Само за една година проблемът със софийската концесия по чистота претърпя неочакван обрат. Бойко Борисов, който, откакто е избран за кмет, публично притиска общинския съвет да прекрати договорите с фирмите по чистота, изведнъж се оказа техният най-отявлен защитник. БСП, която досега беше резервирана към искането на кмета, пък внезапно се активизира, обвини го, че защитава концесията заради личен интерес, и поиска референдум за развалянето й. От тези парадоксални промени в позициите става ясно едно - концесията няма да бъде прекратена, защото липсва политическа воля, а има и някои технически и финансови проблеми. Това обаче ни най-малко не тревожи заиграващите се с нея, защото тяхната цел е съвсем различна. Левите разчитат на силна
PR акция, която да е фактически старт на кампанията
за местните избори. Тяхната основна цел е да ударят Бойко Борисов и ГЕРБ. По всичко личи, че са уцелили правилното място - кметът трудно ще обясни как позицията му по концесията за чистота за една година се обърна на 180 градуса. За Борисов пък смяната на Румен Гайтански-Вълка с някакъв инвестиционен фонд е чудесен изход от задънената улица, в която сам се набута. И фактът, че собственикът на фирмите за чистота може и да се промени, но условията по договорите - не, явно не го тревожи особено.
Какво се случи от миналия януари досега? Малко след като беше спечелил изборите, Борисов поиска извънредно заседание на СОС за прекратяването на концесията. Аргументите му бяха, че договорите са неизгодни за общината и трябва да бъдат развалени. Съветниците се смутиха. Шефът на СОС Владимир Кисьов заяви, че е готов да насрочи такова заседание, но чака специален доклад от кмета. Такъв не последва.
Повечето съветници сметнаха, че е по-добре концесията да се предоговори. И в един глас попитаха кмета - как ще се чисти градът, ако договорите се прекратят? От БСП тогава се задоволиха с коментара, че те така или иначе отдавна искат разваляне и на двете софийски концесии - за водата и за чистотата. С тази разлика, че към водната концесия те са далеч по-активни - дадоха я на прокуратурата, внесоха специален доклад за развалянето й. По отношение на чистотата такава активност не се забеляза. Само откъслечни критики колко много пари се дават за почистването на все по-мръсния град.
Една година по-късно ролите са разменени - БСП натиска за разваляне на концесията, Борисов пита кой ще чисти? На какво се дължи този кардинален обрат в позициите?
Фактът, че моментът на атаката не беше избран случайно, също отвори поле за догадки. Докладът на червените общинари беше внесен малко преди финализиране на сделката между Румен Гайтански и инвестиционния фонд "Икуест" за продажба на фирмите по чистота. Затова и тя постигна голям обществен отзвук. И логично се породи въпросът дали освен политическа
акцията няма и икономическа цел
Като например да разкандардиса чуждия инвеститор да свали цената на фирмите или пък да вкара трети играч, близък до левите? Показателен е фактът, че от "Икуест" в един момент си изпуснаха нервите - свикаха нарочна пресконференция, на която шефът на фонда Георги Крумов заплаши, че ще се оттегли от сделката, ако съветниците не оттеглят искането за прекратяване на концесията. Той дори се среща със соцлидера Сергей Станишев и обяви, че е много обнадежден от разговора. Крумов обаче явно не е разбрал сигналите на премиера, тъй като общинарите от БСП още на другия ден обявиха, че стоят твърдо на позицията си. Седмица по-късно засилиха натиска с искане за референдум.
Общинари от всички политически сили
отричат тази игра на нерви да има връзка със сделката
Според някои цената вече е уточнена и договорът е подписан, чака се само становището на Комисията по защита на конкуренцията и сделката ще бъде финализирана до дни. Тъй че в това отношение колебания не може да има. Фондът със сигурност може да финализира сделката, преди общинарите да се организират и да гледат предложението на социалистите. Доказателство за това е насрещният доклад, внесен от СДС, за анализ на концесията и последиците от прекратяването й. Този анализ ще трае месеци, а процедурата ще се протака поне до края на мандата на този общински съвет.
