|
| Георги Петканов |
Бил е председател на Съюза на юристите в България. Работил е и като адвокат. Министър на вътрешните работи в кабинета на Симеон Сакскобургготски.
- Министър Петканов, напоследък най-коментираният въпрос около правосъдното министерство е Законът за амнистията. Сега ли му беше времето и достатъчно основания ли има за такава стъпка?
- Ще започна с една шега. Мъж отива при адвокат и казва: "Искам да се разведа. Имам ли основание за това?". Адвокатът го попитал дали е семеен. Мъжът отговорил, че е. "Тогава имате основание", казал адвокатът. И в кръга на тази шега - амнистия се дава, когато има затворници. А в България има над 11 000. Значи основание за амнистия има.
В сряда (14 март - бел. ред.) по време на дискусията в парламентарната правна комисия Борислав Ралчев и Христо Бисеров направиха силни изказвания. В конституцията е записано, че Народното събрание дава амнистия. Това ми се струва достатъчно основание. Силната власт дава амнистии. В България има обществена потребност от подобно нещо. Ние имаме 16 амнистии от края на Втората световна война до януари 1991 г. - на три години средно по една. След това вече няма амнистия. Това е ненормално. Амнистията е част от възпитателния процес. Така както тези, които вършат престъпления, трябва да бъдат осъдени и вкарани в затворите, така трябва да се дава амнистия на хората, които са в затворите. Разбира се, не на всички. Трябва да има критерии.
Убеден съм, че от тези 1340-1350 души, които биха излезли от затвора, ако бъде възприет нашият проект, не повече от 1/4 ще извършат оттук нататък престъпления. Амнистираните няма да забравят човечността, която държавата е проявила.
- Огласяването на идеята за проекта обаче дойде, след като започнаха вълненията в затворите в началото на годината.
- Законопроектът беше готов, когато стана вълнението в двата затвора - във Враца и в Плевен. Причината за това е, че от министерството изтича информация, която е стигнала до затворниците. Казано им е, че се готви такъв проект, и те са решили да ускорят процеса.
- Не е ли опасно така да изтича информация?
- Опасно е и никак не е добре.
- Прави ли се нещо, за да се установи как е станало?
- Не. Няма да правим нищо. Няма кой знае какви вредни последици. Срещнахме се със затворниците и им обяснихме. Бяхме по-лесно разбрани от тях, отколкото от някои други хора, с които контактуваме тези дни.
- Имате предвид депутатите?
- Да не казвам кои. Обясних на затворниците, че амнистията е политически акт и не е въпрос на договаряне с тях.
- Проектът бе отхвърлен от комисията по граждански права. В сряда не получи голяма подкрепа на първото четене в правната...
- Няма да получи. Много малка част от тези, които в сряда обсъждаха проекта, са виждали закон за амнистията. Те работят в сферата на гражданското право. Но все пак дебатът беше успешен.
- Чуват се опасения, че амнистията може да има отрицателен ефект и да увеличи престъпността...
- Абсолютно няма такава опасност. Правени са изследвания на последните 5-6 амнистии и такова нещо не се наблюдава. Ако законът не бъде приет, жалко за тази държава.
- Ако не бъде приет, има ли опасност от нови затворнически бунтове?
- Има вероятност. Но не такива протести, че да доведат до някакви сътресения. Ще им бъде мъчно. Напоследък се срещнах с много затворници. Иска ми се да им помогна.
- Има ли данни колко висящи дела ще бъдат засегнати от амнистията?
- Крайният момент на амнистията е денят, когато бъде обнародвана и влиза незабавно в сила. Винаги има висящи производства. Трудно е да амнистираш едно лице, което е осъдено преди три години, а това, което ще бъде осъдено след 6 месеца - не. А защо да не бъдат амнистирани и висящите производства? Нима от момента, в който се заговори, че ще има амнистия, има нарастване на престъпността? Не. Депутатите могат да възприемат и друго - например да се амнистират престъпления, извършени до 31 декември 2006 г., последния ден преди влизането ни в ЕС.
- Амнистията ще реши ли проблема с пренаселеността на затворите?
- Не. Това има значение, но не е аргумент. Ние ще решим въпроса чрез два нови затвора - единият ще е в Трояново, между Раднево и Гълъбово. Там ще създадем затвор за около 1000 души за Южна България. Търсим и място около Велико Търново или Горна Оряховица за Северна България. И то не за да имаме затвори, които да пълним, а в тях да бъдат преместени лишени от свобода от другите затвори.
- Според вас може ли, докато минава през парламента, в Закона за амнистията да се появят такива спорни текстове като прословутата поправка в НК, станала известна като "Ванко 1"?
- Не.
- Всъщност проектът за промяна в текстовете за сводничество тръгват в този си вид от работната група на Министерството на правосъдието...
- Не е вярно.
- Има го в отхвърления първоначално от правната комисия вариант за промяна.
- Не е вярно. Направете справка в парламента и ще видите кой го е предложил.
- Да, това е историята след влизането на проекта за втори път в правна комисия. Тогава поправката прокара Татяна Дончева от БСП. Но първоначално я имаше и в проекта на МП.
