Минералните бани на Сливен, делничен ден, около пладне. Освен едно ромче, пет гладни кучета и две труженички друга жива душа не се вижда. Ромчето оглежда току-що пристигналия автобус. Но от него слиза само възрастен човек - пазач на една от двете все още работещи почивни станции тук. Човекът се запътва към станцията си, а ромчето се шмугва в гората. Кучетата се разбягват нанякъде. Единствено двете труженички неуморно са заели пост покрай магистралния път София - Бургас в очакване на клиенти. Едната обяснява, че се казва Роберта и е на 18. Зад многото грим обаче прозира мъжко лице на не по-малко от 25. Роберта признава, че всъщност е Красимир. Не иска да го снимат, защото родителите му не знаят за второто му аз. Разказва, че през делничните дни е все така пусто. Повече работа имало в почивните, когато и трафикът на коли по пътя е по-голям.

Двете труженички наблягат на магистралния път. Паркът и самите бани са територия на ромите. "Особено в неделя сутрин там е лудница. Идват от цялата страна разни господа на по 30, 40 и повече години и си плащат добре за сексуални услуги. Те така понякога изкарват повече и от нас", вещо разяснява ситуацията Роберта-Красимир. Тарифите се движели от 10 до 50 лева. Казва, че въобще не е чувал за идеите да се гласува закон за проституцията, който евентуално би му налагал данъци върху тези пари. Пък и не го интересувало. Всяка сутрин около 10.00 неговият приятел Пешо ги докарвал с микробуса. Надвечер минавал да ги прибере. "Не, той не ни е сутеньор. Само ни помага", казва несъвсем убедително Роберта. През това време край другата труженичка е спряло БМВ. Без много-много обяснения тя се качва в колата, която свива в първата пряка към парка.

Минералните бани на Сливен се простират на огромна територия, отдалечена на около 15 километра от самия град.



Колко е точно тази територия, не знае никой. Дори и областният управител на Сливен Христина Чолакова. Тя твърди, че



въобще не е ясно кое там е държавно,



кое частно, кое на общината

"Години наред се говори, че баните и теренът са собственост на държавата. Засега като държавна собственост са актувани само два санаториума, едно малко крило от постройка и самата баня", обяснява г-жа Чолакова. Някога на това място е било наистина много оживено. Само около централната алея има седем почивни станции на различни предприятия, повечето от които отдавна фалирали или закрити. Свой санаториум има и Сливенската митрополия. Покрай спрелите заводи са затворени и самите им станции. Някои направо са се срутили. Други са заключени с по няколко катинара. По-нагоре над тях има даже и поща. Всъщност единствено отдавна несветещата реклама с този надпис показва за какво се е ползвала голямата сграда. Защото сега и тя е празна и заключена.

Самата постройка, където е басейнът на минералните бани, е в центъра на живописен парк. Личи си, че някога, но много отдавна, сградата е била дори красива. Днес е олющена и мръсна. Не е боядисвана поне от 20 години. Но все още работи. Има и топла вода, но българи рядко идват тук, обяснява жена на средна възраст, която продава билетчетата. В събота и неделя на баня пристигали основно представители на малцинствата. През зимата обаче дори и те избягвали да идват, защото имало счупени прозорци,



ставало течение и в банята било хладничко



Освен това тръбите били стари и често се пукали. За ремонт понякога се чакало доста, защото сградата на банята може и да е под управлението на областната управа в Сливен, но тръбопроводите са собственост на Басейнова дирекция-Пловдив и грижата за поддръжката им е тяхна.

Точно до банята се намира една грохнала кръгла стъклена постройка. В центъра й има нещо като малък фонтан, обграден от чешми. Жената от баните разказва, че тази постройка я вдигнали войници от сливенските поделения през 1985 г., за да могат хората да си наливат минерална вода. По две от чешмите вода тече безконтролно и в момента. До тях обаче няма как да се стигне, защото подът, който се намира едно ниво под земята, се е превърнал в блато. "Всичко започна да се руши някъде към 1991-1992 г.



