В оплетения кръг от енергийни интереси, който всяка държава преследва по свой начин, най-важното е от време на време отговорни фактори да осъзнават какви ангажименти поемат, до какво ще доведе това, кои интереси са краткосрочни и с кои не бива да се правят компромиси. Иначе се стига до парадоксалното положение, в което изпадна България - на фона на призива за намаляване на вредните емисии с 20% до 2020 година тя е принудена да затвори III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". Парадоксът е в това, че българската енергийна система няма с какво бързо да замести 880 мегавата мощност от затворените два реактора освен с няколко блока в ТЕЦ-овете. Което веднага увеличава нивото на изхвърляните вредни емисии и влече след себе си нови разходи, които трябва да бъдат платени от данъкоплатците. Съвсем друга би била ситуацията, ако Швейцария или Ирландия примерно имаха ядрена централа, която трябваше да затворят. Първата разполага с достатъчно водни източници, а втората - с добри възможности за изграждане на вятърни електроцентрали.



На Балканите обаче картината е различна



От съседите ни възможност за задоволяване на собствените си потребности с водни централи има само Албания. В сушави години обаче Албания разчита на внос на ток и най-изгодно поне досега й беше да го купува от България. А последната година водата бе определено в малки количества.

Македония и Сърбия имат проблеми с липсата на големи мощности, които да осигуряват стабилно производство на ток. В Македония в последните години има нарастване на консумацията с по 37% годишно и инвестициите в енергетиката не могат да смогнат да го задоволят.

Хърватия винаги е внасяла близо половината от нужния й ток и от началото на тази година е принудена да плаща вместо по 40-50 евро на мегаватчас по 90-100 евро. Защото посредниците, които заместват НЕК, се възползват от ситуацията.

Именно тези държави подписаха онзи ден общата декларация, с която се призовава Евросъюзът да анализира по-внимателно енергийната ситуация в Югоизточна Европа, включително и възможността за повторно отваряне на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". Сметките показват, че поне до 2015 г. в региона ще липсват достатъчно мощности, които да задоволяват търсенето. Възможностите за внос дори на по-скъп ток от държави извън региона също е ограничен, защото няма достатъчно надеждни връзки с такива енергийни системи. Всички експерти смятат, че причината още тази зима да не се стигне до аварийни ситуации е просто по-мекото време и свързаната с това по-ниска консумация.

От страните в региона



само Румъния и Гърция не подкрепиха декларацията



Но това е лесно обяснимо. Румъния отдавна се кани да заеме мястото на България като голям износител на ток в региона и не вижда смисъл да защитава българска ядрена централа.

А Гърция е поразена от същия екологичен синдром, който често се проявява и в Австрия. Тя е настроена антиядрено и нейните екологични организации играят умело по тази струна, независимо че лятно време южната ни съседка изпада в доста неизгодна позиция. Около 40% от целия износ от България, който миналата година беше близо 8 млрд. кВтч, отива в южната ни съседка. Австрия си има алтернатива - близо 60% от тока там се произвежда от водни централи. Южната ни съседка обаче няма тези възможности. Вносът на ток от Италия, освен че е много по-скъп, е и ограничен заради съществуващите енергийни връзки. Така че съвсем скоро Гърция ще трябва да реши на кои защитници да заложи - на онези, които я бранят от ядрената енергия, или на онези, които мислят за собствената й икономика.

По-важният въпрос за нас обаче е



накъде да поеме България



и с какво от общата европейска енергийна политика трябва да се съгласява. Защото, ако страната ни изпълни всички ангажименти, които правителствените ръководители на страните от ЕС бистриха в края на миналата седмица в Брюксел, това със сигурност ще доведе до най-голямата катастрофа в нейната икономика.

