Преди много години - още когато за смяна на системата дори нямаше и намек, Владимир Свинтила подхвърли, че... българският комунизъм е наследил всичките най-лоши черти на българската буржоазия.

Темата за устойчивостта на злото във философски аспект, разбира се, не е нова, но днес, когато всички кошмари на нашата действителност се обясняват с демокрацията, е важно да се огледаме каква демокрация имаме.

Зад дебатите за мажоритарен и пропорционален избирателен вот



политическата ситуация за хората изглежда проста



Вярно е, не гласуваме за една партия, както по-рано, и процентът на гласоподавателите не е 99. Затова пък политическият елит си е подсигурил уюта да ни предлага своите листи, подредени така, както на него му отърва. В резултат на това в парламента влизат само лицата, които са на първите места в предпочитаната партийна структура. По този начин с гласа си избиращият губи възможността си да поощри депутата, работещ за него, и да накаже лобиращия за различни тесни или чужди интереси. От своя страна основната цел на всеки кандидат-депутат вече не е гласоподавателят, а печелившото място в листата - т. е. центърът се отмества и най-важно става вътрешнопартийното лице, определящо мястото му в списъка... Избирателят е на второ място, и то само ако партията я грози опасност да загуби голям процент от твърдия електорат. Ако по една или друга причина - сантимент към миналото, дълбоки, неподлежащи на разумно осмисляне пристрастия, безизходица, етническа принадлежност и т.н. - партията е подкрепяна, каквото и да извърши, кандидатът (а впоследствие и "народният" избраник) фактически може почти напълно да игнорира своя избирател и да се отдаде изцяло на вътрешнопартийните страсти, игри, оргии и закачки в местното, ако се върнем към комунистическата терминология - "политбюро". За твърдия електорат остава от веки веков хващащият дикиш номер "с мен зле, ама без мен - два пъти по-зле"...

Да погледнем нещата и от гледната точка на определящия листите. Кого ще предпочете той? Независимия, мислещия, можещия и отговарящ на потребностите на своя електорат кандидат или верния нему? Мисля, че ако оставим изключенията настрана, отговорът е недвусмислен.

Така възниква следващият въпрос. Това, че една тоталитарна партия в политическия живот на страната е заменена от две, три, четири или пет такива, обединявани от амбицията да овладеят и преразпределят обществения продукт, означава ли, че политическата система е сменена и сега живеем в демокрация? Ако срещу едно стадо вместо един вълк застанат три, четири или пет, дали то ще се чувства по-защитено? Какво е виновна тук демокрацията?

За разлика от България например в Белгия хората имат възможността да гласуват освен за партии и за конкретни имена от партийния списък. Така те могат да изпратят в своя парламент вместо първия двадесетия в листата, стига да са се убедили, че той ще служи по-добре на интересите им. Дребно на пръв поглед различие, но благодарение на него традиционните за дадена политическа система партии стават зависими от своя електорат и са принудени да му служат в парламента. Електоратът не "измита" падналите от власт. Не се създават за всеки нови избори нови партийни формации, водени от нови... казващи цялата истина лидери, които след вземането на властта, в капана на абсолютните депутатски привилегии и благодатни възможности за плутокрация на свой ред забравят и истината, и обещанията си.



За съжаление в икономиката нещата стоят още по-зле



Основен белег на истинската демокрация е конкуренцията. И ако погледнем реално, там, където има конкуренция, промяната е налице. Едно фотоателие беше готово за своя сметка да поправи извършените от мен фотопоразии: "Не е важно дали сте виновен или не", отвърна момичето на моето кротко признание, "вие сте платили за услугата и трябва да я получите от нас във вид, който ви задоволява." Ето как се работи и оцелява в условията на реална конкуренция - всеки клиент ти е скъп. Но колко видове дейност се развиват и оцеляват в условията на реална конкуренция и колко са онези, които са заменили държавния монопол с частен? Трябва ли да припомняме, че причината изобщо да възникне комунизмът в света е тъкмо жестоката и безконтролна експлоатация от страна на монополите през миналия век? И ако един държавен тоталитарен монопол е заменен от много частни тоталитарни и неконтролируеми монополи, това прави ли системата по-демократична?

Очевидно казаното от Свинтила важи с пълна сила и за латиноамериканския обществен модел, който развиваме днес и който е форма на видоизменен и нагодил се в съвременните условия тоталитаризъм, напомаден и парфюмиран с европейски лафове.

Въпросът е какво ни е крива за това демокрацията...