|
| Светла Костадинова |
Светла Костадинова е изпълнителен директор на Института за пазарна икономика. Работи в ИПИ от 2001 г., а от 2004 г. е старши икономист. Родена във Варна, където завършва икономически техникум. През 2001 г. получава степен бакалавър, а през 2005 г. става магистър по финанси от Университета за национално и световно стопанство.
- Г-жо Костадинова, ИПИ внесе дълъг списък от 42 мерки в Министерството на икономиката, което събира предложения за най-наложителните промени в социално-икономическата политика и бизнес средата, които да залегнат в законодателството и в рамката на бюджета за 2008 г. Кои ваши идеи очаквате да се приложат и кога?
- Някои могат да се осъществят още тази година. Въпросът е дали управляващите ще се ориентират в нашата посока. Настояваме например най-сетне да започне да се изпълнява чл. 3 от Закона за ограничаване на административните режими, според който чиновниците не могат да изискват гражданите и бизнесът отново да носят документи, които вече са вписани в регистър или са представени пред друг орган. Безумие е хората да бъдат разкарвани по гишета в пет ведомства, за да внасят един и същ документ, който би трябвало да е достъпен по служебен път.
Предлагаме и силно намаляване на броя на лицензионните режими - 76, по който в момента сме на едно равнище с Киргизстан. Трябва да се доближим до Дания, Естония, Финландия и Полша, където има само 10 вида лицензи.
- Какво трябва да се промени в Закона за нормативните актове?
- Предлагаме да се включи изискване всеки нормативен акт да се внася с оценка за въздействието му. Да се видят ползите и разходите - за бизнеса и за администрацията. И ако разходите превишават ползите, очевидно е безсмислено и дори вредно да се приемат такива актове. Ако погледнете проектозаконите в базата на Народното събрание, ще видите масово мотиви от по една страничка и без никакви числа. Често вносителят изобщо не е правил анализ.
- По традиция настоявате от Търговския закон да отпадне изискването за минимален капитал при регистриране на фирма?
- Защото е спирачка без икономическа логика и трябва да се премахне. Вижте изследването на Световната банка за правенето на бизнес - много страни са премахнали това изискване. Защо да товариш прохождащ бизнес с такова задължение? Има страни, в които стартът на фирма е толкова улеснен, че само се проверява дали името на новата фирма вече не е заето и държавата казва на предприемача: Действай, наемай хора, плащай данъци!
- Когато навремето ИПИ първи заговори за 10% данък печалба, идеята звучеше еретично и предизвикваше ехидни усмивки. Днес ниският корпоративен данък е факт, а вие предлагате изравняването на ставките на ниво "десятък" да продължи и с личните данъци. Не е ли утопия, при положение че в момента доходите се облагат с между 20 и 24%?
- Знаете нашия принцип - колкото по-ниски са данъците, толкова по-охотно и от повече хора се плащат. Практиката и у нас показа, че сме прави - намаляването на осигурителното бреме не накърни интересите на бюджета, предишното намаляване на данък печалба също.
- Изненада ли ви статистиката на НАП, че само 1/3 от фирмите в България са ефективни, а 2 от всеки 3 предприятия са на загуба или с нулев резултат?
- Това говори, че фирмите използват възможностите за амортизации, различни счетоводни практики за намаляване на плащанията към бюджета. Но искам да подчертая, че за нас ниските данъци не означават само, че съществуващите фирми ще плащат по-малко, а по-скоро, че ще насърчат нови хора да започнат бизнес, ще привлекат и нови чуждестранни инвеститори. Бюджетът не се пълни само от данък печалба, създаването на нови фирми ще донесе нови работни места, ще се плащат повече осигуровки, повече заплати, повече подоходни данъци. Просто данъчните намаления имат много други ефекти освен директното спадане на данъчната тежест.
- ДДС отсъства от вашия пакет предложения? У нас ставката е 20% и е сред високите в рамките на ЕС?
- За момента смятаме, че облагането на труда е по-важно, затова сме се прицелили в понижаване на подоходните данъци и на осигуровките.
- Има доста спорове колко свободни да бъдат общините в определянето на нивата на местните данъци и такси. Вие предлагате да се фиксират само тавани?
- Да, според нас в Закона за местните данъци и такси трябва да се определят единствено максимални ставки. Общините трябва да получат възможност да се съревновават помежду си. Както в рамките на ЕС България се опитва да привлече повече инвестиции с по-ниски данъци, така и на национално ниво общините ще се състезават данъчно. А таван трябва да има, поне на началния етап на по-голяма финансова самостоятелност на местната власт, защото някои общини може да залитнат и да се опитат да напълнят своите бюджети с неприемливо високи данъци.
