Допреди десетина години числеността на Българската армия бе сред строго пазените военни тайни, пък и откритото говорене за съкращения водеше до политически трусове. Сега не е така. Наскоро военният министър Веселин Близнаков каза мимоходом, че до няколко месеца числеността на армията ще падне до 39 000 души. Но съществуват разчети, че за да бъде българската войска модерно оборудвана, трябва да начислява около 24 000 души.

Само преди 1-2 години споменаването на това число би взривило военните. Един от основните документи на армията и националната сигурност е военната доктрина. От 1999 г. насам, когато този документ беше приет от Народното събрание, в него са променяни на няколко пъти ключови положения, засягащи задачи и приоритети на армията в борбата с тероризма и с предстоящото членство в НАТО.

В момента в чл. 93 е записано, че изискванията към въоръжените сили и ресурсните възможности на страната определят необходимостта те да не надхвърлят 45 000 души. Мобилизационните планове пък се разработват за численост до 100 000 души.

Днес президентът и върховен командващ на армията Георги Първанов свиква Консултативния съвет по национална сигурност. Две ще са основните теми - професионализацията на армията и новата военна доктрина и актуализацията на План 2015 г.

Във военната доктрина трябва да бъдат формулирани новите задачи на армията заради членството в Европейския съюз и Европейските сили за отбрана (ЕСО). Сега се кара по старите документи, тъй като се смята, че в ЕСО членуват повечето страни, които са и в НАТО. Въпреки това ЕСО има съвсем други виждания за развитието на европейската сигурност. Тук специалистите твърдят, че целта е по-бързо да се решава проблемът с кризите в района - терористични или социални. Противно на разбиранията на НАТО ЕСО разчитат на мобилни малки бойни групи, които да унищожават зараждащата се заплаха още в началото. Затова и България трябва да прецени каква и колко техника, както и какви военни специалисти ще може да обучи и даде на разположение на ЕСО.

Професионализацията на армията промени План 2015 и изтегли с повече от две години разчетите в него. От друга страна, липсата на финансови средства също направи така, че този документ да изглежда твърде стар. В него например бяха посочени 11 приоритетни проекта на армията за модернизация. Сега те са сведени до 3, като има минимални опции за разширяването им до 2015 г. на 5-6.

До края на този месец МО трябва да представи виждане за приоритетите в модернизационните проекти за армията. Това стана ясно от думите на зам.-министъра на отбраната Симеон Николов по време на международна конференция по проблемите на офсета в България. Министерството на отбраната вече имало изготвено виждане. Търсели се резерви и се уточнявали срокове. Открити остават въпросите за известно отлагане с 1-2 години на проекта за придобиване на многоцелеви изтребител, както и бъдещето на замразения проект за нови многоцелеви корвети на ВМС. Изграждането на комуникационно-информационната система остава най-важният проект. Той трябва да стартира колкото се може по-скоро. Друг приоритетен проект е осигуряването на по-тежка бронирана техника за Сухопътните войски.

В официалните документи трябва да бъде променен и делът от БВП, който страната ни се ангажира да отпуска всяка година за армията. В момента е фиксиран 2.6% от БВП, но в последните 3 г. армията ни получава с 2-3% по-малко средства. Прогнозната рамка на Министерство на финансите за бюджет за отбраната за следващите 2 години пък е 2,3% от БВП.

Във военната доктрина трябва да бъде обявена и новата численост на войската. Политици и военни специалисти отдавна обсъждат и правят разчети за 24-хилядна армия. Военният министър Веселин Близнаков на няколко пъти обявява, че България не може да си позволи да издържа сегашната войска. Само за заплати на военни и цивилни през тази година ще бъдат похарчени половин милиарда лева.

При 24 000 души рязко ще паднат разходите по издръжката, което ще доведе до повече средства за модернизацията, смятат експерти. Трябва да бъде определена и новата численост на постоянния мобилизационен резерв, както и начините за неговото набиране, обучение и финансиране.

Началникът на ГЩ ген. Златан Стойков сигурно ще рапортува днес пред президента, че професионализацията на армията върви и на 1 януари 2008 г. тя ще бъде завършена.

Реорганизирани са управленията на ГЩ и видовете въоръжени сили с нова структура и личен състав. В резултат на това от кадрова военна служба са уволнени 35 офицери, 145 сержанти и 178 граждански лица.

В момента съотношението по щат между младшите и старшите офицери е 37:73. А между офицерите, сержантите и войниците е 19: 27:54. От 1 януари 2008 г. се отменя наборната военна служба. Към момента са назначени кадрови войници на 16 006 длъжности, което представлява 87% изпълнение на План 2015. Миналата година са приети 2227 кадрови войници и са обявени 4092 места, които трябва да се заемат през 2007 г. Напускащите около 300-400 кадрови войници всяка година, което е около 2% от войнишкия състав, не оказват влияние на боеспособността на армията, смятат военните. Въпреки това прогнозите са, че армията няма да бъде комплектувана 100% до края на годината.

Именно затова и правителството реши да вдигне възрастта за набиране на кадрови бойци от 30 на 32 г. Пределната възраст за оставане в армията като кадрови войник пък се вдига от 48 на 49 г.

Според специалистите от ГЩ по този начин ще се вдигне почти двойно броят на желаещите да постъпят в армията. Освен това генералите предлагат на длъжност "шофьор" да се приемат кадрови войници със свидетелство за управление категория "В". Едва след като влязат в армията и подпишат договорите, те да бъдат подготвяни за "С" и "С+Е", каквито са сегашните изисквания. Най-трудно в армията се намират професионални шофьори, тъй като заплатата е 360 лв. За сравнение заплатите в градския транспорт са около 900 лв., а международните шофьори стигат и до 3000 лв. заплата. В Генералния щаб още обсъждат и въпроса за повишаване възнагражденията на всички кадрови войници и преминаване към диференцирано заплащане в зависимост от спецификата на длъжностите.