Чуди ли се някой, че за 65% от БТК се чака оферта към 2 млрд. евро? Това е същата телефонна компания, чиито контролен пакет през 2004 г. правителство продаде за 230 млн. евро, че и се прехвали колко изгодно било това. Само плюс бонус Джи Ес Ем лиценз, минус сградите и другите недвижими имоти, които ще се парчадисват отделно. В очакваната сделка българските медийни и улични коментатори засега виждат само поредно доказателство за вродената некадърност на нашите властници не само да управляват, но и да търгуват с държавната собственост. А смисълът на явлението е по-дълбок. Финансовите умения на българските приватизатори са най-нищожният аспект в него. Спомнете си няколкото препродажби на "Мобилтел", които започнаха от няколко десетки милиона долара, докато компанията бъде купена от "Телеком Аустрия" за 1.6 млрд. евро. В това чиновници нямаха пръст, компанията се търгуваше през цялото време от частници. България е в периферията, но все пак попада в работното поле на



новите повелители на финансовия свят -



лидерите от новата парична индустрия на фондовете за частни инвестиции. Подобно на "риалторите", т.е. специалистите по препродажба на недвижимости (real estate), и новата секта във финансите вече си има собствено професионално наименование. Наричат ги "еквитери" (equiteers, от "equity", дялова собственост, акционерен капитал). Работата им е да "превъртат" сделки с огромни, често рекордно надути обеми, от които получават съвсем реални и сухи милиарди печалби. Въпросното "превъртане на сделки" (deal flipping, а в разговорния американски "flipping" е като нашето "гаден") вече е цяла финансова индустрия, която се утрои от 2005 г. насам и вече разполага с 400 млрд. долара свободен за инвестиции собствен капитал. Заедно с банковия кредит, който лесно привличат при 15%, рядко 20% самоучастие, това прави над 3 трилиона долара финансов капацитет на еквитерите. И се увеличава непрекъснато в днешния свят на ниски лихви. А



все по-трудно се намират "цели"



за "превъртане". Затова все по-често ще срещаме еквитери и по нашите земи. И най-вече защото у нас дружества могат да се придобият много под очакваната им цена, а следователно могат да се превъртят, т.е. да се препродадат бързо и с очакваната горница, мерена винаги в пъти. Механизмът на превъртането емоционално и както винаги мъдро анализира в миналогодишното си писмо до акционерите си от "Бъркшайър Хатауей" най-уважаваният сред днешните финансисти - Уорън Бъфет. Купува се компания. Цената няма особено значение. Дори е по-добре да е по-висока, това буди апетита на пазара и е знак, че е била много по-подценена, отколкото лаиците са си мислили. Затова се стигна до рекордните придобивания за 38.9 млрд. долара на "Екуити офис пропърти тръст", 32.7 млрд. долара за "Хоспитал корпорейшън ъф Америка", 31.1 млрд. долара за "Ар Ди Ар Набиско" ... Следва "почистване на балансите" и подобряване на финансовите показатели - главно като се заместват предишните кредити при пазарни лихви с нови, уредени от еквитера заеми с преференциални финансови условия. После акциите на придобитите компании се препродават, най-често на публиката, чрез публично предлагане на борсите. Целта: "превъртане, превъртане, превъртане, ... комисиони, комисиони, комисиони" (Бъфет). Обичайно към 20% от разликата при превъртането остава за частните компании на еквитерите. Страхът от тях е голям, не само защото и световни гиганти могат да се окажат "цели", но и защото еквитерите



разтърсват основите на пазара.



Техните сделки не са обичайни публични покупки на борсите, а скрити за публиката "клубни сделки", частни (у нас ги наричаме "блокови") покупки и тръжни предложения. Нали затова се наричат "фондове за частни инвестиции" (private equity funds). И самите лидери в тази индустрия са частни, а не публични дружества. Техни акционери (за разлика от съвместните фондове, които са публично търгувани инвестиционни дружества) са главно институционални инвеститори, банки, пенсионни фондове, застрахователи. Засега еквитерите успешно се провират през рестрикциите на надзорните органи. Quod licet Jovi non licet bovi. Често подозират влиятелните и мощни еквитери в пренебрежение към правилата за простосмъртни. Сочат флагмана на еквитерите - познатата и в България "Карлайл груп". Бордът на "Карлайл" председателства легендарният бивш президент на "Ай Би Ем" Лу Герстнер, сред колегите му е бившият президент на САЩ (и баща на сегашния) - Джордж Буш, а случайни имена няма. Няма случайни и в бордовете на другите свръхсили в частните финанси: "Блекстоун"; "Колбърг, Кравис, Робъртс"; "Томас Лий"; "Тексас Пасифик"; "Медисън Диърборн" ... Неслучайните имена сред звездните еквитери говорят за тревожното явление, което Акерлоф и Уайс свенливо нарекоха "информационна асиметрия на пазарите". За изследването на асиметрията бившият главен икономист на Световната банка Джоузеф Стиглиц получи Нобелова награда, а за практическото й приложение звездните еквитери получават годишни заплати от порядъка на стотици милиони долари. Плюс бонуси. Ние пък получаваме възможността да наблюдаваме асиметрични еквитерски сделки на живо. Накрая ще получим възможността да си купим на Софийската борса и акции на фирми, успешно "превъртяни" от еквитерите. Хазната няма да получи нищо, но това е друг вид асиметрия.