На теория всичко би следвало да е така прекрасно, както и мотивите, които го обосновават. А концентрацията би трябвало да е отдавна олапала всеки по-малък околен бизнес, докато останат само броени на пръсти китове на индустрията. Защото



аргументите са за титаните,



за които е измислена красивата приказка за икономията на мащаба: колкото по-голям е един производствен организъм, толкова по-малко разходи на единица продукция ще хаби той. Ако се слеят три завода, гласи тази теория, ще махнат двама президенти и ще остане един, ако преди са седели двадесетина души в бордовете, ще останат половината. Няма да има нужда от три снабдителски отдела, а ще се съберат най-добрите от трите в едно, няма три пъти да преценяват едни и същи оферти, а ще купуват три пъти повече от едно място. Ще се свият разходите за реклама, транспорт и логистика. И така нататък. Толкова е логична тази апология на гигантизма, че от десетилетия за концентрацията в бизнеса се говори само в хвалебствена приповдигнатост като за новите дрехи на царя. Знае се,



пазарът обича гигантите



и възнаграждава с оптимистични цени практически всеки акт на сливане и поглъщане. Съобщете на борсата, че компании А и Б се сливат (които и да са те!), и в над 90% от случаите акциите и на двете ще тръгнат нагоре. Само кажете, че корпорация В купува някой конкурент, и цената й се вдига. Пазарът върви след победителите. Един дори бе измислил начин да изчислява ефекта на катапулта. От масата и момента преди сделката на сливащи се компании се бе изхитрил да смята колко ще скочи цената след сделката. Не му казвам името, защото се издъни страхотно с тези сметки. Макар да ги бе нагодил човекът що-годе за минали случаи на концентрация, те така и не дадоха смислена прогноза при предстоящи сделки. Макар че икономистите и особено финансовите анализатори да мразят да говорят за това,



животът се подиграва с всички



теории на мащаба и апологии на концентрацията, че и с целия световен финансов пазар наведнъж. Затова не е прието да се говори, но статистиката е категорична - случаите на успешна концентрация са далеч по-малко от несполуките. (Тук не става дума за дребни покупки, като например европейска финансова група да купи българско банче, което има балансово число, колкото един по-солиден клон на купувача. Такава концентрация е пренебрежима.) Почти винаги, когато заглъхнат фанфарите и заговорят цифрите, излиза, че резултатите след сливането са под очакванията. Изключение е сливането да увеличи пазарния дял. Като се слеят две фирми, примерно с 8% и 5% от пазара, до месеци след това общият им пазарен дял ще се окаже по-скоро 10%, отколкото 14%. Теорията има отговор и за този "алогизъм" в брилянтната теория за мащаба. То било



преболедуване на фузията,



някакъв антимеден месец, бебешка жълтеница, следбрачен шок. Корпоративните организми веднага се стресирали от очакваните размествания на бюра, демотивирали се от неизбежните съкращения на работни места. А синергията още не се била проявявала. Тя впрочем много рядко се проявява в онзи сияен образ, който й рисуват учебниците. Аксиоматично е правилото, че след сливане корпорациите забавят ръста си. Съвсем друг е случаят, когато една бързо растяща компания изкупува конкурентите си, а успешният й бизнес модел ползва живата маса на изкупените фирми като храна за собствената си експанзия. При статични сливания, мотивирани уж за заздравяване на позициите, силно личи



мозъчният дефицит



в набъбващите корпоративни бюрокрации. Расте масата на бизнес гиганта. Мозъчето му остава същото. Бордът му се движи все в същите рутинни канали, само че с порасналата маса се увеличава ентропията на системата. Чиновниците си отварят все повече работа един на друг, десетки часове заседават, за да съгласуват общите си действия. За да се поддържа ред, се налагат ограничения на правомощията за решение, гигантът става все по-тромав. Забавените реакции неутрализират ефекта от механичното нарастване. Твърде често концентрацията има неочакван ефект:



двама се сливат, трети печели,



и обикновено това е някой гъвкав и агресивен конкурент. Когато след сливането надутият гигант се свива, все някой печели изтървания пазарен дял. Това особено ясно се вижда в банковия сектор, защото клиентите и парите им бързо преминават от една банка в друга. На мъничкия български банков пазар тази година предстои есента на сливанията. Пет от първите петнадесет банки ще се бракосъчетават по едно и също време. Цяло чудо ще е пазарната структура да остане непокътната. Кой ще спечели от разместването? Ще знаем догодина по това време.