|
| Емил Спахийски |
В случая вече няма никакво значение истина ли е, че ДПС е финансирало "Атака", или не. Твърдите глави в националистическата партия няма да повярват на това, ако ще да видят с очите си Волен в прегръдка с Доган. Те ще изтълкуват ситуацията, в смисъл че Сидеров души душманина. На другия полюс са умните глави, противниците на "Атака", които са твърдо убедени, че Сидеров е гушнал милион и нещо погански грошове. На тези, които не им пука, няма да им пука и след поредния скандал, а разочарованите ще отидат при следващия популист.
Случката обаче си струва да се разгледа поради простия факт, че Волен Сидеров стана жертва на същия манталитет, който го превърна в политик - манипулациите.
Да правиш секс с животни
В американската практика по политически дебат има един метод, който може да се нарече с бруталното "секс с животни". Той се заключава в нещо много просто. Трябва да обвиниш опонента си в нещо абсурдно, но не невъзможно. Например, че като дете се е заигравал с козичките. Целта е противникът да започне да отрича. Колкото повече отрича, толкова повече оставя впечатлението, че действително е правил нещо нередно. Едва ли някой може да ме убеди, че Волен Сидеров е обядвал с Ахмед Доган и са си разменяли услуги срещу суми. Това обаче не означава, че е невъзможно да има документи, които доказват невъзможното. Турска партия дава пари на български националисти е абсурдно обвинение, но не е невъзможно. Наличието на опасен враг мобилизира хората. Ето защо за повечето хора звучи убедително тезата - ДПС налива пари в "Атака", защото електоратът на турската партия ще се стресне от националистическата опасност, ще се мобилизира и ще вкарва повече депутати на движението за цялото му съществуване.
Убедителността обаче рядко има връзка с истината
Това доста добре го знае и лидерът на "Атака", понеже цялата му кариера на политик почива върху логични тези, които са далеч от истината. Само един пример - сред колегите се разказва легенда за пословичната ненавист на Сидеров към евреите. Историята е следната: завалява дъжд, страната е наводнена и Волен пише в статията си, че за дъжда са виновни евреите. Вика го главният редактор и му казва: "Волене, не си прав, евреите нямат нищо общо." Волен обаче е упорит. "Слушай, казва му редакторът, това е природа - облаци, високо атмосферно налягане, циклони, антициклони, влага, дъжд. Човекът няма власт на тези неща, нали?" "Човекът може и да няма вина, евреинът обаче има", отвръща Сидеров.
Всичките конспиративни теории за заговори срещу българския народ от страна на масонските ложи, евреите, турците са патент на най-висшия атакаджия. Повечето от тях звучат адски логично, защото са подкрепени с неопровержими доказателства, като това, че повечето българи живеят зле. Само дето няма никаква причинно-следствена връзка между красиво навързаните в статиите и теориите факти. Реалността е съвсем различна.
Волен добре знае това. И неслучайно е бесен на колегите. Той усеща как
лесно го работят по неговия собствен сценарий
Популизмът затова е опасен, защото намира логични теории за сложни процеси. Хората не слушат партийни платформи и програми. Никой нормален човек не се интересува от заложените в документите растежи, реформи, фискални политики и фитинги. Хората искат някой да се качи на трибуната и да каже: "Турците са виновни за положението ви - този ви краде, онзи ви обира." Един логичен враг създава смисъл на твоите страдания, вкарва ред в сложното ти ежедневие. Точно поради тази причина повечето ни политици са по-скоро медийно явление, отколкото плод на последователна политика, било то лява или дясна. Отричането на отсрещния, добрата реч, божествената воля да лепиш етикети дава физиономия на политиците. Такива сме виждали много, но Волен е особен, защото е най-яркият пример в българската политическа история на политик, излязъл от редовете на собствените си писания, от ефира на собственото си предаване. Много журналисти са ставали политици, но Сидеров е единственият, който създаде свой собствен абстрактен ред в съзнанието на хората, и сега си пати от него. Измислените теории, които го правят силен, могат и да го погубят, защото противниците му го унищожават със собствените му измислени средства. Затова звучи фалшиво
атаката му срещу собствения му медиен симулиран свят
Адски тъпо е да връхлиташ със стотина гавази в редакцията на който и да е вестник, за да търсиш опровержение. Звучи така, сякаш се оправдаваш за заигравки с козички, които никога не си виждал. Още по-тъжно и тъпо е, когато атакуваш вестника, в който си написал първите си теории за конспирации. Няма значение какво точно си е мислел Волен Сидеров, нахлувайки в сградата на Пресгрупата. Има значение, че Волен Сидеров се хваща на провокации като гладен шаран на тлъста стръв. Има значение, че популистът не е способен да се справи с ролята, която сам е написал и затова си спечели своята "Златна малина". Има значение, че ние, журналистите, имаме силата да създаваме политици, имаме силата да ги унищожаваме. В известен смисъл сме съучастници на своя колега Волен Сидеров, защото той в медиите се роди, може би и там ще изчезне.
|
| Волен Сидеров - журналистът, който успя да осребри конспиративните си теории на политическия фронт. |
|
| Депутати от партия "Атака" и техни привърженици нахлуха в редакцията на вестник "168 часа". |
Трябва да си сляп, политически неграмотен, дза не живееш в Бг или да си дребен манипулатр, за да твърдиш това. От Карлович до Дмитриевич, от Вагинщайн до Паси, от Продев до Ал Бож 10% - все мръсна антибългарска конспирация. Или протурското ДПС не е конспирация срещу българите? Долна статия 
168 часа” благодари на Сидеров, после излъга, че бил щурмуван
