Съюзници разбойници! Така в една песен българите са нарекли довчерашните си съюзници - сърбите и гърците, малко след като те заграбват изконни наши земи в Македония и Тракия през 1913 г. Големият исторически въпрос е защо не сме прозрели, че съюзниците ни са разбойници още преди да сключим съюз тях, но това е друга тема.

Неприятното от днешна гледна точка е, че това определение продължава да е доста актуално за нашите южни и западни съседи. С гърците отново сме съюзници в рамките на ЕС, където вероятно някой ден ще влязат и сърбите. Ще е грешка и глупост обаче да си затваряме очите пред факта, че нищо старо не е забравено и нищо ново не се е случило в отношенията помежду ни.

Само преди няколко дни снимката на бившия югославски президент Зоран



Лилич и либийския лидер Муамар Кадафи



шестваше по страниците на българските вестници. Лилич сърдечно поздравяваше Кадафи в либийския гр. Сабха по случай удостояването му с доктор хонорис кауза от частния белградски университет за приложни науки "Мегатренд". Либийската агенция "Джана" предаде, че една от причините титлата да се присъжда на Кадафи е борбата му в защита на човешките права.

Ако преди няколко години ние наистина сме се надявали Лилич да посредничи за спасяването на нашите медици, значи прозорливостта ни не е мръднала въобще от хиляда деветстотин и балканската война насам. Но да речем, че Лилич е бивш президент на несъществуваща вече държава, а университетът, направил Кадафи доктор, е частен и това не е официалната сръбска позиция. Няма как обаче да подминем коментарите на сърбина по повод делото в Либия. Той обясни, че видял 450 деца, които са осъдени на смърт, без да са виновни, но никой от България не е дошъл да им помогне. "Никой няма право да упрекне никого в недемократичност", отсече още експрезидентът. Според него проблемът нямал нищо общо с политиката.

Както и да го погледнеш,



това е вземане на страна по делото,



при това не тази на съседна славянска и православна България. Ако наистина е посредник от 2 г. между президента Георги Първанов и либийския лидер, Лилич би трябвало да е наясно, че делото вече е в своята кулминация. А отношенията между Либия и България и техните народи са сериозно обтегнати. Добросъседството изисква ако не подкрепа, то поне неутралност в такава сложна и деликатна ситуация. Види се обаче то не е приоритет за Лилич, що се отнася до България. А вероятно и за Сърбия като цяло. Фактът, че изборите в началото на годината бяха спечелени от крайнодясната Сръбска радикална партия (СРП) на Воислав Шешел, чийто лозунг е "Велика и неделима Сърбия", е красноречив за отношението на сърбите към нас.

Що се отнася до нашите нови стари съюзници гърците, те очевидно никак не са щастливи от това, че и ние сме вече в ЕС. Доста време мина, преди гръцките митничари да започнат да пропускат безпрепятствено българите през границата си и да се откажат от навика си да ги третират като потенциални престъпници.

Съвсем наскоро у нас бе



шефът на гръцкия парламент Ана Бенаки



Разгеле, тя изказа подкрепа за медиците ни. Всичко останало обаче бяха по-скоро общи приказки за добросъседски отношения, в които едва ли и самата Бенаки вярва. Нейният български колега Георги Пирински за пореден път заяви, че много договорености за ГКПП и инфраструктурата между двете страни трябва да бъдат доведени докрай. На което Бенаки отговори мъгляво, че има сходство във вижданията за активизирането на постигнатите споразумения за свързване на Южна България със Северна Гърция. Интересно какво има предвид под "активизиране" Бенаки. За откриването на пътя Гоце Делчев - Драма и ГКПП Илинден - Ексохи на съседите им трябваха 10 години. Трудно е да се повярва, че протестите на гръцки екологични организации, че трасето минава през регион, който се използва от балканската кафява мечка за миграция, са били спонтанни. Натрапчивата истина е, че



гърците май са доста притеснени



от влизането ни в ЕС и падането на границата. Те много добре знаят, че днешна Северна Гърция продължава да си бъде Южна България, независимо от всички техни мероприятия години наред по въпроса. Всеки, който е ходил в Солун, не може да не е усетил хладното и враждебно отношение на тамошните гърци към него, когато разберат, че е българин. То се дължи именно на този факт. Със сигурност гърците ще отлагат свързването на двата района, докато могат.

Така че нашата балканска политика би трябвало да отчита всички тези фактори и да реагира адекватно. Засега обаче тя май се изчерпва със зъбене на Македония да не ни краде историята. Не че това не е важно. Далеч по-важно е обаче действията или бездействията на сърби и гърци, които са в ущърб на нашите интереси, също да получават съответния отговор. Влизането в ЕС отваря много възможности за решаване на националния ни въпрос. Остава само да се надяваме, че сегашните ни политици ще са по-гъвкави и по-разумни от предшествениците си преди век.