В нашето време, което още не е дефинирано от историците и най-вероятно скоро няма да бъде, ние сме свидетели на различни цивилизационни парадокси. При всички положения независимо от хвалбата на политиците от всички бои, че успяхме да влезем в Европа, днешното положение на нещата не отговаря на очакванията на хората, които започнаха реформите през 90-те години. Не става дума само за окаяното ни социално-икономическо положение, което е мизерно. За сравнение само ще кажем, че 17 години след военната криза от 20-те години на ХХ век България е била водеща икономическа сила в района. Така че това, което се нарича "преход",
очевидно е трайно замислена мизерия
на българския народ, която скоро няма да приключи, независимо от това коя политическа сила ще дойде на власт. Но социално-икономическото положение не е най-важното. По-важно е морално-културното състояние на нацията, защото понятието "битие" има много дълбинни философски измерения, които засягат най-вече идеите в цивилизацията. Затова редно е да се запитаме като какви ще бъдем определени в бъдещите проекти на ЕС? Фактът, че госпожа Меглена Кунева е комисар по потребителски въпроси в ЕС, май показва, че скоро няма да бъдем допуснати като фактор в същностното идейно пространство на общността. Обстоятелството, че
старобългарският и славистиката не се изучават като висши предмети
в образованието на еврозоната, е притеснително. За разлика от нашето мижаво интелектуално присъствие гръцката философия и литература са задължителни учебни дисциплини в реномираните висши училища на Запада. Гръцката идентичност е гарантирана заради класическата култура, която чете и пише на гръцки и латински. Затова гръцката национална кауза е защитена на всички равнища. На нашата православна и славянска идентичност обаче й предстои дълъг път, за да бъде призната като културен идеен фактор в ЕС. За да бъде утвърдена нашата национална кауза, значение има не само мнението на европейските философи, които са конструктори на модерното битие, но и нашата визия за нас самите. По този въпрос се обръща малко внимание от страна на властимащите. Музикантите и спортистите
окупираха местата на публичната известност,
която в последните години се споделя и от археолозите. Идеите в спорта, музиката и археологията обаче не носят оригинален български произход. Тук ние сме адепти на чуждо цивилизационно мислене, което не отговаря на културните традиции на българския народ. От нашето автентично историческо битие е известно, че културни водачи на българите винаги са били воините и книжовниците. Те са гарантирали независимостта на нацията през вековете и когато не сме имали блестящи воини и книжовници, ние сме били под робство. Затова двете идеи на свободното Трето българско царство са били чрез военна подготовка и образование да се постигне просперитетът на нацията. Икономиката и технологизацията са вторични задачи, защото ако един човек не е свободен и образован, икономиката и технологиите стават подчинени сфери на външно влияние. Ние по време на протестите през 90-те години не искахме от нация воин и книжовник да станем участници в развлекателни шоупрограми, с които днес България е залята. Направихме промените, защото искахме суверенна и силна България, продължител на традициите от Средновековието, което в манталитета на българина продължава чак до Голямата модернизация от 1944 година. Успехите на българската наука и култура след 1944 година пък доказват, че ние сме способни и за висша цивилизационна дейност. Тези същностни народопсихологически черти днес са потискани
чрез насаждания манталитет на тариката и шоумена,
който заради пари и известност е готов да се подиграе с най-святото у нашия национален характер. Затова, преди да искаме от Европа да ни приеме като съавтор на мащабни философски проекти за бъдещето на Съюза, сами трябва да си направим вътрешна подредба на ценностите, които нашето минало на рицари и книжовници ни е завещало. Иначе принизеното ни положение през комунизма като по-малък цивилизационен брат на СССР ще бъде продължено, но с друга философска и езикова изразност. Непременно трябва да се освободим от ниската тарикатска култура на прехода, за да заявим ефективно нашата претенция на стар и културен народ, комуто не занаятчийските тракийски съкровища, а рицарският средновековен дух и славянобългарската писменост са му отредили място като самостоятелен културен субект в историята.