simo

Амнистията - новият основен метод на прехода от пазарна към европейска икономика?



ole-le

И от какъв зор фирмите трябва да си признават, че в миналото са внасяли по-ниски осигуровки, след като официално нарушение няма и досега? И от какъв зор трябва да плащат "реалните" осигуровки? Какво в икономическата ситуация се е променило? Осигуровките вече не са убийствено висок данък?



Lazarus

Вместо да се помисли за разумен размер и стимулиращ механизъм на осигуровките, съизмерим с 10-процентния данъчен размер, пак се мислят силови и безсмислени полицейски методи. Ако осигуровките се внасят в лична сметка на осигурявания и той има непрекъсната информация за размера им, едва ли ще се укриват. Как да плаща здравни вноски някой, който знае, че осигурените върху 1400 лв. и върху 55 лв. получават еднакво здравно обслужване? Като упълномощен представляващ (счетоводител) на 150 фирми сме решили, че работещите в тях ще се осигуряват върху минималните прагове. Обслужваме само 5 австрийски фирми, чиито работници се осигуряват на реалните заплати. И петте са на перачи на пари.



FarAwayMan

Lazarus е абсолютно прав. Плащането на социални и здравни осигуровки в момента е наистина упражнение за наивници заради порочната практика всичко да отива "в кюпа". На практика това води до познатия социалистически принцип "от всеки според възможностите, на всеки според потребностите". Аз лично получавам много висока заплата. Но не виждам никакъв смисъл да плащам реално дължимите върху нея осигуровки. Просто защото, когато опра до ползване на държавното здравеопазване, съм "в кюпа" заедно с тези, които се осигуряват минимално или изобщо не се осигуряват. Затова предпочитам да ползвам частни здравни заведения и да си плащам, но пък да получавам добро обслужване срещу парите си.



Gimly

Идеята е хубава, но така обяснената технология е неработеща, ако въобще се приеме.



kordova_03

Държава на амнистиите. В това предложение на БСК не виждам нищо, което да има практическо приложение. Размерът на официално невнесените осигуровки за дадени фирми, били те в държавния или частен сектор, са установени след съответната ревизия и няма пречка да бъдат издължени и без наличие на амнистия. А от тези, които не са ревизирани и знаят, че не е начислен за внасяне действителният размер, едва ли ще се възползват от дадената амнистия и посочат осигурителните суми на действително изплатения размер (освен ако дадена проверка не го установи, и то по сигнал). Но в тези времена кой работник или служител (получаващ суми без осигуровки, особено младите хора) ще си рискува хляба с доноси?

Замисълът като цяло не е лош, но не отчита реалностите в икономиката в момента. Дори да бъде приета такава амнистия, резултатите няма да оправдаят целта - светлина за сивата икономика.



integer2

Системата на осигуровките е безумно усложнена и оскъпена. Вместо общ процент, приемливо нисък, сега има десетки вида фондове и параграфи, които усложняват и оскъпяват изчислението и особено превода им през банките. Приемливият процент и опростената система ще стимулират фирмите. Полицейските мерки и сложният контрол още повече ще оскъпят и натикат в нелегалност сметките. Ако все пак полицейщината надделее, то примерно от 100 лева, плащани допълнително "по тетрадка" на работника, 36 лв. ще отидат за осигуровки, а на работника ще му намалят заплатата! Къде е тогава стимулът работникът да изпее шефа си? Шефът ще работи по закона, но ще намали заплатата! Просто издръжката на труда е равна на сбора от заплати и осигуровки. Въпрос на интереси е как да се разпредели - колко за работника, колко за държавата.



Pavlik Morozov

Ако няма амнистия, няма шанс за ново начало. И това не важи само за фирмите. Докато държавата настоява за станали несъбираеми стари вземания, много хора и фирми ще продължат да не плащат, защото, да започнат да плащат, би било равно на признание за вина. Един много типичен пример за порочен кръг са осигуровките и данъците на хората, които работят и живеят в чужбина. Въпреки че властта ги е прогонила извън страната с политиката си на геноцид, по най-дебелокож начин настоява за парче от заработеното, с което по никакъв начин не привлича тези хора да се приберат или да изкарат на светло доходите си. Същото важи и за много фирми, които, за да могат да плащат на работниците си що-годе прилично и все пак да излизат на печалба, са били принудени да крият осигуровки.

Амнистията, разбира се, не трябва да е повсеместна, защото има и много работодатели, които въобще не са се осигурявали работниците си (въпреки че са им удържали пари за това) или пък са източвали фондовете с фалшиви болнични и майчински. За такива трябва да има отделен закон и процедура и никаква прошка.