в съда. Поради което не мога да се съглася с едно от заглавията в български ежедневник "Всички знаеха историята, но никой не я използва". Не е вярно, някои я използваха - навреме и на място, без да бъдат политици, дипломати, разузнавачи...
- Въпреки всичко адвокат Бизанти не изключва възможността Върховният съд трети път да отсъди смърт. Защо Либия толкова упорито иска да докаже, че в България е имало заговор срещу нея?
- Защото тезата за заговора е много работеща сред хората, които не познават фактите по делото. Защото сред африканските и арабски страни, които чуват само по няколко изречения за СПИН процеса, тази истина не е известна. Тук за пръв път ще се съглася с г-н Бизанти. Аз също мисля, че смъртните присъди могат да бъдат много повече. Те могат да бъдат произнесени не един и два пъти, а и трети път, четвърти, пети.
- Имате предвид да ги потвърди и Кадафи?
- Да, могат да бъдат произнасяни на различни инстанции по различно време в зависимост от волята на политическия фактор в Либия.
- Неспасяем ли е този процес?
- Да - този процес в сегашния си вариант е неспасяем. Много отдавна съм изразил своето виждане за посоката, по която трябва да се работи. С юридически аргументи. Нека политиците преценят в каква посока ще работят политически. Аз ще работя за изнасяне на съдебния процес в друга държава. Може да е Мароко, Алжир, Тунис, за да бъде по-приемливо за Либия ...
- Вие сте адвокат и на роднините на загиналите моряци на кораба "Хера". Делегация на Министерство на транспорта беше в Турция по делото. Какво очаквате да последва?
- Посещението на българската делегация беше направено по инициатива на защитата - ген.Коста Богацевски и Владимир Шейтанов. По този начин поставихме въпроса за участието на българската страна в морското разследване на инцидента, тъй като считаме, че докладът на морска администрация в Турция по този казус не е обективен и заобикаля истината. Делегацията вече се завърна. Казаха ми, че имало известни обещания, които са в полза на българския интерес. Продължаваме да не приемаме версията, че корабът е потънал поради наслагване на неблагоприятни обстоятелства. Изчезват 17 българи, а се намират телата само на трима. Къде са останалите, защо предмети и лични вещи на екипажа като спасителни жилетки в използвано състояние са намерени на турския бряг? Спасителните жилетки на всеки кораб се съхраняват в сгънато състояние, зад стъкло, в определени шкафове. Намерените тела са открити вътре в кораба, а не навън. А жилетките са на брега. Сериозната работа по казуса с „Хера" продължава.
|
|