Битката за пазара на "игрите на щастието" навлиза в решителен етап. Готви се легализацията на интернет хазарта у нас, а спорните въпроси за правилата в този бизнес стигнаха чак до съвета на управляващата коалиция. Сред купищата аргументи за това как промяната ще удари залаганията в мрежата, как "лошите" трябва да плащат данъци, как трябва да е защитен играчът и т.н., някак на заден план остана основният въпрос - ще има ли ново пренареждане на пазара. Защото залогът е голям - в момента все повече милиони левове от джоба на българския играч изтичат в чужбина през нерегулирани у нас, но легални там сайтове. Може би затова готвените критерии към бъдещите участници на полето на електронните залагания са толкова сериозни и конкретни, че само дето не са им написани имената в закона.

В световната мрежа в момента съществуват почти необезпокоявано десетки интернет сайтове на български език за залози върху футболни мачове, онлайн казина и всякакви други видове хазартни забави. Сървърите им са в чужбина - най-вече във Великобритания или в офшорни зони. Доста от сайтовете не са случайни, а са част от големи компании, които работят легално в Европа и дори се търгуват на фондовите борси. Част от тях вече предлагат залози и за срещи от българското първенство. Обслужват се от по 2-3-ма души у нас. Не плащат данъци тук и работят без разрешение. Всъщност сайтовете не са незаконни, защото сървърите им се намират в чужбина, а в закона материята не е регулирана.

От друга страна, сайтовете са достъпни, а и доста привлекателни, защото предлагат по-добри коефициенти от монополиста на спортните залагания у нас - "Еврофутбол" на бизнесмена Васил Божков. Това принуди родния букмейкър да започне да вдига коефициентите, от които зависи печалбата, разказват запознати.

"Българските потребители на сайтовете непрекъснато се увеличават. Само вижте колко пъти са се увеличили издадените карти "Виза електрон", чрез които се депозират залозите", коментира Антон Желев, управител на "Уинър БГ". Според него



към 3% от българите вече играят хазарт през интернет



Той обясни, че сайтът му winner.bg не е хазарт, защото залозите се правят безплатно. Но все пак се печелят парични награди.

Около 200 млн. лв. са парите, които се въртят в залаганията през интернет у нас по данни на Българската асоциация за развлекателни и хазартни игри. "Това е причината по-сериозно да се замислим защо позволяваме тези пари да изтичат извън страната, като могат да останат тук", коментира Димитър Терзиев, и.д. председател на Държавната комисия по хазарта (ДКХ). Върху тази прилична сума данъци не се плащат, а цялата дейност не подлежи на никакъв контрол.

Но по-интересното е как точно изглежда узаконяването. Оказва се, че то ще е съпроводено с редица ограничения към кандидатите, които поискат да стъпят на този пазар. От една страна, ще се търсят технически тънкости, с които да се блокира достъпът до чуждите сайтове за залози, както стана в Италия, а от друга - тези, които преместят сървърите си на българска земя, ще трябва 3 години да са притежавали разрешение за организиране на традиционен хазарт по българския закон. Т.е. излиза, че нови играчи на този пазар у нас няма да бъдат допуснати, освен ако не притежават търпението да чакат 3 години. И пазарът на електронните залагания



ще остане запазен периметър за сегашните хазартни босове



Има и идея фирмите, които ще искат да организират залагания върху мачове, тото, лото и лотария по интернет, да разполагат с поне 200 пункта за залози и изплащане на печалби из цялата страна, което пак силно намирисва на протекция.

"Не съм съгласен, че ще се създаде монопол с изискването операторът да е работил у нас, защото българинът достатъчно беше лъган от некоректни организатори, които събират залози през интернет", коментира Терзиев. Според него предложените критерии не биха спрели и европейските фирми да стъпят у нас като например разположат сървъри тук и направят смесени дружества с българска фирма с лиценз за хазарт.

