Някога Сливен беше разделен на военни и цивилни. Градът бе щаб на Трета армия и военните щъкаха навсякъде. Имаше часови пояси, в които по тротоарите не се виждаше никакво друго облекло освен куртки и шинели. Военната тема бе основна в местния партиен орган "Сливенско дело".
Днес, след успешното ни интегриране в НАТО, проблемът с военните в града на 100-те войводи е кардинално решен - Трета армия е закрита. Офицерите и старшините са пратени в пенсия, войници няма, а поделенията пустеят.
На мястото на войниците има политици. Много политици. Не е ясно колко са точно на брой, но местната преса постоянно се занимава с тях. А Сливен отново е разделен на две. Този път по изцяло цивилния критерий - дали
поддържаш или не прочутия кмет Йордан Лечков
Двете групи дори са си разделили и дните от седмицата. Първата половина е заплюта от кметската агитка. Тогава излизат близките до общината вестници "Сливенско дело" и "Сливен днес и утре", които атакуват червените велможи в града и местните общинари. Краят на седмицата е твърдо ангажиран от опозицията на Лечков, представена основно от БСП и прилежащите й партньори. Тогава изданията "Седмица" и "Сливенски новини" разнищват делата на Лечков. И четирите вестника официално са независими и частни, но всяка от агитките нескрито се гордее с обгрижваните от нея. Лидерът на БСП в Сливен Мартин Славов например доволно обяснява, че именно неговите любими вестници са с най-големия тираж в града. "Имат по няколко хиляди бройки на издание, докато тиражът на кметските вестници е около стотина", разяснява той.
Макар Славов да е син на последния комунистически вожд, управлявал Сливен до 1989 г., той прилича повече на плейбой, отколкото на водач на социална левичарска формация. Носи се в дънки, на ръката си демонстрира златен ланец. Пуши много и въздухът в кабинета му е като атмосферата в химическо предприятие. Също толкова сгъстени, колкото пушеците в кабинета му, са и атаките, които отправя срещу кмета: "Лечков се е превърнал в телевизионна звезда. Постоянно в работно време е на интервюта в столичните телевизии. А иначе няма нито визия, нито стратегия за града".
Самият Лечков, който притежава един от най-луксозните хотели в Сливен, не демонстрира богатство и се носи семпло. Обикновени панталони и задължителен пуловер са ежедневното му облекло. Така дава седмичните си брифинги и приема гости. Не си слага костюм, дори в Сливен да е пристигнал самият президент. Обяснява, че може да си го позволи. "Ни министър-председателят ме интересува, ни президентът, а групата от хора, които са ми гласували доверие. Аз съм радетел на свободното гражданско изразяване", обича да казва сливенският градоначалник. Той действително никак не си поплюва и се изразява доста свободно: "Управляващата коалиция е като орел, рак и щука. Ако някой знае кой какво прави в тази коалиция,
бих се прекръстил веднага"
По правило местните парламенти в страната често гласуват разни съмнителни заменки на земи, от които в крайна сметка се облагодетелстват избрани съветници или техни близки. На повечето места кметовете също активно участват в далаверата. Сливенският градоначалник обаче не се е включил в подобна игра, макар местният общински съвет никак да не изостава от колегите си в страната. Лечков разказва, че в първите дни на мандата е бил потърсен от червените шефове на Сливен, чиито съветници и техни партньори държат мнозинството в градския парламент. Те му предложили заедно да определят какво ще се случва в общинския съвет и кой какво ще получава от общинската баница, а в замяна да си гарантира спокойствието от опозиционни нападки. "Наричаха ме "наше момче", ама всъщност искаха да ме опитомят и да стана безгласна буква", смята градоначалникът. Учудващо, но БСП лидерът Славов не отрича, че такъв разговор действително се е състоял. "Имаше такова предложение, но не в смисъла, в който го казва кметът. Идеята ни беше да се сформира съвместна работна група за по-добра работа на местната власт". Преведено от партиен език, това означава същото, тъй като и сега в парламента на Сливен си има достатъчно работни групи, та да е нужна и отделна - за съвместна работа с кмета.
Така, останал встрани от решенията на съветниците, Лечков предпочита само да ги коментира. Неотдавна например той обяви, че някогашният зам.-кмет на Сливен и един от неговите главни опоненти Стоян Златев е станал милионер за 15 секунди. Толкова е продължило гласуването на една от точките в градския парламент, след което съветниците с подобаващо мнозинство са връчили 200 дка апетитна земя на Златев, който е единствен представител в ОбС на партията на Александър Томов.
