Спомняте ли си скандалния обир на музея във Велико Търново в началото на миналата година? Когато изчезнаха 30 хиляди златни, сребърни и бронзови монети, както и десетки безценни предмети за поне 2 млн. лв. И когато за кой ли път започна масирана проверка на музеите, а главният прокурор Борис Велчев се закани да инспектира частните колекции... Е, една от тях междувременно представи България в Европейския парламент, междувременно старият шеф на търновския музей се кандидатира отново за мястото, което тръгна да напуска, а 4000 от откраднатите монети вече тържествено са пуснати за продажба в eBay.

Експертите се умориха да обясняват, че законът задължително трябва да се синхронизира с Наказателния кодекс, защото повечето проблеми сега идват от разминаване между текстовете на кодекса и прашасалия 38-годишен закон за паметниците на културата и музеите. Само един от всичките абсурди в него е, че на наказание подлежи единствено този, който продава антики.



Купувачът се смята за добросъвестно трето лице,



сдобило се с даден предмет от посредник и следователно няма вина. Да не говорим за неуредения въпрос за собствеността на находките, който вече месеци политици и експерти си прехвърлят като горещ картоф. Или пък "най -травматичният" по думите на депутата от ДСБ Николай Михайлов проблем - за произхода на частните колекции.

Цяла година вече сроковете се подменят като носни кърпи, отляво и отдясно валят декларации за политическа воля, разглежда се опитът на европейските държави, свикват се и се разпускат работни групи, текат дискусии по черновата на закона... Всичко обаче се оказа въздух под налягане. Една година след старта на работата по закона експерти признаха, че той отново се връща на фаза нула. Защо? Защото в него липсват отговори на повечето въпроси, за които именно се създава нормативът - как ще се узаконят частните колекции, как ще се концесионират паметници на културата, как ще се поощрят подпомагащите културното наследство.

Всъщност една промяна в обстановката има - ролята на културното министерство вече е иззета и сега работата по закона се ръководи от парламентарната комисия по култура. Преди дни на дебат в Червената къща шефът на Дирекция "Музеи, галерии и изобразителни изкуства" към министерството на културата Румян Ганчев заяви, че е взето политическо решение по-нататъшната работа да се контролира от депутатите. Те са законотворци в крайна сметка. Къде е обаче разликата - новите текстове да се подготвят от работна група от експерти към културната комисия или от работна група към културното министерство?



Става дума все за същите специалисти. Или не?



Експертите ли в МК са некадърни и затова не може да се ползва техният вариант? Или пък интересите на частните колекционери са толкова големи, че никой не смее да реши веднъж завинаги ще се амнистират ли сбирките им и въобще как ще се доказва произходът на находките в тях? Кои ли са тези лобисти, които за осми път през последните 17 години спъват приемането на закон, който да удари по иманярите?

Междувременно видими резултати от цялата пушилка още няма. От ноември 2006 г., когато комисията по култура пое контрол над закона, заседание по този въпрос председателката Нина Чилова не е свиквала. Очевидно депутатите умуват задълбочено как да решат болните въпроси. На спокойствие и в пълна секретност. Явно за да не ги притесняват критиките на цяла колона от професори, че законът се обсъжда без участието на главните заинтересовани - колекционерите, както и без представители на общините. Кметовете например са категорично против идеята собствениците на недвижими паметници на културата да получават данъчни облекчения за грижите си за родното културно наследство. Нищо, мненията им ще бъдат взети под внимание, успокои Чилова. Някога.

Самите



собственици на недвижими паметници на културата



също имат въпроси. Една от тях например обясни, че много иска, но не може да поддържа имота, заради това единственото нещо, което може да направи, е да го ипотекира. Какво става обаче, когато го изгуби и банката реши да го продаде на някой богат частник? И как ще се уреди смяната на собствеността?

На тези и още много други въпроси участниците в поредния дебат миналата седмица не можаха да отговорят. Защото и в първия вариант на закон на културното министерство, и в очаквания втори документ за тежките въпроси още не е отваряна дума. Те се отлагат за накрая. А хората започват да се изнервят. И питат. Затова и на Нина Чилова, и на Стефан Данаилов ще се налага все по-често да се измъкват от неудобни въпроси. Както между другото направи и на шефът на музейната дирекция Румян Ганчев. На обвинението от залата, че държавата не охранява добре музеите, той заяви, че държавен контрол има, но последните 20 години той просто не бил упражняван! Абсолютен нонсенс. Каквото представлява и заявената за пореден път тези дни воля да се реши съдбата на частните колекции и да се приеме въпросният закон. Защото, колкото и комисии да се създават и където и да ги прикрепят, ако на политическо ниво не се вземе един път завинаги решение, фарсът, на който ставаме свидетели, ще продължава.