- Просто отхвърлям това, което казвате. То не е вярно. Никой не е отправял към нас обвинения. Те се отправят към други хора.
- Мислите ли, че такава промяна може да стане случайно и безкористно?
- Може. Не знам на какво се дължи това. Колежката, която е направила това предложение, е опитен, добър юрист. Защо го е направила, не мога да кажа. Може да е станало и неволно.
- А защо толкова дълго се бави приемането на коригираща поправка?
- Моето мнение е без значение. Важното е какво мислят депутатите. Как аз да ги критикувам?! Не мога. Имам мнение, знам. Но не е моя работа.
- Нека да се върнем на конституцията. Как тълкувате правомощието на министъра на правосъдието да управлява имуществото на съдебната власт. Очаква се в близките дни главният прокурор или някое от двете върховни съдилища да сезира Конституционния съд да разтълкува докъде стигат тези правомощия.
- Въздържам се да коментирам. Знае се какво значи министърът да управлява имуществото.
- Вие не виждате проблем?
- Проблеми има много. Те се зародиха, когато Висшият съдебен съвет си присвои правомощия, които по закон няма. Той е само кадрови орган, а не финансов и стопански. Няма висш съдебен съвет в Европа, който да се занимава с такива неща. Навсякъде това е работа на министъра на правосъдието. Толкова по въпроса.
- Как оценявате ВСС в този състав?
- С малки изключения ВСС има качествен персонален състав. Но мисля, че този състав е голям. 25 души са много. Един ВСС между 10 и 15 души е напълно достатъчен. Ако се обърнем към Европа - където има съдебни съвети, те са на половината на българския.
- А трябва ли да е постоянно действащ?
- Да. Въпреки че това не е залегнало в законопроекта сега. В това има резон. Не може да си председател на апелативен или окръжен съд и едновременно с това и член на ВСС и да се раздвояваш.
- Инспекторатът към ВСС, който беше създаден с четвъртата поправка...
- Вие знаете ли мнението ми за инспектората?
- Ако не сте го променили, е негативно.
- Не мога да го променя. Ще бъде много трудно. Един орган, който се избира от парламента с 2/3 от гласовете, е суперавторитетен. Колко органа в България се избират с 2/3 от парламента? Инспекторите ще имат голямо самочувствие. Избран по този начин, той ще смята, че е част от конституционния съд и ще иска да има заплата колкото член на КС. Дали тези инспектори ще отидат да проверяват в Силистра например? Никога! Искам да не съм прав. Но в света няма такъв инспекторат.
- На този ВСС през есента му предстои важен, а и може би труден избор - за нов председател на Върховния касационен съд. Можете ли да направите още отсега прогноза за избора? Дали ще протече лесно като този на главния прокурор?
- Лесният избор на главния прокурор бе предопределен от това, че беше предложен един изключително достоен човек - добре подготвен, тактичен, уважаван.
Няма съмнение, че ще има трудности около избора на председател на ВКС. Но ВСС е интелигентен орган. И в България има немалко достойни за шеф на ВКС. Могат да се търсят хора от ВСС, от научните среди. Мисля, че една достойна кандидатура е на конституционния съдия Лазар Груев - добър професионалист, умерен, тактичен.
- Бихте ли го предложили?
- Мога да помисля. Има и други хора. Например един-двама от ВСС.
- Зам.-шефът на ВКС Румен Ненков или председателят на Софийския апелативен съд Евгений Стайков?
- Стайков, защо не? Много добър юрист и много интелигентен човек. Румен Ненков също става. Убеден съм, че ВСС в този му персонален състав може да избере най-подходящия за поста човек.
- Водят ли се вече разговори?
- Не. Но трябва да започнат, за да има време за обсъждане, за компромати, ако щете.
- Като казвате компромати, какво е мнението ви за публикацията в американското издание "Конгрешънъл куотърли", което говори за Бойко Борисов като за близък съратник на известни гангстери и го свързва с почти 30 неразкрити убийства? Той беше главен секретар на МВР, докато вие бяхте вътрешен министър. Имало ли е някакви сигнали, разработки?
- Не. По времето, когато бях вътрешен министър, не е имало никаква разработка или данни в този дух. С Борисов работех сравнително добре и досега се уважаваме. Аз не съм журналист, но си поставям въпроса дали това издание и този журналист ще публикуват такава информация за Борисов, ако някой му я даде?
- Най-малко първо трябва да я провери.
- Това е абсолютно сигурно. Журналистът не е вчерашен.
- А и изданието е авторитетно.
- Изхождайки от списанието, журналистът най-малко трябва да го провери, и то така, че 101% да е сигурен в това. Може ли някой анонимно да му подхвърли информацията и той да я пусне. Това никога не може да стане.
- Значи ли това, че може да е вярно това, което пише в материала?
- Това вие го казвате, не аз.
- Има ли шанс медиците ни да се върнат скоро от Либия оправдани. Вече се говори за нова присъда за клевета срещу мъчителите им и нови 3 години решетки.
- Труден въпрос. Положението е тежко. Ще кажа само, че не вярвам смъртните присъди да бъдат изпълнени.
