Когато прочетох, че американските пчели измирали, се сетих за Морис Метерлинк. Големият белгийски поет и драматург, Нобелов лауреат за 1911 г., има прекрасно съчинение по темата - "Животът на пчелите" се казва. Ако паметта не ми изменя, той е наблюдавал един кошер около двайсет години, преди да напише чудната си философска и естественонаучна едновременно книга.

Сетих се и за Ванга, чиито пророчества като че все по нямат край, откакто тя почина, затова съм скептичен към повечето.

Само че това, за което се сетих, е толкоз ярко и конкретно, че веднага изплува.

Ще дойдело време



пчелите да изчезнат, а млякото да стане отровно,



изрече сляпата жена преди трийсетина години.

Не знам как ви звучи това; на мен лично ми се струва много по-важно от въпроса дали някой американец брои Бойко Борисов за мафиот или не.

Пчелите изглеждат дребна работа само докато ги гледаш над полянката. Всъщност са важни повече, отколкото можем да си представим. Освен че ни хранят отчасти директно с мед, хранят ни и индиректно, опрашвайки растенията. Имаме и някаква друга, може би метафизична връзка с тях, но то е друга тема, не за тук.

А истината е, че проблемите започнаха преди години, когато Принстънският университет би тревога. Екип от негови учени откри, че идват беди заради измирането на дивите пчели. При това не само в САЩ, а по цял свят. Всъщност дивите пчели са дори по-важни от домашните при опрашването на житните култури и без тях няма реколта. Надеждите, че широко развъжданите домашни ще свършат цялата работа по опрашването, не се оправдават в нужната степен, защото домашните опрашват по-неефективно; те по принцип са "имигранти" и не се справят толкова добре с местната фауна. Освен това по целия свят домашните пчели са всичко на всичко 11 вида; дивите са над 20 000.

Заключенията на екипа са, че дивите пчели най-вероятно падат жертва на пестицидите.

Както съобщи обаче "Ню Йорк Таймс" преди дни, само през тази зима в около 20 щата са загинали 80% от всички пчели. А от тяхната опрашвателна дейност зависят 90% от основните селскостопански култури. Или казано на езика на парите, пчелите докарват с труда си към 14 млрд. долара годишно само в САЩ - не като мед и восък, а като опрашване. Вестникът твърди, че масовото измиране на пчелите би могло да отпуши доста страшен сценарий, за който обществото е неподготвено.

Дали е заразна болест, дали е виновен студът или химикалите, учените глави още не могат да решат.

Що се отнася до нашия вид - homo sapiens, той само на първо четене изглежда по-устойчив от пчелния. Вярно е само едно - че пчелите спокойно си могат без нас; дали ние можем без тях, е твърде спорно. И досега не сме имали случай да изследваме такова обстоятелство.

Според сведения пак от последните години



медоносните пчели са древни колкото динозаврите,



ако не и повече. Откритите запечатани в кехлибар древни пчели от изкопаемия тропически вид Cretotrigona prisca са живели през периода креда и са практически неразличими от своите съвременни посестрими. Как са успели да преживеят пчелите динозаврите, след като им трябват температури от 31-34 градуса по Целзий, палеонтолозите не знаят.

Но фактът си е факт - живели са и са преживели ледниковите периоди, сблъсъци с метеорити, вулканични изригвания.

А сега търпят затруднения. Разбира се, такива изпитания пчелите са имали и през други години в различни страни. Надеждите са, че случилото се в САЩ е временно явление, още повече че у нас засега не се наблюдава.

Все пак попитах двама познати пчелари как стоят нещата в България. Първият каза, че няма нищо тревожно. Вторият - че е изгубил три кошера, не знае по какви причини.

Пчелите и човеците си приличаме. Погледнато отгоре, и двата вида живеем в кошери, само дето нашите са по-големи - примерно Шанхай или Мексико сити са доста по-нагъчкани и от най-големия кошер; изглеждат и по-ирационални.

Е, имаме предимство - мозък, а пчелите нямат. Това не им пречи да се оправят ефективно със своите заплахи. Авторът с очите си е виждал какво правят пчелите с мишка, проникнала в кошера им. Първо, разбира се, я нажилват и убиват. После, за да не се разложи трупът и да им застраши обществото, изграждат тънка защитна ципа от восък край нея и по-този начин я мумифицират. Така тя не овонява кошера.

Човеците имаме



един-единствен мегакошер - Земята



Всичките ни мозъци очевидно не стигат, за да мислим за цялостното му здраве, а не за измъкване на повече файди за себе си - при това за сметка на средата и ближния. Изчезват животински видове, пустинята пълзи, генните модификации, пестицидите и оръжията трупат своята воня из кьошетата...

О, не твърдя, че сме по-глупави от пчелите. Те не биха могли да напишат книга като тази на Метерлинк - за внимателния и разумен живот на кошера. Но на друго място белгиецът е изрекъл една мъчителна сентенция: "Когато човек усети себе си напълно защитен от външната смърт, тогава странната и мълчалива трагедия на битието отваря вратите в своя театър, и смъртта започва да царува над живота."

Те - провидците, още от Касандра са така: предсказват, но не предотвратяват нищо.