Криза ли? Обикновено коалиционно перчене. Фръцването на НДСВ от миналата седмица е добър повод за журналистически упражнения по стил, разбира се, но нищо повече. От царските фасони държавата няма да рухне, нито пък коалицията. Просто реакция на трайно унижаван "субект". И предизборно затвърждаване на авторитет, съчетан с популярна кауза - ограничаване на "турския вот". Ето че накрая и НДСВ залитна по национализма, колкото и да се дърпаше. Какво да се прави, като такава е новата политическа мода за сезона!

След дълго мълчание в неудобна арестантска поза НДСВ напомни на партньорите си, че все още е реална политическа сила със сериозно представителство в парламента. Напомни им, че не е



презреният трети, който всеки може да ползва за боксова круша



И макар да е с най-нисък актуален рейтинг в коалиционната троица, не може вечно да плаща сметката, докато другите двама пият.

НДСВ предприе зрелищен ход, като тури край на изборния туризъм и пося конфуз в отношенията между БСП и ДПС. Ударът е не толкова по резултатите, колкото по самочувствието на ДПС, а от това ще ликуват мнозина, не само царистите.

Обидата на Догановите хора дойде по-скоро от незначимостта на врага, отколкото от самите му действия. Вероятно и този път са разчитали на вежливата отстъпчивост на царя, но са сбъркали в сметките. И след като белята бе сторена, опитните депесари решиха да преиграят с правата и свободите на българските граждани, да истеризират в яда си, за да спуснат овреме бариера пред по-нататъшните своеволия на царското си другарче.

Най-интересна бе реакцията на БСП, защото зад нея прозира целият сложен сплит от страхове, комплекси и малодушие, които душат столетницата, откакто се върна на власт. Левите гласуваха като блато, с малки изключения. Казват, че разбрали още в навечерието за решението на НДСВ да подкрепи ценза за уседналост в евродепутатския закон. Та затова и прибегнали до аварийното въздържание на следния ден. Защото някак си не върви да браниш изселническия вот рамо до рамо с Доган, когато собственият ти електорат би желал да те види от другата страна на тая барикада. Друго щеше да е, ако решението произлизаше от коалицията най-общо. Съгласие на мнозинството... Управляващите... Тройната коалиция... И никъде БСП в частност. А заради непокорството на царистите партията бе изправена пред опасността да бъде уличена в "национално предателство". От друга страна пък, не можеш и да се врътнеш директно срещу Доган - още си в дълг за преизбирането на Първанов. В тази патова ситуация абстиненцията бе единственият възможен ход на левицата.

По примера на ДПС и



при левицата принудата изби в агресивност



Станишев бе заставен да влезе в необичайната роля на лидер и да скръцне със зъби на предателите. Бесепарите побързаха да измислят и политическо задкулисие за поведението на царистите. Така се роди оста НДСВ - ГЕРБ. Но сбъркаха, тъй като само захраниха поредните медийни атаки на Генерала срещу БСП и туриха трамплин под краката на единствената засега кандидат-евродепутатка от НДСВ Антония Първанова. Красавицата стартира кампанията си със закачки по адрес на премиера - като не можел да управлява коалицията, да дойдел друг.

Опасното отклонение на НДСВ от коалиционната дисциплина трябваше да бъде санкционирано, за да не стане вреден прецедент. БСП и ДПС, които подцениха ситуацията, взеха реванш постфактум с остри изказвания, дори заплахи за разтрогване на тройния съюз. Което впрочем никой не желае. Целите са няколко - да се обяснят трудностите на управлението с нелоялност, да се дръпнат яко юздите на ендесеварите и да им се вмени такова чувство за вина, че повече да не помислят за облаги от властта. А само след месеци предстои стартът на надпреварата за еврофондовете... Дали няма да сме свидетели на промяна в разпределението - 4:3:9?

Като оставим настрана тези дребни политически сметки,



статуквото си остава непоклатимо



Във вените на лидерите на тройната коалиция тече каква ли не кръв: италианска, германска, руска, турска, българска, червена и синя, но не и влашка. Затова е малко вероятно да се издавят на края на Дунава. Да доизбутат присъединяването, пък да изпуснат фондовете?! Не върви. Особено при мисълта, че при следващото раздаване на картите играта вече не ще да е три-пет-осем, а поне белот. Нищо чудно идните избори да се окажат и последните в историята на сегашната парламентарна република поради очертаващата се невъзможност за излъчване на парламентарно мнозинство. И да дойде времето на президентския режим... Но дотогава има цели две години за усвояване.