Всъщност официално страна по сделката е съпругата на Златев Силвия.
Тя придобива терен в района на голф игрището
на Сливен непосредствено до пътен възел "Детелината". Срещу това дава на общината само 65 дка, разпръснати из 11 места по най-различни чукари и баири край селата Горно Александрово и Блатец. Независим оценител е определил, че замяната е равностойна, тъй като дадените и получените декари имали една и съща цена - 48 000 лева. Проверка в няколко фирми за недвижими имоти в Сливен обаче показва, че земите в този участък се търгуват между 15 и 30 лева за кв. м, което прави няколко милиона лева за въпросните 200 дка. Самият Златев твърди, че смята да си засее на това място лозенце. На кметските коментари той отвръща: "Дребна злоба и завист".
Този терен впрочем се оказва толкова апетитен, че скандалите с него текат от години. По времето, когато Златев е бил зам.-кмет, 200-те дка са били отдадени от общината под аренда за 40 години на частна фирма, която е била освободена от плащане на арендни вноски за първите пет. Не е ясно каква ще е съдбата на този договор сега, след като вече декарите няма да са общински.
Друга любопитна заменка, изкоментирана от Лечков, засяга самия шеф на съвета Иван Андреев. Бояна Улева, с която Андреев живее на семейни начала, предлага, а избраниците на сливналии одобряват да даде на общината гараж в един от кварталите, а да получи насреща 37 дка земя в идеалния център на града. Самият Андреев ръководи заседанието и също гласува за замяната. Според Лечков веднага след нея шефът на общинския съвет е започнал да рекетира собственика на имота до въпросните 37 дка. Искал му 20 000 лева. Кметът твърди, че има и документи. Андреев, естествено, отрича. "От никого не съм искал пари. Доколкото
г-жа Улева се грижи за мен,
аз наистина прекарвам с нея голяма част от свободното си време. Но за всичко това съм информирал председателския съвет", казва той пред местните медии.
В пълен контраст с тези толкова лесно взимани решения съветниците по традиция отхвърлят всяка докладна на кмета. Години наред отказват да отпуснат пари за довършване на новата автобусна гара на Сливен, чийто строеж се мъкне през мандатите на няколко кмета. Поради което и сега всички автобуси се гушат в един малък паркинг, а пътниците са принудени да стоят в опушена барака, префасонирана в чакалня. Тази гледка очевидно не тревожи сливенските политици. БСП обвинява кмета, че е некадърен да намери пари за довършването на новата гара. Лечков пък им го връща: "След като не отпускат пари, нямам угризения. Нито съм я замислял аз, нито съм я започвал аз".
Кметът е атакуван и по още едно направление - всички шефове на общински фирми са или от БСП, или приятелски настроени към партията. В определени моменти тези фирми ту рекетират общината за пари, ту отказват да изпълнят някое от задълженията си в града, а недоволството се изсипва върху кмета. Опитите на Лечков да смени тези шефове засега не дават резултат.
Според кмета основният мозък на кампаниите срещу него е регионалният министър Асен Гагаузов, който е от Сливен. Самият Гагаузов, макар и министър, продължава да е областен лидер на БСП в Сливен и не е заявил намерение да сдаде поста. Друг е въпросът как намира време и за партийните дела. В БСП не крият, че си комуникират с министъра по сливенските въпроси, но той не им се месел в решенията.
Според Лечков обаче върхът на атаките срещу него бил проектозакон, внесен в НС, според който кметовете трябва да имат задължително висше образование. Лечков го нарича: "Законът Анти-Лечков", защото смята, че в БСП са го писали само заради него. Също както навремето НДСВ написа закон специално заради Лучано, с който му позволи да се издигне във властта със средно образование. Лечков обаче ударно завършва висше и около местните избори вече ще е с диплома.
Макар Славов да е син на последния комунистически вожд, управлявал Сливен до 1989 г., той прилича повече на плейбой, отколкото на водач на социална левичарска формация.
Славов го дава "плейбой" не макар, а защото е син на комунистически велможа.
Не се наемам да коментирам доколко Лечков е полезен като кмет на Сливен, но очевидно е бръкнал здраво в аналните отверстия на местните парийни дерибеи.
При това - без сапунена опера като генералската в София.