Тогава и полицията спря да пази тук,



от общината вдигнаха ръце от нас, защото баните и изворът бяха вписани като държавна собственост и нямаше вече кой да охранява", разказва жената.

Странно, но в Сливен никой не е наясно чия е земята, върху която са построени минералните бани. Кметът Йордан Лечков смята, че територията е собственост на държавата: "Властта напълно е изоставила това място и го е превърнала в свърталище на травестити". Областният управител пък само предполага, че "най-вероятно прилежащите площи може да се окажат държавна собственост". Засега обаче са ничия, тъй като не са актувани. В архивите на областта имало една стара кадастрална карта, в която обаче нямало никакви данни чии са терените. "Не сме продавали никакви сгради, защото ще се окаже, че продаваме постройки без земята под тях", обяснява г-жа Чолакова липсата на инвестиции. Единственото, което е направено за момента, е, че Министерството на регионалното развитие (чийто шеф Асен Гагаузов е от Сливен) обявило готовност да изработи подробен устройствен план на баните. И че държавната власт е наела по програмата за временна заетост осем души, които да охраняват територията. В деня, в който репортер на "Сега" обиколи баните, надлъж и нашир не бе забелязан никакъв охранител.

В центъра на курорта има две кръчми, които обаче работят само по празниците, защото през останалото време няма клиенти. До тях се е запазило дори и лятното кино. Последният филм там



трябва да е бил прожектиран поне преди 25 години



На такава възраст изглеждат дърветата, израснали из целия салон.

Денем пусто, а нощем зловещо. Днешното състояние на Сливенските минерални бани е същото като на повечето подобни места във вътрешността на страната ни. Описвани някога в разказите на Чудомир като най-първи курорти, тези привлекателни комплекси за почивка и лечение днес са се превърнали в магнетично място единствено за сексуалните малцинства.

Само на 70-ина километра оттук има други също толкова популярни в миналото минерални бани - Кортенските. Макар да носят това име, те всъщност се намират не до село Кортен, а непосредствено до съседното село Баня. Разположени са по поречието на Тунджа, на едно от най-живописните места в страната ни. И докато край Сливен сградите все още имат някакъв запазен вид, край Кортен всичко е отдавна окрадено. Село Баня има голяма циганска махала и доста тухли от постройките в някогашния курорт са били вложени в ромските къщи, разказват местни жители. Също и тук събота и неделя са



запазени дни за всякакви сексуални мнозинства и малцинства



Местните разказват, че в тези дни е по-добре човек да не обикаля много-много из гористата местност, защото не знае на какви точно гледки ще попадне.

Единствените що-годе запазени сгради на това място са някогашният ресторант, постройка, която служи за временно настаняване на бежанци, старчески дом и тази с минералния басейн. Тя по-често обаче е заключена, тъй като през по-голямата част от годината няма студена вода, а само с гореща човек не може да се изкъпе. "Тръбата постоянно се пука и не смогваме да я ремонтираме", обяснява шефът на общинския съвет в Нова Загора Минко Попов.

За разлика от Сливен обаче Кортенските бани си имат устройствен план. Може да са обрулени и порутени, но поне се знае кой е собственикът. А той е община Нова Загора. Преди 7 години като истински стопанин общинският съвет на това градче гласува забрана за всякакви разпоредителни сделки с минералните бани. Мотивът е, че така ще бъде опазена общинската собственост там. На практика за последните 7 години, в които е била в сила тази забрана, са били доограбени и последните тухли и керемиди. Сега общинарите в Нова Загора пък взеха диаметрално противоположно решение. Миналия месец гласуваха да продадат анблок целите бани, които се простират върху 29 дка, на частен инвеститор само за 270 000 лева. От него се иска да изгради СПА комплекс и обществен парк за отдих около Тунджа и да разкрие поне 90 работни места.