...Отнякъде се носеше една от онези песни, които съм си тананикал, откакто се помня, та даже съм свирил на забави в кварталното читалище: "Джъмпинг Джек Флеш" на "Ролинг Стоунс". Изведнъж си дадох сметка, че никога не съм знаел какво точно припявам - навремето изписвахме текстовете на английските песни с български букви, както ги чувахме, по звукоподражателната метода. Как иначе можеше да бъде? Радио "Лаксембърг" бръмчеше и бучеше, а епизодичните плочи, които се появяваха по купоните, бяха така дълбоко разорани от слушане, че друго освен звукоподражание и не оставаше.

И ето че почти 40 години по-късно аз си казах: чакай бе, крайно време е да науча какво точно пеят - обърнах се към доктор Гугъл, който в миг отчете 820 000 удара. Има дори статия в Уикипедията за тази песен, от която разбрах, че мистериозният текст може да се тълкува като един вид инициация. Удивен от лекотата, с която бях преодолял културната бездна, аз се впуснах в наваксване. Открих сантиментално-детинските текстове на "Бийтълс", високите, драматични поеми на "Лед Зепелин", кича, закодиран в песните на "Юрая Хийп". Има нещо доста странно в подобно начинание, като в някакъв



езиков психоаналитичен сеанс



научаваш какво всъщност е значело нещо, с което си живял досега, какъв е смисълът на емоции, които си изпитвал. С тази разлика, че откривах какво говори не собственото ми несъзнавано, а глобалният английски език.

Да научим какво точно сме си тананикали е част от по-сериозното начинание, което е разгадаването на внесените отвън културни форми, които употребяваме без етимологична дълбочина. Защо смятате в мигрантски, егалитарни общества така обичат фонетичния правопис? Опростяването на смисъла и инструментализирането му са още по-видни, когато погледнем към чуждите заемки. Например полезно би било да разберем, че либерализъм идва от "свобода", не от "намаляване на данъците"; "социализъм" от "общество", не от държава", а "консерватизъм" от "запазване", което е точно обратното на "шокова терапия". Херменевтите наричат това "продуктивно недоразумение", въпросът е само какво точно продуцира то.

Помислете само как живеем днес. Разхождате се из улиците - почти няма фирма, която да не борави с английски или поне с латиница ако не на табелите, то в търговската си регистрация, да не говорим за етикетите на стоките, където



чуждият език е пряка добавка към цената.



Децата ни се взират в американски кабелни програми, които 24 часа на ден вървят без превод. Правителството ви говори за "екшън план", телевизиите ви забавляват с "токшоу" или "риалити формати", нестопанският сектор си прави "полиси рекомендейшънс" за "състенъбъл дивелъпмент". И дори в сайтовете, където те предупреждават да пишеш на кирилица под страх от изхвърляне, "чатят", "форуърдват" и "сийдват". Дали да се върнем в 1967-а и да поведем отново борба срещу чуждите езици, когато Политбюро констатира, че:

"През последните години различни ведомства използват латиницата в текстовете на рекламите, фирмите на предприятията, етикетите на различните стоки, предназначени за вътрешния пазар и най-силно на нашите черноморски курорти. Комитетът по туризма е допуснал надписите на хотелите, ресторантите и баровете да се правят с малки изключения само на латиница... Бутилково вино, коняк, цигари, консервите, колите на "Тексим" и "Родопа", пощенските марки за чужбина, много от сувенирите. Това уврежда интересите на нашата страна и патриотичното възпитание на народа и особено на младежта."

Мисля, че тук вече отдавна няма битка. Както каза навремето бившият министър на образованието Клод Алегр, английският език вече



не е първи чужд език - той е втори роден



Това - в най-шовинистичната в езиково отношение страна - Франция; какво остава за нас. Просто трябва да си дадем сметка какво се е случило със света, да се помъчим да преодолеем шизофренията, на която ни подлага националната инерция на ХIХ век и да оцялостим културния си хоризонт. Обкръжени сме с все повече чужди, нови знаци - и заедно с това даден ни е ключ мигновено да ги разгадаваме. Така е било във високото западноевропейско Средновековие и ранния Ренесанс - всеки образован човек е знаел някакъв местен език и наред с това - езика на науката, който го прави част от универсалната, тогава християнска, общност. Мястото на учения латински днес е заел виртуалният английски, който дава достъп до сякаш безкрайното човешко знание. Идват ти наум литературни образи в стил Еко: безкрайните лабиринти на библиотеката, разклоняващите се коридори, препращащите един към друг знаци, виртуалните монаси, които търсят изплъзващата се тайна.

Ако помислите, всъщност ограбени сме не ние, които се потим над учебника по английски, ограбени са англоезичните, в чийто свят сме нахлули: днес те нямат свой частен език, в който да се скрият. Английските ми приятели значи никога няма да открият по мрежата какво е значела песента на "Щурците", която цял живот са си тананикали.