Имаше една умопомрачителна фраза по време на дискусиите около "Натура 2000" в парламента - един депутат от управляващото мнозинство апелира при изграждането на екомрежата у нас да се "съвместят интересите на птиците и интересите на хората". Ако птиците можеха да говорят, щяхме да знаем какво искат. Засега знаем със сигурност единствено какво Европейският съюз иска от България за "Натура", и то е същото, което изисква от останалите си 26 члена. Двете евродирективи, по които се изгражда мрежата, са написани и преведени на достъпен човешки и въпреки това българското правителство очевидно не ги схвана. Миналия четвъртък то минимизира и най-минималния по площ вариант, предложен от екоорганизациите, проучили и картирали потенциалните зони. В резюме: от 114 места, първоначално предложени от Българското дружество за защита на птиците като минимален вариант по европейските критерии, кабинетът одобри 109, 17 от които отложи за октомври, а други 5 сви наполовина. От 225 зони, предложени от федерация "Зелени Балкани" и останалите, работили по директивата за местообитанията, правителството одобри 196, 15 от които са отложени също за октомври (29 големи горски района изостанаха от списъка "за прецизиране на границите" до май и тяхната съдба засега не е ясна).

Министрите се чудеха



как да обяснят решението си и наговориха куп измислици



Първо: че отложените 32 зони се нуждаят от допълнително прецизиране на границите (премиерът Станишев, в четвъртък). Още на другия ден регионалният министър Асен Гагаузов изтъкна коренно различен мотив: ами в тези места има обществено недоволство против мрежата и в месеците до октомври еколозите, проучвали зоните, ще се наложи да подготвят още няколко пледоарии в защита на предложенията си, та да се убедят хората в ползата от защитените зони и да се кротнат. Празни приказки - някои от най-шумните протести, в Разлог и Добринище например, не бяха удовлетворени - Национален парк "Пирин" си остана в границите си, които пък съвпадат с "Натура"-зоната там и ски писти в него няма да се правят. Сред отложените пък има места, където хора няма, а камо ли обществено недоволство - Дервентските възвишения например между Странджа и Сакар. Те ще да са били отложени по друга причина, която и за еколозите все още е енигма - може би заради проекта за петролопровод Бургас-Александруполис. Освен това, екоорганизациите вече няколко месеца обикалят по места с представителите на екоминистерството, за да информират общините и са наясно, че диалог с общините не е възможен, още повече че те трябва с благи думи да популяризират строгите ултиматуми на Евросъюза. "Докато говорех на срещата с варненските общини, каварненският кмет Цонко Цонев например през цялото време говореше паралелно с мен", разказва Ирина Матеева от БДЗП. Ако една община иска да строи курортни селища, както е по цялото Черноморие в момента, никакви срокове не са в състояние да охладят инвестиционната й страст. Доказателство за това е и същата община Каварна. Макар че е сред отложените за октомври места, никой не пожела да чака новото правителствено решение, а единодушно съветниците гласуваха да отпуснат 100 000 лв. за ново проучване на зоните около Калиакра.



Поне 90% от зоните ще се върнат обратно в мрежата



през октомври, защото са си защитени територии, "успокои" министър Гагаузов, визирайки "Дуранкулашко езеро", "Калиакра", "Шабленски езерен комплекс" и др. Уловката тук е с имената. "Натура"-зоните всъщност са доста по-големи от вече защитените територии, на които са кръстени. За сравнение: Дуранкулашкото езеро е защитена местност от 446.5 хектара, а съответната зона е на 3356 ха; площта на защитена местност Шабленско езеро е около 511 ха, а на зоната - 3195 ха; резерват "Калиакра" е 687.5 ха, а "Натура"-зоната за птиците - 16 172. И тъй като правителството реши, че вече урбанизираните територии и тези с готови устройствени планове до издаването на министерските заповеди за новите зони ще бъдат автоматично вадени от "Натура", може да се предположи що за мотив стои зад решението за отлагане. Въпросът е могат ли до октомври общините да форсират изменения в устройствените си планове и да откъснат някаква земя от така предложените територии. Подробните устройствени планове (ПУП) не подлежат на оценка за въздействие върху околната среда и държавата не се бърка пряко в тях, тъй че това са най-вероятните "заварени положения", които ще бъдат сервирани през октомври.

