Не е лесно да го намериш това село. Макар да се води квартал на Кърджали и да е на един хвърлей от центъра на града, не е отбелязано на никоя карта на страната и трябва да разчиташ на навигацията на местните. Всъщност там няма и какво да търси човек, понеже няма нищо особено - едно хълмче, обрасло с къщи. Овце, крави, кал и антиутопична панорама от комини и огромни изкопи заради бентонитовата глина в земята наоколо. Единственото, с което село Пропаст би заинтригувало някого, е фактът, че скоро няма да го има - с особеното усещане, че оттук можеш да скубнеш няколко картинки, които вероятно не след дълго ще съществуват единствено в главата ти.

.....

Около Пропаст е толкова грозно, че чак е красиво. Някогашните хълмове сега са едни внушителни огризки - тук се копае още от 60-те години на миналия век и това е най-голямото подобно находище в страната. Бентонитът е водонепропусклива глина, от която се правят дъна на сметища например. Ето защо в кратерите, оставени от добива, са се образували няколко езера. По някаква химическа причина те са масленозелени, разрязаните скали наоколо пък са червеникави с разноцветни жилки. Вече има тръстики, патици - природата си знае работата. Очаква се в недалечно бъдеще тази сурова рекултивационна красота да сполети и селото, защото то представлява нещо като островче в концесионния план на кърджалийската фирма "Ес Енд Би -Индъстриал минералс", бившата "Бентонит", която копае тук. Проблемът е не че е островче, тъй като щом са тук, хората тъй или иначе явно не са придирчиви към околния изглед. Бедата е, че в последните 2 години някои от земните пластове под островчето постепенно се свличат към находищата - къщите от тяхната страна се цепят, защото пластовете се разместват при ваденето на глината. Десетина вече са белязани от отчетливи вертикални пукнатини като опасни за живеене. От община Кърджали



даже са евакуирали 2 семейства



в общински апартаменти. Докато те са там, общината трябва да ремонтира къщите им. Дали се е знаело, че ще се случи нещо подобно, не е ясно - тепърва по настояване на кърджалийския кмет Хасан Азис фирмата ще прави геоложки проучвания, за да се установи какво става със земята отдолу и какво следва за селото. Решението дали Пропаст да остане, или обитателите му да се изместят, предстои.

Никой - нито фирмата, нито общината, не е поискал съгласието на местните за добива. Това обяснява на криво-ляв български Ахмед Юсеин, един от потърпевшите, чоплейки семки. Неговата двуетажна къща също е сцепена от горе до долу. Идвали са от няколко телевизии да я снимат, но операторите не са се престрашили да се качат горе. А и там няма нищо за снимане - една празна стая, чийто под е на дупки - или материалът в него е излязъл ялов, или земният пласт отдолу му е видял сметката при разходката си, или и двете. В антренцето на горния кат пък са складирани кашони с пастали тютюн. Не е могъл да го продаде и вече никой няма да го купи. "Вече няма да садя нищо", заявява той гневно, очевидно изстрадал заключението, че от тази работа не се печели. Има да го пуши тоя тютюн още дълги години, стига да не му падне къщата на главата. За Ахмед е опасно да живее тук, но на него май не му пука особено, осланя се на късмета си. Живее с овцете си, за които си има отделна кошара. От време на време играе карти с приятели. Недалеч от дома му, там, където е някогашната автобусна спирка, сега ръждясала, има едно магазинче, а пред него -



фургон с масички и едно тесте карти



Двамата му синове не са тук, единият работи в Кърджали, другият - в Германия. Не му помагат с пари, разчита на овцете - "притрябвали са ми", махва той ядовито, прикривайки неумело огорчението си. Докато поднася слънчогледа към устата си, от ръкава му се подава нещо, което никак не се връзва с общия му стил (синьо работно палтенце, вълнени панталони и мърляво кепе) - модерен часовник на черна кожена каишка. "А, това ли, ухилва се човекът, синът ми го подари за Нова година". Часовникът е марка "Оксет", от онези, които вървяха безплатно с някакви СИМ карти на "Глобул". "Абе, аз съм сам, ами ей тук живеят десетина и къщата им е на същия хал; и деца има", казва човекът, докато минаваме покрай един двор. До вратата идва една възрастна жена, усмихната и приятно изненадана от фотоапарата. Казва се Хатидже, на 68 е и живее тук с фамилията си. Нейното родно село сега е на дъното на яз. "Кърджали", някогашната власт я е изселила тук заради изграждането му. Сега се канят да я местят някъде другаде заради бентонита. Не говори грам български, но разбира въпросите ми, а Ахмед превежда. На езика ми е да питам защо още не са спретнали нещо като референдум, но едва ли има смисъл.

Наоколо има и необитаеми, но запазени къщи. Те са на изселници, които през лятото се прибират от Турция. Неколцина от тях благородно са отстъпили домовете си на обитателите на нацепените къщи. Отговорник за това място е кметът на съседното с. Сипей, Ердинч Мюмюн, който е на този пост "от началото на промените". То е на половин километър оттук. Преди да тръгнем,



Ахмед настоява да ни покаже друга една къща,



изоставена. Отвън фасадата й си е съвсем наред, но вътре, в двора, гледката е апокалиптична: външните стени са се срутили и са оголили стаите, в които още си стоят шкафовете и други мебели. Както един млад мъж обяснява по-късно, общината не е издавала на хората разрешителни да си разширяват и стягат къщите, понеже "още преди 40 години е било решено, че това село ще се маха".

Сипей за разлика от "братчето си" е богато село - това личи по магазина и хубавите нови къщи в него. И то обаче е под угрозата на свлачищата. Около 2030 г. според концесионния план изкопите трябва да стигнат под него, заличавайки някогашната писта за мотокрос между двете села, която и досега е маркирана от закопани до половина в земята автомобилни гуми. Кметът Мюмюн се е усетил овреме за наближаващата опасност и е бил тревога в градската община. Колкото до Пропаст, той е съгласен обитателите на уязвимата част на селото да бъдат изместени, но при условие че ги обезщетят справедливо. "Щом искат парцелите ни, ние сме в изгодна позиция и можем да искаме и 10 пъти повече от това, което даваме", ядосва се Мюмюн и посочва на една кадастрална карта мястото, където вероятно ще бъдат изместени хората. Според него в Пропаст живеят хора от едно 100 години. Той е накарал и всички сипейци, които имат земи, попадащи до концесионната зона, да си извадят нотариални актове, с които да се явят в съда, ако един ден се наложи. "Когато са давали концесията, не са се допитали до нас, концесията обаче трябва да се поднови след 2 години и този път няма да ни прескочат", категоричен е кметът.