Не е ясно и коя друга политическа сила евентуално би подкрепила левите. Първоначално зад тази идея застанаха и от НДСВ. За седмица обаче мнението им се обърна. Освен това жълтите общинари не се славят с единно мнение - неведнъж се е случвало четиримата да гласуват различно. В последния момент за прекратяването на концесията се обявиха от ДСБ. Техните гласове заедно с тези на социалистите обаче не стигат, за да мине предложението. Категорично против пък са всички отдясно. "Недопустимо е политическо заиграване с икономически теми, въпросите кой ще чисти след прекратяването на договорите и колко неустойки ще плати София се подценяват", каза миналата седмица шефът на стопанската комисия и лидер на отцепниците от ССД "Демократи за София" Пламен Илиев. Общинарите се надяват и "Икуест" да е по-сговорчив партньор от Румен Гайтански, който с пословична надменност посрещаше всеки техен опит да му се опълчат.
Добре известно е и друго -
нещата в този общински съвет се случват трудно
Нито едно от големите обещания от началото на мандата не стана реалност. Скандалните концесии за чистотата и за водата бяха леко фризирани. Общинска банка беше дълго анализирана, но си остана в ръцете на Христо Ковачки. "Софийски имоти" също бе подробно нищена, но фирмата нито беше приватизирана, нито от нея бяха извадени апетитните имоти.
Да не говорим, че тези съветници имаха възможност на няколко пъти да прекратят концесията за чистота, ако изобщо имаха такова намерение. Първият път беше в началото на мандата, когато обществените настроения срещу нея бяха най-силни. Вторият път беше при промяна на договорите с трите фирми по чистота. Тогава СОС се задоволи с козметични промени. Нищо не подсказва, че третият път ще е успешен.
Има и друг проблем, който е изцяло практически -
кой ще чисти София, ако концесията бъде анулирана?
Идеята на левите е да се прекрати само един от договорите, другите два да останат да действат. Междувременно да се обяви обществена поръчка. След това по същата схема да се прекратят и другите два договора. Левите предпочитат да не коментират факта, че в такъв случай на старите концесионери ще трябва да се платят близо 50 млн. лв. неустойки.
Все пак БСП има основания да очаква, че ще извлече дивиденти от патовата ситуация. Ако искането им за разваляне на концесията изненадващо мине през общинския съвет, те ще са хората, изгонили Румен Гайтански от чистотата. Ако не се приеме - вина за това ще имат всички останали партии воглаве с Бойко Борисов.
В много по-сложна ситуация е кметът. Местният вот е крайъгълният камък в политическата кариера на Борисов. Почти сигурно е, че той ще се кандидатира за втори мандат. Изборите ще са най-добрият тест дали Генерала все още се радва на същото обществено одобрение, както преди година и половина. Затова в момента
Борисов активно се опитва да "глобализира" проблемите на София
и да ги превърне в национални. Той обвини правителството, че не може да запълни дупките по улиците, защото му взело 100 млн. лв. После въвлече премиера Сергей Станишев в спора за балите с боклук. После стовари върху Румен Овчаров вината за скандала и драматичното състояние на преобладаващо общинската фирма "Топлофикация". Борисов винаги отсъства от важните гласувания в общинския съвет, за да може след това да стовари цялата отговорност за непопулярните решения върху общинските съветници. Целта на тая тактика е да се опази имиджът на Генерала. Защото не е тайна, че бъдещето на ГЕРБ е в пряка зависимост от рейтинга на Борисов. Ако Борисов залезе, ГЕРБ бързо би се превърнала в училищен кръжок. Както се случи със ССД, след като Софиянски напусна "Московска" 33. Незавидна участ, нали?
|
|