Екоминистърът Джевдет Чакъров пък увери, че България няма да има проблем с Европейската комисия заради забавянето на зоните и даде пример с Германия, на която й е отнело 15-ина години да си оправи мрежата. Възможно е на самия министър



фактът, че "има и по-зле", да му действа успокояващо,



но той би трябвало да е наясно, че България и Румъния, както и предните 10 членки няма да имат толерансите на старите страни членки. Преди години изграждането на паневропейската екомрежа е ставало "яваш-яваш" и комисията е прощавала протакането на страните членки. Сега обаче екополитиката на Брюксел е превключила на много по-бързи обороти и има ясни стратегически цели, доста амбициозни - до 2010 г. да се спре изчезването на видовете на територията на съюза, до 2020 г. да изчисти Средиземно море и пр. Биогеографските семинари между страните членки и ЕК, посветени на зоните за местообитанията, у нас ще трябва да се поберат в идните 2-3 години, след което зоните ще бъдат обявени със заповеди. Старите страни членки са имали срок от 3 години да приложат директивата за местообитанията, приета през 1992 г., и повечето не са го спазили, а една част още не са си свършили работата по зоните.

Фактът, че правителството е отложило въпросните 32 зони и няма да ги внесе заедно с другите веднага, не го спасява от отговорността за тях. Съдът на европейските общности в Люксембург вече се е произнасял по такива дела за предложени от екоорганизации, но необявени зони - става дума за Франция и Испания. В случай че екосистемите в отложените зони бъдат увредени или унищожени,



България може да понесе солени санкции



Тук политически удобният момент е, че санкциите вероятно няма да се стоварят на това правителство, а на следващото, че е и на по-следващите. Ситуацията е подобна на решенията за III и IV блок на АЕЦ"Козлодуй", които бяха вземани от две предходни правителства, а негативите се консумират едва сега.

Вярно е, че ЕК налага санкции много рядко, но не е вярно, че те са символични, както преди време, в разгара на протестите срещу "Натура", се бе изказал шефът на Института за пазарна икономика Красен Станчев. Процедурата е следната: ако разбере, че дадена държава нарушава екозадълженията си, ЕК й изпраща писмено предупреждение да се поправи и чака отговор до около 2 месеца. След това изпраща последно предупреждение, вече аргументирано. Ако страната замълчи по въпроса или не спази предписанията, ЕК има право да заведе дело срещу нея в Люксембург. Първоначално съдът не глобява. Ако след време комисията реши, че страната не спазва решението на съда, повтаря процедурата с двете писмени известия. Ако се стигне до второ дело в Люксембург, по предложение на ЕК съдът може да наложи и крайната мярка - парична санкция. След 11 години забежки от екозаконодателствотo на съюза Франция беше глобена заради липса на адекватни режими в един риболовен район - 20 млн. евро еднократно и 57.8 млн. евро на всеки 6 месеца, докато си оправи нарушенията. Това е една от най-солидните глоби на съда, касаещи "Натура". В края на миналата година Полша, член на съюза едва от 2 години, бе заплашена от спиране на структурните фондове (още по-тежка санкция) заради инфраструктурни проекти в птичи зони по прелетния път на птиците Виа Балтика.

Българското правителство очевидно не може да се надява на германска отсрочка, но е очевидно, че нищо не го принуждава да вземе спешно, непопулярно за местните хора и инвеститорите, решение. Всъщност от гледна точка на партийния комфорт на кабинета може да бъде наречено и соломоновско. Проблемът бе замразен, а кой и кога ще го решава, не може да бъде грижа на една тройна коалиция, чийто мандат уж изглеждаше, че свършва чак през 2009 г., но кой знае. Понякога и една "Натура" може да обърне правителствената кола...