Нов силен удар бе нанесен срещу доверието към Белия дом, след като бившият началник на канцеларията на вицепрезидента Дик Чейни бе обвинен във възпрепятстване на правосъдието, лъжесвидетелстване и лъжа на ФБР по случая с разкриването на самоличността на агент на ЦРУ.

Процесът продължи седем седмици и съдебните заседатели признаха Либи за виновен по четири от петте обвинения, които му бяха отправени. Обикновено спокоен в съдебната зала, при произнасянето на решението на съда Либи просто примигваше. Защитниците му незабавно заявиха, че ще искат нов процес, а ако това не стане, то ще обжалват. Теоретично Либи може да получи присъда от 25 години затвор, но най-вероятно той ще бъде осъден на доста по-малко.



Случаят започна от разследването



как през юли 2003 г. е изтекла информация за самоличността на работещата под прикритие агентка на ЦРУ Валъри Плейм, чийто съпруг и бивш посланик Джоузеф Уилсън бе яростен критик на войната в Ирак. Самоличността на Плейм бе разкрита няколко дни след като Уилсън публикува своя статия във в. "Ню Йорк таймс", в която разобличи твърденията на Белия дом, че Саддам Хюсейн е купил уран от Африка, и обвини администрацията на Буш в умишлено манипулиране на данните, получени от разузнаването преди войната. Либи не бе обвинен, че е съобщил името на агентката нарочно, което е криминално престъпление. Той е нарушил закона, като е излъгал ФБР и съдебните заседатели. Либи поддържаше тезата, че е научил коя е Плейм от репортер два дни преди името й да се появи в медиите.

Някои от най-известните журналисти във Вашингтон свидетелстваха, че лично Либи им е казал, че съпругата на Уилсън работи за ЦРУ.

Адвокатите на защитата отстояват позицията, че ако клиентът им е направил грешка, то това се е дължало само на факта, че



имал лоша памет, дължаща се на претовареността му



от работата. Съдебните заседатели решиха, че Либи направо е излъгал. Един от заседателите обясни мотивите за решението им. Според тях Либи е действал така, за да се прикрие участието на вицепрезидента в кампанията за дискредитиране на бившия посланик.

В свое изказване Дик Чейни заявява, че е "много разочарован от решението на съда". В Белия дом настроението беше доста мрачно. Джордж Буш уважава решението, но бил "натъжен за Либи и неговото семейство", заяви говорител на Белия дом.

Луис Либи не е само най-високопоставеният служител в администрацията, който се изправи пред съда - и сега е признат за виновен - по обвинения за криминално престъпление. Като шеф на кабинета на най-влиятелния вицепрезидент в историята на САЩ той бе един от двамата или тримата най-важни съветници на Белия дом след президента и вицепрезидента.

Процесът, в който нито Либи, нито пък бившият му шеф даваха показания,



не хвърли нова светлина върху разузнавателните доклади



за оръжията за масово поразяване, използвани за оправдаването на нахлуването в Ирак през 2003 г. Но пък бе разкрита маниакалната чувствителност на кабинета на вицепрезидента към всяка атака срещу използването на информация, дадена от разузнаването преди войната и решителността й да не приема критиките.

От една страна, съдебното преследване създаде образец за нарушаване на закона, насърчаван от самия Чейни, който се поинтересувал кой е Уилсън и дали е бил изпратен на Африка като на "пикник", организиран от неговата съпруга. Признаването на Либи за виновен още повече опетнява репутацията на Буш и Чейни. Одобрението към вицепрезидента е по-ниско дори и от това към президента.

Либи, изглежда, е "изкупителната жертва", на която е било възложено от вицепрезидента да разговаря с репортерите, заяви Денис Колинс, един от 11-те съдебни заседатели. Имаше "много голямо съчувствие към него", допълни Колинс. Накрая обаче заседателите не можели да повярват, че човекът с невероятен усет към детайлите под клетва е заявил в съда, че



просто е забравил кога и с кого е обсъждал г-жа Плейм



Специалният прокурор по делото Патрик Фицджералд отхвърли предположенията, че е обърнал по-голямо внимание на случая, отколкото е заслужавал. Фицджералд бе определен за специален прокурор през ноември 2003 г., след като Министерството на правосъдието започна разследване за изтичането на информация по случая "Валъри Плейм". "Не можем да избягаме от фактите , които знаехме през декември 2003 г. Всяка лъжа, изречена под клетва, е нещо много сериозно", казва той.

Обжалването на Либи може да се проточи много месеци и да мине през различни съдилища, като вероятно ще стигне чак до Върховния съд. Ако случаят не е приключен до избора на нов президент на САЩ през ноември 2008 г., то Буш може да помилва Либи.

Хари Рийд, който е лидер на демократите в Сената, категорично се противопостави на тезата за помилване на Либи. "Време е да се потърси отговорност от някой от администрацията на Буш за кампанията, целеща манипулирането на разузнаването и пренебрегването на критиките към войната."





---каре---

Застъпникът на загубената война



До октомври 2005 г. Луис "Скутър" Либи бе шеф на кабинета на вицепрезидента Дик Чейни и имаше много голямо влияние в Белия дом, особено по въпросите, свързани с националната сигурност. Той бе сред най-големите привърженици на войната в Ирак и помогна за разкриването на досието, което държавният секретар Колин Пауъл разкри пред ООН през пролетта на 2003 г.

Бившият адвокат Луис Либи се присъединява към правителството в началото на 80-те години, когато отива в Държавния департамент по времето на бившия си преподавател по право Пол Улфовиц. След кратко завръщане в частната сфера Либи отново започва работа при Улфовиц в Пентагона през 1989 г. Той е сред основателите на т.нар Проект за нов американски век - дясна организация, която е за свалянето на Саддам Хюсейн.

Когато става шеф на кабинета на Дик Чейни, Либи се сдобива с прякора Бацила заради това, че настоява да бъде въведена световна ваксинация за едра шарка. Заради близостта си с вицепрезидента си спечелва и прозвището "дясната ръка на Дик Чейни".