В "екшън плана" за спасяване на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" има точка, която предвижда проучване и изваждане на поуки от по-успешния опит на Литва и Словакия в атомните пазарлъци. Но Вилнюс и Братислава също като София платиха за членството си в ЕС със затваряне на ядрени реактори. Наистина ли има какво да научим от тях? Ето някои факти, които хвърлят светлина по въпроса:



Прилики и разлики



1. Литва получи своя пропуск за ЕС срещу обещанието да спре два реактора в АЕЦ "Игналина". Словакия си осигури евровиза, като обрече два реактора в АЕЦ "Бохунице". България бе заставена да затвори не два, а цели четири енергоблока в "Козлодуй".

2. Страната ни не само обеща, но и вече е извадила от строя четирите реактора. До момента Словакия е изключила само един енергоблок, Литва - също.

3. Само България принесе атомните си жертви още преди да влезе в ЕС. Литва и Словакия първо станаха членки на съюза - през май 2004 г., после пристъпиха към гасене на ядрени мощности.

4. Сроковете за затваряне са най-жестоки за нашата страна. Първи и втори блок на АЕЦ "Козлодуй" спряха още на 31 декември 2002 г. Литва изключи своя първи обречен реактор през 2004 г. Словакия отложи първото затваряне на мощност в "Бохунице" чак за края на 2006 г., когато "Козлодуй" се раздели с още два блока.

5. Вторият нарочен за спиране реактор в "Бохунице" ще продължи да работи до края на 2008 г. Блок 2 в АЕЦ "Игналина" ще снабдява Литва с ток и през 2009 г.

6. Равносметката е, че България вече изгуби 1760 мегавата от ядрените си сили, Словакия - само 440, а Литва дотук е жертвала 1500 мегавата.

7. България се оказа в най-лоша позиция и по финансовите въпроси. След като с лекота подписаха за екзекуцията на 4 реактора, нашите европреговарящи не успяха да защитят пред Брюксел дори нуждата от адекватни компенсации. След предсрочното закриване на почти половината АЕЦ в "Козлодуй" от 1 януари 2007 г. останаха да работят само V и VI блок с обща мощност 2000 мегавата. Срещу атомното жертвоприношение, което ще й коства много милиарди, България получи 210 млн. евро.



"Диагнозите" от Копенхаген



През декември 2002 г. Европейският съвет се събра в Копенхаген и реши да даде финансова утеха на трите държави, принудени да се сбогуват с част от атомната си мощ. За периода 2004-2006 г. за Словакия бяха заделени 90 млн. евро, за Литва - 285 млн., а за България - 210 млн. евро. (При положение че пряката загуба само от спирането на трети и четвърти блок е повече от 210 млн. евро годишно - над 500 млн. лева е стойността на изнасяната досега електроенергия.)

Как кабинетът "Сакскобургготски" е бранил българските интереси и дали изобщо ги е защитавал, много ясно се вижда от формулировките на съвета в Копенхаген за преждевременното затваряне на атомни реактори и за компенсациите. Сравнете сами:



--------каре тук-----------

За АЕЦ "Бохунице": "Словакия" се ангажира да затвори два от блоковете до 2006 и 2008 г. ЕС признава, че тези усилия представляват сериозен финансов товар за Словакия. Решенията за продължаване на помощта в тази област след 2006 г. ще вземат това положение предвид."

За АЕЦ "Игналина": "Литва се ангажира да затвори блок 1 преди 2005 г. и блок 2 до 2009 г. ЕС признава, че усилията за извеждане от действие имат безпрецедентен характер и представляват за Литва изключителен финансов товар, несъответен на размера и икономическата мощ на страната. ЕС поема ангажимента да продължи да предоставя адекватна допълнителна помощ за усилията за извеждане от действие и след 2006 г."

За АЕЦ "Козлодуй": "България" се ангажира да затвори блокове 1 и 2 до края на 2002 г., а блокове 3 и 4 - през 2006 г. С оглед на така наречения механизъм на Партньорската проверка ЕС предостави мандат за провеждането на експертна мисия в България преди окончателното приключване на преговорите."



-----край на карето-----------

Очевадно е, че нашите политици са оставили у европейските си колеги кривото убеждение, че за България и българите закриването на половината АЕЦ "Козлодуй" е фасулска работа.

Затова не е чудно, че в новата бюджетната рамка на Европейския съюз за Литва и за Словакия са планирани нови стотици милиони евро обезщетения, а за България няма и 1 евро. За периода 2007-2013 г. евробюджетът предвижда 1.4 млрд. евро за предсрочно извеждане на ядрени мощности от експлоатация. Голямата част от сумата обаче вече е резервирана. Литва ще получи 865 млн. евро за АЕЦ "Игналина", а Словакия ще вземе 375 млн. евро за "Бохунице". Остават неразпределени само около 260 млн. евро. България може само да се надява, че ще се класира поне за част от тези средства.

Положението ще се проясни през 2009 г., когато Европейската комисия ще преразгледа бюджетната рамка на ЕС до 2013 г. Така за "Козлодуй" реално си остават само фиксираните в Договора за присъединяване 210 млн. евро.

