Колчем разгърна учебник по български, все си казвам: Ужасно е да си ученик. И едно време не беше цвете. В колежа най-мразехме да пишем съчинение. Есе, както му викат сега. Виж, по алгебра и геометрия беше лесно. Нашият учител Белини ни беше казал, че е излишно да си купуваме учебници и да учим. Само да го следим какво пише и говори и да го поправяме, ако от разсеяност нещо сбърка. И той започваше на своя френски, който, макар и театрален, беше отличен и без италиански акцент:

- Този триъгълник равностранен...

- Равнобедрен! - граквахме ние. Все го поправяхме този невисок, но много строен Белини, който не беше фрер, а мосю и не носеше сутан (расо), а отлично скроени едноредни костюми. Чак после, в българското училище, започнах да преписвам на класно, и то по френски, щото за разлика от останалите аз го говорех, но не знаех кой глагол от кое спрежение е.

Спохожда ме еретичната мисъл, че учебните програми са претрупани, понеже на децата им пълнят главите с всичко, докато те са като попивателни за езици, математика, компютър (и спорт, разбира се). Едва като пораснат, някои може да се заинтересуват от история или литература. Приветствам тестовете.

На 19 юни 2007 г. седмокласници, кандидатстващи за елитни гимназии, ще правят тест по български и литература. Ще попълнят тест с 50 въпроса; ще напишат преразказ на непознат текст от български писател.

В сайта на просветното министерство (www.mon.bg) има примерни преразкази на "Чистият път" от Иван Вазов. Прочетох ги, оцених ги, после сравних моите оценки с тези на МОН. Моите са по-високи; само една двойка написах. Но тъкмо на този въображаем ученик, на когото МОН беше написало шестица за неговия преразказ:

"Бях още в Пловдив, когато разбрах новината, че Левски е в Карлово, а турското правителство е надушило и е пратило четиридесет и пет хилядна потеря начело с Исмаил ага, за да намери и доведе жив или мъртъв Апостола."

По нататък се разбира, че докато го търсели под дърво и камък, дяконът спокойно си пътувал, смесен с потерята.

Дали да не напиша на МОН:

Драго ми МОН, похвална е идеята ти за тест и преразказ на непознат текст, защото по-важно е децата да мислят, отколкото да запаметяват. Ама и ти, МОН, сложи си мислещата шапка, your thinking hat: 45 хиляди не е потеря, а армия. Помисли също, че:

Закриваш пустеещи училища, учители стават излишни, същевременно нямаш учители по английски и компютър. Всяко дете трябва да има персонален компютър и интернет. Вече се произвеждат нечупливи ученически laptops за няма и сто долара.

Университетите, и те да си сложат мислещата шапка. Професори и доценти по научен комунизъм произвеждат дефектни социолози, политолози и други хуманитари. Всичката я Мара втасала, и Creative writing въведохме. Щото го имало в САЩ. Ама чакайте да ви обясня, бе:

През 70-те Малкълм Брадбъри се пошегува, че е треньор по изящна словесност. В САЩ го схванаха буквално и го поканиха за лекции. Подхилвайки се вътрешно, той прие и така се зароди Creative writing.

Малкълм Брадбъри беше University wit (University of East Anglia). Прочетете "The History Man", най-добрата му книга. В нея той разказва как "университетските умове" си чукат един на друг жените, но не се посичат с балтии, а се боцкат с интелектуални карфички, понеже залозите са тъй ниски ("because the stakes are so low").

Боже мили, Creative writing в Софийския университет! Стотици студенти минали курсове по литературно майсторство като СИП - свободно избираема професия. Че и ученици зарибили, хуманитарите му с хуманитари: Над 30 деца от горните класове били на "workshop" по творческо писане в дома-музей "Петя Дубарова" в Бургас. Поетесата-дете учила ли е Creative writing? Как мислите?

През 80-те в "Парк-хотел" имаше световна писателска среща и там беше Борхес. Тогава аз бях журналист в немилост, та си вадех хляба като преводач и четец (изчитах книгите, които издателствата получаваха от чужбина). Борхес, бивш библиотекар и вече сляп, каза да си пазя очите. Хуан и Евита Перон го уволнили и го назначили инспектор по птиците и зайците на пазара в Буенос Айрес, понеже поддържал вестникарска колонка "Всеобща история на безчестието". Прописал на английски, после на френски, после на испански. От което никой не се впечатлил (онзи ден български хуманитари зяпнаха, че едно момиченце написало роман на английски).

Уверих Борхес, че не съм поет, нито писател, а читател и го попитах за Creative writing. Той каза, че плъховете избягали от Ирландия, понеже тя е страна на поети.



P.S. - В "Както ви се харесва" на Шекспир Орландо съчинява стихове за Розалинда, а тя му казва, че се чувства като ирландски плъх. В повечето преводи това се е загубило, а да чета Шекспир в оригинал не мога. Така че не ще го тълкувам. А вие?