Позицията на самите организатори на интернет хазарт е по-различна от тази на комисията. "Изискването да си извършвал друга хазартна дейност преди това е цедка, която ще откаже от влизане на пазара големите, легитимни, доказали се с времето организатори от международен мащаб. Много от тях са изцяло онлайн бизнес и няма да имат никакво желание да инвестират в офлайн предприятия, само за да могат след това да излязат и онлайн законно", коментира представител на сайт за виртуално казино, пожелал анонимност. Мъжът твърди още, че онлайн казината не са готови да си преместят сървърите на територията на България, още повече че подобна практика нямало никъде по света. Така върху пазара ще се настанят по-удобно сега действащите у нас играчи.

"Налагането на твърде високи такси или на условието сървърите да се намират физически в България би работило срещу, а не за държавата, тъй като ще даде път на организатори, на които не им пука толкова за законите", обясни още той.

Независимо от бъдещата легализация проблемът с контрола на нелегалния хазарт не само по интернет е огромен. "Има възможности за противодействие, но нарушителите хитруват и просто сменят домейните. Преди време прекратихме дейността на sportingbet.bg, но те веднаха създадоха нов сайт - bg.sportingbet.com", коментира експерт от полицията. В това отношение много услужлив е и чл. 327 от НК, който гласи: "Който без съответно разрешение устройва хазартна игра, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от 100 до 300 лева". Естествено нарушителите се възползват от втората част на текста. Те сключват споразумение с прокуратурата,



признават се за виновни и се отървават с глоба до 300 лв.



Какво печели или губи от всички тези въртележки обикновеният гражданин, потребяващ "хазартната услуга", е съвсем отделна тема. Всъщност отговорът е тривиален - от хазарт повече се губи, отколкото се печели, освен ако не си притежател на хазартната дейност. Все пак е логично тези, които прибират големите пари, поне да плащат данъци. Затова има смисъл онлайн хазартът да бъде легализиран. Още по-логично обаче би било държавата да насърчава конкуренцията в сектора, а не да пази статуквото, което при определени хазартни игри е частен монопол.









ТАЙНИ И ЗАГАДКИ



Никой не може или не иска да каже на колко милиона или милиарда лева се оценява хазартният пазар у нас. Официалните данни за платените данъци в сектора показват, че в тото и лото игрите, лотариите, бингото и залаганията върху резултати от спортни състезания се въртят официално под 500 млн. лв. Оборотите и печалбите от хилядите игрални автомати и рулетките в казината обаче са неизвестни.

Трудно е да се прецени доколко официалните цифри отговарят на реалната ситуация. Интересен е обаче фактът, че през миналата година в Агенцията за финансово разузнаване са постъпили 8 сигнала за съмнителни операции във връзка с пране на пари чрез хазарт на стойност около 216 000 евро.

Според и.д. председателя на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) Димитър Терзиев пазарът у нас не е много голям и това обяснява липсата на интерес у европейските играчи да стъпят тук. Освен това пазарът вече бил наситен.

Големите риби в бранша са 10-20 от общо 400-500 фирми, които организират хазарт у нас. В много от "игрите на щастието" пазарът е доста концентриран. Монополът на държавното тото например бе разклатен от стартиралата цифрова игра "Еврошанс", която се държи от фирми, близки до собственика на "Нове холдинг" Васил Божков. Според Терзиев дори да се появят още един-два нови играча на тото фронта, те няма да имат икономическа изгода какъвто и продукт да предложат. Божков обаче е безспорен монополист в залаганията върху футболни мачове.

При игралните зали, които у нас са над 1000, собствеността естествено е по-разпиляна, макар че и там има по-големи играчи с над 50 зали. Сериозен конкурент на Божков при казината, особено в София, е голямата турска фамилия Озкан. По-известен в този бизнес е и съдружникът на Божков Александър Тумпаров. С 19-те си казина България изпреварва значително например Италия, която има едва 5, както пише в бюлетина на ДКХ.

С аргумента, че пазарът е наситен и разрешения за хазартна дейност се взимат твърде лесно, ДКХ възнамерява да стегне юздите с готвените промени в Закона за хазарта. "Ще отидем към леко ограничаване и по-тежки условия за получаване на разрешения за всички видове игри. Увеличаваме изискуемите документи, вдига се летвата за капитал на дружеството, а също и изискванията за квадратурата на обектите, където ще се играе хазарт", обясни още Димитър Терзиев.