Според "екшън плана" на кабинета "Станишев" голямата цел е да се преборим за рестартирането на III и IV блок, а битката за по-големи компенсации е залегнала в резервния вариант Б. Министър Румен Овчаров вече съобщи и мизата за атомното обезщетение - 1 млрд. евро.



101 "защо"



От горните факти извират много въпроси. Защо Брюксел позволи на Литва и на Словакия да "внесат" в Европейския съюз "опасни съветски" реактори, които ще продължат да работят и през идните години, а на България отказа? Защо реакторът в "Игналина" може да работи чак до 2009 г., а козлодуйските трябваше да спрат още през 2002 и през 2006 г.? Ако ЕС наистина ги смята за "небезопасни", защо не настоя да бъдат спрени незабавно? А ако е убеден, че не са заплаха за живота и здравето на еврогражданите, защо изобщо иска предсрочното им ликвидиране? По какви критерии бяха определени толкова различни срокове за закриване на мощности в трите централи? И по каква логика европейските данъкоплатци трябва да плащат заради ината на Брюксел, който наложи преждевременно спиране на "фабрики" за безопасен и евтин атомен ток?

Най-големият въпрос обаче е: защо българските управници и европреговарящи не са защитили интересите на "Козлодуй" и на страната ни?



Синдромът "Чернобил"



Наскоро сп. "Икономист" написа: "Миналия месец двата блока от чернобилски тип на българската атомна централа в Козлодуй бяха затворени като условие за членството на България в ЕС."

Открихте ли грешката? В Козлодуй чернобилски реактори няма. И никога не е имало. Но щом дори в редакцията на "Икономист" не са наясно с това, не е чудно, че в представите на Ханс, Костас, Жосе и Джеймс нашата АЕЦ прилича на цъкаща атомна бомба.

На територията на ЕС в момента наистина има АЕЦ - братовчед на "Чернобил". Адресът обаче е Литва, "Игналина". Нашата централа е оборудвана с реактори тип ВВЕР. Те нямат нищо общо с чернобилските, известни като РБМК. ВВЕР-ите са аналог на известните и много разпространени на Запад реактори PWR .

В Европа са инсталирани общо 30 реактора, подобни на спрените четири в Козлодуй. Освен в България ВВЕР-и с мощност 440 мегавата има в Унгария, Финландия, Словакия, Украйна, Русия и Армения. Досега само шест блока от тази фамилия са спрени - един в Армения (затворен още през 1989 г.) и петте нарочени от Европейската комисия - един в словашката АЕЦ "Бохунице" и четирите в "Козлодуй".

В началото на 90-те години за общественото мнение в Западна Европа всички реaктори в страни от бившия съветски блок бяха равни на чернобилска заплаха. През 1991 г. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) излезе с критичен доклад за съветските атомни мощности от първо поколение. Въз основа на този доклад Г-7 обяви реакторите тип РБМК и ВВЕР-230 за несигурни и неподлежащи на модернизация на разумна цена.

По онова време "Козлодуй" наистина не бе образцова ядрена площадка, а България наскоро бе обявила фалит (с мораториума върху външния си дълг) и инвестициите в АЕЦ изглеждаха абсолютно невъзможна мисия.

През следващите години "Козлодуй" бе най-инспектираната атомна централа в Европа, а в модернизацията на четирите й малки реактора бяха вложени близо 400 млн. долара. Някак неусетно всичко се промени. През 1999 г. в доклад на WENRA (Асоциацията на западноевропейските ядрени оператори) се появи признанието, че "когато се оценява цялостната безопасност на АЕЦ с ВВЕР 440/230, трябва да бъде отбелязано, че тези централи - като всички с ВВЕР 440, имат някои вътрешноприсъщи характеристики на безопасността, които превъзхождат тези на най-модерните западни централи. Тези реактори имат два пъти повече охладител на мегават от която и да е западна АЕЦ."

През 2002 г. мисия на МААЕ (Международната агенция за атомна енергия) пристига в Козлодуй за специална проверка на блокове 3 и 4. Според доклада на експертите "след повече от десетилетие инвестиции тези мощности са толкова безопасни, колкото са този тип централи навсякъде по света". Нещо повече, мисията подчертава, че мерките, предприети в Козлодуй, надхвърлят изискванията на МААЕ.

Точно по това време преговорите за членството на България на ЕС бяха в решителна фаза и на дневен ред бе темата "Енергетика". Симеон Сакскобургготски и министрите му Соломон Паси, Меглена Кунева и Милко Ковачев имаха златния шанс да изчистят напълно реномето на АЕЦ "Козлодуй", като се позоват на многобройните международни инспекции, доклади, мнения и оценки на експерти от всички континенти. Кабинетът на НДСВ проигра този шанс. А няколко авторитетни европейски политици начело с тогавашния отговорник по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген си запушиха ушите за актуалните становища на ядрените специалисти и продължиха да цапат имиджа на нашата АЕЦ с баяти доклади от началото на 90-те години.

Предният кабинет счупи стомната, сегашният вярва, че има начин пак да налива в нея вода. Някои вече се присмяха на екшън плана. Но всяко усилие си заслужава - дори да не доведе до ренесанс на затворените козлодуйски реактори, поне ще изчисти корпусите им от лепкавите петна на чернобилския синдром.