- И сега някои общини доста залитат - вдигат разни такси и въвеждат нови, измислят разни лицензи и разрешителни, за които да събират пари.
- Правят го точно заради орязаната им самостоятелност. А когато общината получи правото сама да решава, ако иска да привлече инвеститори, тя ще направи всичко възможно те да могат да се регистрират бързо, евтино и ще намали местните данъци и такси. Ето защо не бива да има долни прагове - примерно даден данък да не може да е под 10%. Защо да се пречи на една община да свали данъците, ако е убедена, че така ще привлече повече инвестиции?
- Кой общински данък е толкова важен, че размерът му да разпалва сериозна конкуренция?
- Такса смет например, която всъщност е данък. За бизнеса това задължение е много важно, особено за по-големите фирми. Въпросът е да се даде простор на всяка община да си изгради своя политика спрямо бизнеса. Когато има самостоятелност, местната власт ще узрее и за реформи в администрацията. Има общини, които са пренаселени с чиновници, в други пък не достигат хора.
- Защо искате да закриете държавните съдебни изпълнители?
- Държавата трябва максимално да се оттегли и каквото е възможно от дейностите да се даде на частния сектор, защото той го прави по-добре. В цяла Европа съдебното изпълнение е частно. Полша, Литва, Латвия, Естония, Румъния също преминаха директно към 100% частно съдебно изпълнение. Само България е избрала смесен модел.
- У нас частните съдебни изпълнители работят само от година, а вече се доказаха - бизнесът разчита на тях, все повече държавни ведомства търсят услугите им, защото са по-ефективни. Защо тогава трябва да има държавни изпълнители?
Предлагаме също и да се осигури национална компетентност на всеки съдебен изпълнител. Сега има регионално разпределение - където е регистриран съдебният изпълнител, там да практикува. Това е излишно ограничение. Ако изпълнителят има добър екип, опит, реноме, клиенти ще го търсят от цялата страна - защо трябва да бъде закрепостен в един район?
- Предлагате и отпадане на тарифата за таксите, но няма ли опасност услугите на съдебните изпълнители да поскъпнат прекалено?
- Няма никаква опасност, стига да не се налагат ограничения и квоти. Има голям интерес към тази дейност, все повече държавни съдебни изпълнители преминават към частния сектор. Когато има достатъчно голям брой играчи на пазара на тези услуги, те ще се състезават за клиенти и чрез тарифите, и чрез качеството на услугата. Тарифата е спирачка за конкуренцията.
- Искате повече свобода и в областта на нотариалните услуги - премахване на тарифата за таксите и на забраната за реклама, отпадане на квотите …
- Законът казва: на 10 000 души се пада един нотариус. Това е алогично ограничение. Вярно е, че и в някои други европейски държави също има подобно ограничение, но вече се обсъжда премахването му. Има и изрична препоръка на Европейската комисия по въпроса. ЕК посочва, че фиксираните и минималните цени пречат на конкуренцията и трябва да се премахнат.
- Защо сте против минималната работна заплата - тя съществува и в доста страни от ЕС?
- Ще дам елементарен пример - имате ливада и тя трябва да бъде окосена. Предлагате на момчето от съседната къща да свърши работата срещу 40 лева и то приема. Но идва инспекторът от Агенцията по заетостта и казва - не може, законът повелява да му платите 80 лева. Какво правите вие тогава? Отказвате се, защото няма смисъл да плащате толкова скъпо. Така губите вие, губи момчето, губи и държавата, защото, вместо да прибере някакви данъци, трябва да се грижи за безработен.
Какво се случва, ако един строителен предприемач има нужда от общи работници, но не иска да им дава минимална заплата, а по-малко. Те остават без работа, а той - без работници. Или ще ги наеме на черно - няма да им плаща осигуровки, те няма да внасят данъци и т. н.
Има хора, които предлагат труда си, и други, които ги търсят. Те ще се срещнат на пазара и сами ще се разберат за цената, зависи каква е работата, какви са условията, в кой град, кой сезон и т.н. Не е работа на държавата да се меси, да посредничи в тези отношения.
- Предлагате да се освободят за приватизация поне половината "свещени крави" от забранения списък?
- Приватизацията отдавна трябваше да е приключила. Другите икономики в преход го направиха и вече забравиха.
- Но каква е ползата от приватизацията на електроразпределителните дружества например? Досега виждаме само минуси, и то потресаващи?
- Тук стигаме до въпроса как държавата прави приватизация, какво цели, какви условия и изисквания поставя пред купувача. Дали гони висока цена на сделката, или търси гаранции за високо качество на услугите и разумни цени след приватизацията, дали поставя ясни правила за работа след приватизацията. Правило №1 е, че трябва да има конкуренция. А сега няма, вие не можете да си изберете доставчика на ток.