Да се увеличи до 20% делът на възобновяемите източници на енергия, да се намалят с 20% емисиите на въглероден двуокис и също с 20% потреблението на енергия, са неща, които екоактивистите със сигурност приветстват. Заедно с тях може би радостно потриват ръце всички собственици на ВЕЦ-ове, инвеститорите във вятърни централи и в производството на ток от приливите и отливите на морските вълни, от слънчевата енергия и какви ли още не възобновяеми източници. Но за българското общество като цяло резултатът от всички тези мерки ще е само един - допълнително повишаване на сметките за ток.

Премиерът Сергей Станишев и вицепремиерът Ивайло Калфин бодро рапортуваха от Брюксел, че са успели да постигнат успех. Там е възприета изгодна за страната формула за емисиите въглероден двуокис. За начална стойност, която ще бъде намалена с 20% до 2020 г., ще се смята не първоначално предвижданата 1990 г., когато у нас имаше силен спад на всички производства и следователно ниски стойности на замърсяването, а 1988 г., когато икономиката все още работеше и има доста по-високи стойности на замърсяване. За България резултатът от тази формулировка ще се измерва в милиарди левове. Ако за постигане на по-ниски емисии вредни газове, грубо казано, трябват 10 млрд. лв., само от отчитане на спецификата за нашата страна тя би могла да си спести половината от тази сума.

На този фон обаче доста озадачаващо прозвуча изказването на Станишев, че страната ни би могла да приеме набелязания ангажимент за увеличение до 20% на дела на електроенергията, произвеждана от възобновяеми източници, ако ЕС преоцени субсидиите. Според присъединителния договор на България до 2010 г. тя трябва да увеличи производството на ток от възобновяеми източници от сегашните 6-8% (в които влизат предимно водни централи) на 11%. До момента този ангажимент се изпълнява трудно и бавно. В България токът, произведен от вятърни или слънчеви централи или от биомаса, не достига и четвърт от 1 процент.

Ангажиментът да увеличим този процент на 11% обаче върви заедно със спазването на европейска директива, която изисква



да има преференциална цена за ток от екоизточниците.



У нас например НЕК плаща на ВЕЦ-овете по 9.6 ст. на кВтч, а за вятърните централи - по 14.4 ст. За новите вятърни централи, построени след 2006 г., тарифата е дори 21 ст., а за слънчевите централи се предвижда тарифа от 70 ст. Няма тарифа за производството на ток от морските вълни или от още по-екзотични източници, но със сигурност има инвеститори, които ще дават мило и драго да им купуват енергията, произведена по този начин, и по 2 лева за кВтч.

За сравнение - изкупната цена на тока от АЕЦ "Козлодуй" е 1.4 ст., а най-скъпата конвенционална ТЕЦ - "Марица 3", продава тока си срещу 5.7 ст. за кВтч. До домакинствата токът достига с цена 14.6 ст. При това положение в интерес на цялата система е производството на ток от вятър, вода, слънце и прочие да бъде колкото се може по-малко, а от атомна електроцентрала - колкото се може повече. Не коментираме ТЕЦ-овете на въглища, защото замърсяват въздуха, а намаляването на вредните емисии струва много пари. При това положение незнайно защо премиерът смело поема ангажименти, а вицепремиерът му няколко дни след това коментира по същия повод, че "ще бъде малко напрегнато". Макар че точните цифри тепърва ще се дискутират и по всяка вероятност всяка страна-членка ще наблегне на националните си особености, подобно изхвърляне е крайно непрепоръчително.

Макар че у нас нещата често са с обърнат знак. Еколозите, които по призвание защитават обществото от замърсяването на природата, са всъщност най-големите противници на ядрената енергетика. От приказките им много често личи, че въобще не си дават сметка, че ядрената енергетика няма абсолютно никакъв принос към замърсяването на въздуха. Еколозите са и най-големите поддръжници на производството на ток от екоизточници, макар че няма проект за вятърна централа, който да се е харесал на дружествата за защита на птиците например.

Така че балансът между екология, цена на енергията и обществен интерес трудно ще се постигне. И не е добре да се правят прибързани изказвания и да се поемат необмислени ангажименти. За да не се повтори абсурдната ситуация с АЕЦ "Козлодуй".